КАК ДА ПРЕБОРИМ ЗАВИСИМОСТТА ОТ КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ?

2142 0

Подготовил: послушник Никита Попов
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Силвия Николова

Съвети на пастирите

Компютърната игромания се е превърнала в истинска беда за много семейства при това не само невярващи, но и въцърковени: при едни синът е потънал във виртуалния свят, при други мъжът дни наред се сражава с чудовища … Добре е, ако човек, някак си, проумее, че с него нещо се случва, но по правило, игроманите са доволни от своята игра-живот, и не се смятат за болни хора. Впрочем, отдавна е казано игроманията не е само болест, но и тежка обсебваща страст, която поврежда душата на човека. 

Какво може да се направи? Как да се справи човек с този недъг,  който го е споходил? Какви лекарства предлага Църквата? С какво могат близките да помогнат на игромана? Пастири споделят своите съвети.

Важно е да се осъзнае собствената зависимост

Игумен Лука (Степанов):

 

Ако човек осъзнае своята зависимост и е готов да се бори с нея, това означава, че работата е свършена. Ако той се изповядва често, укорява се от душа и упражнява волята си да прогони от своя живот вредното пристрастие, Божията помощ няма да се забави и то ще бъде отхвърлено. Ако самият повреден смята себе си за щастлив при възможността да стигне до поредната степен на деградация чрез успешното преминаване на виртуалната задача, то работата е лоша. Остава само да се молим за него, ако може и да му се забрани да ползва това трошащо душата устройство.

Протоиерей Олег Стеняев:

 

В Писанието е казано: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1 Кор. 6: 12). Всяка болезнена страст или зависимост е опасна за човека. Общоизвестно е: „Защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен” (2 Пет. 2: 19). С други думи, когато човек сам се превърне в приставка за компютърната игра, това вече е недъг и проблем.

 

В дома на игромана няма място за компютър

 

Протоиерей Павел Гумеров:

 

Зависимостта от компютърните игри е проблем, признат вече и от  медиците за болест, аналогична на зависимостта от алкохола или наркотиците. Според официалната статистика, от популярните игри отчитани според лицензираните им, а не пиратските версии, се ползват няколко милиона „поклонници”. Като към тях се прибавят и милионите и милионите на тези, които ползват крадените версии, то представете си за какъв брой става въпрос.

 

Игрите в мрежата развиват особено силна зависимост, тъй като те създават илюзията за общуване с „партньори” по игра. Към това се прибавя хазартната стръв и адреналинът. Ако, например, това е покер, то вече имаме налице и зависимостта от страстта сребролюбие, защото е естествено, че човек иска да спечели. Така щото, страстта към играта се усилва многократно още и от други, свързани с нея страсти. По тези причини зависимостта от компютърните игри се оказва по-тежка от зависимостта от интернет, с която е много по-лесно да се справи човек.

Ако аз не контролирам ситуацията, може да ми помогне само Господ. Това трябва да се разбере, а именно, че това е първата крачка към изцеляването.

 

Какво да стори този, който иска да се пребори с пристрастяването си към игрите?

 

Избавянето от всяка страст започва със съзнаването на собствената немощ, с разбирането на това, че не аз управлявам своя живот, а го управлява моята страст. Това е този демон, който постоянно ме задължава да седя и играя денонощия наред, забравяйки за любимите и близките хора, за работата, за важните неща така, както страстта задължава наркомана да даде последните си пари на дилъра, за да си купи дозата. Ако аз нямам власт над себе си, не мога да захвърля играта във всеки един момент. След като аз не контролирам ситуацията, може да ми помогне само Господ. Проумяването на тази истина е и първата стъпка към изцелението.

 

Втората стъпка, естествено, е обръщането към Бога. Важно е да се знае, че всяка страст се прогонва с молитва и пост. Трябва да се молим така: „Господи, дай ми сили, помогни ми! Не мога да направя нищо сам! Не аз управлявам живота си, а тази страст …”

 

Следващата крачка е въздържанието от същата тази страст. Ако пристрастеният има вкъщи постоянно включен компютър с платен интернет, това ще бъде много сериозна съблазън. То е като у дома на човек, склонен към алкохолизъм, да има пълен бар с напитки и натъпкан хладилник с бира. Основният фактор на алкохолизацията и наркотизацията е постоянният достъп до предметите на тези съблазни, от които човек е нереално да се избави, когато те са му на разположение. Същото е и с игроманията. Затова, аз съветвам отказване въобще от домашния компютър. Трябва да се предприеме волево решение – интернет да се отреже, компютърът да се подари на някой, който има нужда. Това е много сложно, но когато човек разбере, че неговият живот протича под откос, той, мисля си, ще принесе тази жертва, и веднага ще му стане по-леко.

 

Искам да отбележа, между впрочем, че зависимостта по правило се развива у тези, които не са свързани професионално с работа с компютрите. Защото, ако работиш по цял ден на компютър, то в къщи няма да ти е до него, а още по-малко до компютърни игри. Всички мои познати – компютърни спецове, вкъщи не могат дори да погледнат компютъра. Това, което правят е, най-много да проверят пощата си.

Какво обаче се случва, ако не можем да се откажем от домашния компютър, тъй като някой от близките ни работи на него у дома или го използва за учене? В такъв случай трябва да се установи строго фиксирано време за „компютърните сеанси”, като пред PС-о човек сяда само по работа, като се въздържа от игрите. Най-добре е, въобще да се лиши от него.

 

И така, повтарям: Обръщането към Бога с молитва за поддръжка в борбата със страстите, пост и въздържание по отношение на предмета на страстта. Както е известно, свято място, пусто не остава. Затова, когато се гони някаква страст, нейното място задължително трябва да бъде запълнено с нещо. Това е закон. За него се говори и в Евангелието: „Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; и като дойде, намира я пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото” (Лук. 11: 24–26). С какво да бъде запълнено празното място? Естествено, нормално е това да стане с чисто човешки неща, чрез които е и приятно, и полезно: общуване с приятели, извършване на дейности с тях, спортуване, риболов, други развлечения … А също така и с четене, това забравено полезно занимание. След известно време човек ще си създаде навик към тези занимания и ще получава удоволствие от тях.

 

Много важен е моментът да си изясниш, защо играеш. Зависимият често пъти се крие във виртуалността от някакви проблеми в реалността. Например, от проблем в семейството. Или от проблем с общуването, произтичащ от собствената некомуникативност или лош характер. И ето, той търси виртуални приятели и играе с тях. Лесно е да се избяга от житейските трудности. Чрез алкохола се получава моментално радост, така е и тук. За да се изграждат отношения с реални хора, да се вършат добри дела, са необходими усилия. Да се отиде в интернет клуба или седне пред компютъра вкъщи и да се играе, не са необходими никакви усилия, дори са достатъчни много малко пари …

 

Избавянето от зависимостите, от която и да е зависимост, изисква много труд. Това трябва да се разбере ясно. Самата зависимост се придобива лесно и бързо, добрите навици трябва да се изработват определено време.

Там, където медицината или психологията не помагат,

помага Божията благодат

 

Свещеник Валерий Духанин:

 

Зависимостта от компютърните игри се явява една от най-опасните и най-коварните. Погледнато отстрани, човек не прави нищо лошо, не се напива, не се дрогира с наркотици, не блудства, а само си седи пред монитора и натиска клавишите. В действителност обаче, в душата му се случват страшни промени. Сама по себе си, компютърната зависимост е и наркотик, и блуд, и опиянение. Това е така, защото душата изгубва ценността, губи връзката с близките хора, заменяйки я с виртуалността. Опияненият от игрите не може без тях така, както наркоманът не може без наркотика. Съзнанието на такъв играещ живее повече в красивия свят на игрите,  в преминаването на по-високи нива и достигането на нови победи, отколкото в реалния живот. Всичко наоколо му се струва сиво и занемарено, а там, вътре в компютърните развлечения е „истинският живот”. Заради нея той е способен да жертва всичко: свободното време и здравето, парите и израстването в кариерата, общуването с близките и елементарната грижа за себе си. Това е своеобразна душевна болест, раздвоение на личността: човек уж се намира тук, а в действителност с главата си е в псевдореалността.

 

Самите компютърни игри са идоли, на които в жертва се принася всичко, но които сами по себе си са бездушни, и чрез тях демоните ни поглъщат.

Какво да се прави?

 

Не си струва да се лъжем: изходът от зависимостта на компютърните игри е много сложен. Трудността е в това, че такава зависимост деформира личността. За нея виртуалната игра е станала живот, откъсването от игрите се възприема като отнемане на живота. Това означава, че откъсването от нея може да стане само тогава, когато игроманът почувства някакъв нов, по-висок и по-богат на вътрешни краски живот.

 

Ще приведа един съвсем земен пример. Ако юноша е обикнал девойка, всичко вътре в него се променя, могат да се променят дори интересите, а това, което преди го е привличало, да загуби значението си, защото всичките му мисли са насочени другаде. За него едва ли ще бъдат актуални някакви си жалки играчки, та нали богатството на личните живи преживявания е несравнимо по-висше от всичко изкуствено.

Този, който вече е заобичал, е обзет от мисли за любовта. Тези мисли стесняват всичко, предишните увлечения губят своята притегателност. Палитрата на вътрешното чувства в живото общуване и  в живата любов всякога е най-висша и най-привлекателна в сравнение с плоския хазарт от гонитбата и стрелянето на екрана.

 

От зависимостите човек се отказва не от нечии приказки, а след като  се промени вътрешният свят на същия този човек.

 

Аз приведох този пример, за да обясня: човек се отказва от зависимостите не от нечии натяквания, а когато се промени неговият вътрешен свят, когато нещо, което до този момент за него е било ценност, губи своето значение.  Тоест, важно е да се превключи вниманието от изкуствения към реалния свят, защото самосъзнанието на игромана се нуждае от преформатиране. И, ако макар само  влюбеността или всички земни и краткотрайни чувства, обземат и вдъхновяват човека, то истинското преобразяване може да настъпи при лична съкровена среща с Бога в дълбините на сърцето. Натрапчивите идеи на играта се оттеглят пред истинската свръхценна идея, която обзема душата, а такава свръхценност може да бъде само Бог. Общо взето, е известен фактът, че хората променят живота си кардинално с обръщането си към Бога, когато отсекат предишните греховни пристрастия и се появи новият опит – опитът на преодоляването на греха. Друго нещо е, че обръщането към Бога, в известен смисъл, е тайна. Никой не бива да бъде обръщан насила, ние можем само да се молим и да просим от Господ, Той да намери път и средства за спасяването на човека, страдащ от игромания. На него му предстои тежкият труд на работа над самия себе си, борба със собствената зависимост.

Борбата с компютърната зависимост е опит, както и борбата с всяка греховна страст. Вътрешно, всичко чезне, страстта иска да бъде удовлетворена, душата се разкъсва, губи активността си. Страстта казва: „Опитай само още веднъж, няма нищо страшно”. Затова, зависимият трябва да се придържа към принципа: „По-добре да умра, но да не започвам пак с игрите”. По-добре човек да счупи всички компютри и да отиде в който и да е манастир, да започне да се труди, да бъде зает през цялото време с работа и молитвени правила, а вечер да пада в изнемога на кревата, отколкото да прекарва живота си в такова жалко и погубващо състояние.

 

Свободата от страстта никога не се постига по лесен начин. Да се изгуби свободата е лесно, но да се върне е много трудно. Там обаче, където медицината и психологията не могат да помогнат, ще помогне Божията благодат. В края на краищата изходът е само един:  върви натам, където е благодатта на Светия Дух – в храма, общувай непосредствено с духовници, постарай се да опазваш благодатта, а тя сама ще произведе в теб промени, за които ти дори не се досещаш.

 

За „поправянето на близък” трябва да започнеш от самия себе си

 

Свещеник Димитрий Шишкин:

 

Всяка зависимост – това е много сериозен и труден проблем, болест, която има своя история на развитие и дълга „опашка” от причини, така че рядко може да се говори за „моментално” изцеление. Разбира се, ние знаем, че моменталното изцеление е възможно, но за това е необходима такава вяра, такова стечение на обстоятелствата (в това число неосъзнати от нас, които ние наричаме Божий Промисъл), че тези случаи, вероятно са един на сто, дори още по-рядко. Ние знаем, че Господ, когато се е намирал тук, на земята, постоянно е изцелявал болни и бесновати. Но, какъв е бил „процентът” на моментално изцелили се от общата маса болни, обърнали се към Господа? Смята се, че и той не е много голям. Тук, както знаем, най-напред във вярата са тези, които се обръщат към Спасителя, но също и към онези „пътища”, неведоми за нас, с които някои са се изцелявали, а някои не са и продължават да боледуват. Дали това е за смирение, или за изкупление на някакви предишни грехове, или пък за избягване на възможни грехове, които човек би извършил, ако беше напълно здрав …

 

Действително, нашата молитва за близките зависи пряко от това, доколко ние самите се стараем да изправим своя живот.

 

Във всеки случай първото, от което се нуждаят тези, чиито души боледуват за техните близки, обзети от пагубната страст на игровата зависимост, е сериозно да прегледат своя живот и да принесат труд за изправяне на самите себе си. Господ изцелил нещастния болен според образа на „приятелите на разслабения”. Това е и нашият основен принос в изцелението на близкия човек – изпълнението на вярата в нашия собствен начин на живот, защото Сам Господ казва: „И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?” (Лук. 6: 46).

 

Силата, действеността на нашата молитва за близките зависи пряко от това, доколко ние самите се стараем да изправим своя живот. А, ако се стараем, то „голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5: 16). Може да се каже, че тук се говори не само за хората с изключително висок духовен живот, за светиите, но и за всички християни, които наистина се  стараят да живеят според правдата Божия. Това е, което се отнася до молитвата, а ако говорим за останалото, там вече Господ ще подскаже как да се действа, тъй като и хората, и обстоятелствата са различни, и това разнообразие няма край.

 

За някои е достатъчно само да махнат компютъра от дома си, и да закрият завинаги тази тема. И детето започва да слуша, а след това отвиква от своята зависимост. За други при изпълнението на това изискване трябва да се запасят с търпение, защото детето може да изпадне в помрачение, да стане зло и грубо, и дори да забегне нанякъде „напук”, за да реализира своята страст на друго място. Ето тук трябва да се прояви огромно търпение и твърдост в молитвата.

 

Това време трябва да се преживее, предавайки всичко в Божиите ръце.

 

В трети случаи дори трябва да се прибегне към помощта на специалист психолог. Във всеки случаи обаче, трябва да се мисли, отнасянето към детето да е с любов, с боледуване в сърцето, със старанието да му се помогне да превключи вниманието си на нещо друго – полезно и благо. Вниманието не бива да е само мимолетно за случая, а да е насочено всякога към интересите и приоритетите в живота …

 

С други думи, средствата за помощ на ближния могат да бъдат много, но е ясно само едно – да се започне с „изправянето на близкия” от самия себе си с труд над самия себе си, съпроводен със сърдечна и неотстъпна молитва към Бога. Когато това се случи, задължително ще дойдат и благите плодове. Може би, това няма да стане веднага, но непременно ще се случи. Не бива да се съмняваме в това, тъй като Господ вижда и болката, и скръбта на нашето сърце за близкия човек, и нашето смирение, и трудовете ни, и никога не ни оставя без отговор.  Та нали Самият Той е казал:  „Простете, и простени ще бъдете” (Мат. 7: 7).

За игромана трябва да се молим с всички сили и начини

Свещеник Игор Силченков:

Разбира се, за игромана трябва да се молим с всички сили и начини, с които разполага Църквата.

Основната молитва е по време на Божествената Литургия. По-често подавайте имена за здраве  – Безкръвната Жертва – и записвайте Литургии. Може да бъдат записани 40-дневни там, където Литургия се служи всеки ден, например в манастирите и имената в молитва ще се споменават в продължение на 40 дни. Можете да се молите и в къщи, като четете определено  правило, което благослови свещеникът. Трябва да отидете в храма и да вземете благословение за допълнителни молитви към своето правило за измолване на освобождаване от игровата зависимост на ближния. Какви молитви да се четат, ще каже свещеникът.  И, разбра се, за да бъдат угодни молитвите ни на Бога, самите ние трябва да бъдем дейни членове на Църквата, да угаждаме и да Му служим, да изпълняваме Неговата свята воля.

 

Необходимо е да ходим на Литургия всяка неделя от начало до край и преди това на вечерната служба, да се изповядваме и причастяваме с Тялото и Кръвта Христови не по-малко от веднъж на три седмици, да четем всеки ден утринни и вечерни молитви.

 

Когато човек служи на Бога, изпълнява Неговата свята воля, в него започва интересен живот, изпълнен с различни добри събития и много радост. Той знае за какво живее.

 

Игроманията възниква от това, че хората не изпълняват волята Божия, не се причастяват, в храма ходят рядко или въобще не стъпват. Техният живот става безинтересен, оскъден, нерадостен. И тогава те бягат от този живот във виртуалната „реалност” – ярка, интересна, динамична, но несъществуваща. Като се пристрастяват към този измислен свят, те не могат да излязат от него продължително време, те са поробени от греха на игроманията.

 

Затова човек, ако осъзнае своята духовна болест и иска да оздравее от нея, трябва да приеме тези духовни лекарства, за които вече писах, а именно: изповед, причастие, молитви и молитва за изцеление от този и други грехове.

 

Ако човек не осъзнава своята духовна болест и не иска да се избави от нея, ние трябва да се потрудим и да направим това вместо него. Милостивият Господ ще ни помогне, ще чуе нашите молитви. Понеже, случва се Той да допусне скърби на нашите близки за вразумяване, а също и за да дойдем при Него. И, разбира се, да заведем при Него и тях, близките си. Господи, помогни им! Трудете се и се спасявайте от греховната погибел, и помагайте и на вашите ближни да се спасят.

 

Свещеник Максим Горожанкин:

– Ако човек е зависим от компютърните игри, трябва да се опита да се бори, да ограничи ползването на компютъра. Той трябва да разсъди здраво колко време отделя за тях, и колко, например, за четенето на сериозна литература. Или, колко време отделя за молитва, ако е вярващ, защото има и такива случаи.  За съжаление, има и въцърковени хора, които също са подложени на увлечението на компютърните игри.

 

На проблема трябва да се погледне така: как преминава времето ми, откакто започнах да играя на тези игри?   И от това да си направи съответния извод и след молитва, да се опита да изправи поне малко нещо.

 

Основното е молитвата. Човек трябва да се моли на Бога и да проси от Господа да го избави от зависимостта, да му дарува свобода, да му дарува сили в борбата с нея и да направи така, че животът му да се подреди така, че да служи на Бога и на ближните.