КАК ДА СЕ ДЪРЖАТ МЪЖЕТЕ КЪМ СЪПРУГИТЕ СИ

18841 0
supruzi

Автор: свещеник Алексей (сега йеромонах Амвросий) Младши
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Мъжът е глава на жената…

Ние знаем, че всяка организация, всяка институция – независимо дали това е Църквата, енория, манастир, или в света като например банка, корпорация, училище – трябва да има глава, ръководител. Същото се отнася и за успешния брак, защото семейството също е единица, духовна и физическа единица. Според Свещеното Писание и Свещеното Предание, главата в брака е мъжът. Отново, по думите на Св. ап. Павел „мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Той е водачът. Той изразява принципа на власт в семейството. Точно както свещеникът е духовен водач на енорията и е отговорен пред Бога за енориашите, като така се изразява духовната власт в енорията, така също мъжът е „свещеник” в семейството си, отговорен за управлението на семейния живот.

Това не означава, че мъжът е по-висш от жената. През погледа на Христос всички са равни; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). По същество бракът е съчетаване на равни. Нека да не правим грешка: няма място за шовинизъм, под какъвто и да е вид в Православието. И това, че е глава на семейството, не дава право на мъжа да упражнява някаква диктаторска, тиранична, своеволна или абсолютна власт върху своята съпруга и своите деца. Но както с всяка висока длъжност, определени задължения вървят и с това мъжът да бъде глава и те са много тежки, много трудни, но и много предизвикателни и градивни отговорности. Писанието ни казва, че мъжът трябва да обича жена си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея (Еф. 5:25). Повечето мъже християни имат малка представа за това какво означава този вид любов. В света, „любов“ обикновено се отнася до физическата любов или сантиментална, романтична любов. Това няма нищо общо с християнското разбиране за любов. Просто си припомнете думите на Христос към Неговите последователи: Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13). Любовта, от християнска гледна точка, означава жертва, самоотричане. Мъжът трябва да поеме точно толкова грижи, загриженост, внимание, отношение и закрила за своята съпруга, колкото и Христос пое за Църквата. Мъжът дори трябва да е готов да положи душата си за своята съпруга. Защото както Христос е бил предаден на смърт за любовта си към Църквата, така също православният съпруг трябва да се откаже от всичко – дори от живота си, заради своята съпруга. И пак, Св. ап. Павел казва „мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата”… Ние знаем какъв глава е бил Христос: Той умил нозете на учениците си. Според нашия Спасител да бъдеш глава, да бъдеш пръв, означава да служиш – да бъдеш пръв в даването на любов, в проявяването на разбиране, в търпение, в предоставяне на защита на семейството. Това се иска от водача, или главата, такъв е призован да бъде съпругът. И когато той наистина е такъв глава, той е истински мъж, верен мъж, верен на Бога и на дадената му от Него мъжка природа.

Мъдрата жена ще насърчи съпруга си да бъде точно такъв мъж; тя няма да се опита да присвои властта на себе си. Психолозите ни казват, че гневът, който една жена чувства спрямо мъж, който ѝ е позволил да поеме властта и ръководството в семейството, е най-големия гняв от всички. И ние сега откриваме, че много случаи на престъпност и дори психични заболявания идват от домове, където бащата е престанал да бъде глава, източник на съчувствие, любов и закрила.

Задължението на мъжа да дава любов на съпругата си и на семейството си не му позволява да заплашва. Той не трябва да се отнася със своята съпруга като с наемник слуга – нещо, което много мъже правят. Ето какво казва по този въпрос Св. Йоан Златоуст:

„Един слуга, наистина, някой ще бъде способен може би да го застави със страх; но не, не дори и за него, защото той скоро ще те напусне. Но спътникът на мъжа в живота, майката на неговите деца, основата на всяка негова радост, той никога не трябва да принуждава със страх и заплахи, но с любов и добър нрав. Защото какъв вид съюз е това, където жената трепери от съпруга си? И какъв вид удоволствие ще има мъжът ако живее със съпругата си като с роб? Да, дори и да страдаш за нейна сметка, не ѝ се карай и не я критикувай, защото и Христос не направи така с Църквата.”

Мъже, съпрузи, истинската любов за нас започва, когато даваме от себе си за другите. Ние първи наистина започваме да обичаме – в християнски смисъл – когато първи даваме. Един мъж веднъж се оплакал на Св. Йоан Златоуст, че неговата съпруга не го обича. Светецът отговорил: „Отиди си вкъщи и я обичай”. „Но ти не разбра” – казал мъжът. „Как мога да я обичам, когато тя не ме обича?”. „Отиди си вкъщи и я обичай” – повторил светецът. И бил прав. Където няма любов, там ние трябва да поставим любов, и ще я намерим.

Често мъжете се оплакват на свещеник, че техните жени (съпруги) не ги обичат. Тогава свещеникът открива, че мъжът изобщо не се старае да дава любов; той просто стои и чака да бъде обичан, като някакъв вид идол, очаквайки да му служат и да му се покланят. Такъв мъж (съпруг) трябва да открие, че единственият начин да получи трайна любов в брака е да дава любов, защото в живота ние обикновено получаваме това, което даваме: ако даваме омраза, ние получаваме омраза; но ако даваме любов, ние я получаваме обратно.

Светите Отци на Църквата ни казват, че християните съпрузи трябва да обичат своите жени повече отколкото своите светски работни места, защото няма успех по-голям от един щастлив дом, и никакъв друг успех, който ние мъжете постигаме в живота, няма да има значение ако се провалим в дома. Нашите семейства заслужават най-доброто. Днес има твърде много от нас, мъжете, които сме на най-добро ниво в светския живот, но на най-лошо в дома. Поради тази причина Светите Отци ни казват да зададем възможно най-високата стойност на компанията на съпругите ни, и повече да желаем да бъдем вкъщи с тях, отколкото да бъдем навън на други места. Съпрузи и бъдещи съпрузи, нека да вложим в сърцата си тези думи: „Аз съм свързан с живота; избрал съм; отсега нататък моята цел ще бъде не да търся някой да ми угажда, но да угаждам на тази, която избрах”.