КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ, КОГАТО СМЕ В ЩАСТИЕ И КОГАТО СМЕ В СКЪРБИ

2701 0
dete

Автор: митрополит Григорий Постников
Източник: www.gometropolis.org
Превод: Павел Стефанов

Как да се държим, когато сме в щастие

Когато си щастлив, т.е. когато всичко в живота се случва според твоите желания: ти си здрав, твоите жена, деца и семейство са здрави, твоите ближни те харесват, всички твои работи вървят добре, задоволен си и не чувстваш нужда, тогава всяка сутрин и всяка вечер благодари на Господ Бог от цялата си душа за всичко това и бъди много внимателен да не се окажеш неблагодарен към Него. Всеки признава за безчестни тези, които са неблагодарни към другите хора; колко повече трябва да признаем като безчестни тези, които са неблагодарни към Господа. Св. Апостол Павел изброява неблагодарността сред пороците на хората от последните времена (2 Тимотей 3:2), т.е. от най-покварените времена.

Имайки своето земно благополучие с благодарност, никога не забравяй, че Господ Бог ни дава да живеем щастливо на земята не така, че ние само да се радваме и да бъдем доволни, но така, че усещайки добротата на Бога, да бъдем благодарни на Него, в смисъл да не правим нищо, което не Му е угодно и ако сме сторили нещо неугодно на Него, ние трябва да се покаем, защото „Божията благост те води към покаяние“, казва свети апостол Павел, не към забавления и своенравен живот, но към покаяние (Римляни 2:3-4). „Бог ти показва Своята милост, така че ти да спреш да грешиш. Ако не спреш да грешиш, тогава твоето наказание ще бъде ужасно“, казва св. Йоан Златоуст. Който и да забравя за тази цел на Божията благост относно земните благословения, става с цялото си сърце силно привързан към земното благополучие и, отдавайки се само на своите земни страсти, забравя Бога и вечното блаженство и душата си. И какво ще стане с неговата душа? Приятелю, помисли! Участта му ще бъде ужасна!

Ето защо, като се възползваш от земното благополучие, избягвай да се привързваш към него в сърцето си; тоест не обичай радостите и удобствата, които твоето земно благополучие може да ти предостави. Твоето сърце трябва напълно да се прилепи само към Бога. Никога не забравяй Неговите думи, изпълнени с любов, изречени чрез премъдрия Соломон: „Синко, дай си мен сърцето“ (Притчи 23:26). Не забравяй: бъди послушен. Всичките радости и удобства на твоето земно благополучие са светски радости и удобства, както и св. апостол Йоан Богослов абсолютно ни забранява да обичаме света и това, което е в него, защото всеки, който обича света няма това, което е основното и най-необходимо за истинско благополучие, а именно любовта към Господ Бог, защото ако някой обича света, той няма любовта на Отца, според светия апостол (1 Йоан 2:15).

Така че, за да ти бъде по-лесно да се предпазиш от любовта към радостите и удобства на твоето земно благополучие, действай така както светиите са действали. Докато използвали земното благополучие, те непрекъснато си спомняли и се стремели към небесните блага. Ти също трябва да действаш по този начин. Привикни да си спомняш небесното блаженство колкото е възможно по-често и казвай: „Господи, ако е толкова добре за мен под Твоя покров дори на земята, какво ли ще бъде на небето? Да дойде Твоето царство“. Или: „Господи, Ти ме радваш и облагодетелстваш толкова много дори и на земята. Не ме лишавай и от Твоята небесна радост“. Или: „Господи, колко утеха дава на душата ми Твоята безгранична благост. Не позволявай в тази утеха да заспя в грях“. Или: „О, Господи, колко голяма е Твоята щедрост към мен и колко неразумен съм аз. Колко малко Те обичам. Колко малко ревност имам да изкореня от себе си различните пороци, а особено любимия ми грях. Просветли ме. Събуди ме. Настави ме на пътя на спасението. Помилуй ме и ме спаси“.

Когато почувстваш, че наслаждавайки се на земното си благополучие, ти се заблуждаваш и се отклоняваш от правия път, в такъв случай моли се с цялата си душа на Господа Той да прояви благостта Си да привлече сърцето ти по-силно към Него и ако Му е угодно да те лиши от цялото ти благополучие, ако то заплашва да отдалечи сърцето ти от Него и да унищожи душата ти; защото е несравнимо по-добре да понесеш на земята не само на всякакъв вид лишения, но дори и най-тежките мъчения, отколкото да загубиш Бога и да страдаш вечно.

Как да се държим, когато сме в скърби и беди

Когато си поразен от някакъв вид скръб или беда: позор, преследване, бедност, домашни кавги, и така нататък, било от други хора или от обстоятелствата в живота ти, или от обстоятелствата на естеството, никога не се предавай на прекалена тъга, страх, ропот или отчаяние, защото св. Василий Велики казва, че Премъдрият и Всеблаг Господар ни изпраща всяка земна скръб за наша полза и по-точно, за да можем да бъдем участници в неговата светост, като свети апостол Павел потвърждава (Евр. 12:10).

Напротив, когато те сполети някаква беда или скръб, и ти се чувстваш виновен за нещо, тогава веднага си представи Господ Иисус Христос на кръста и викай към Него с цялото си сърце: „Всемилостиви Господи, удвои, утрои или увеличи десетократно скръбта ми, но не ми позволявай да загина в грях. Какво представляват всичките ми временни скърби в сравнение с вечните мъчения?“ Или: „Господи мой и Боже мой! Ти си страдал несравнимо повече за мен, отколкото аз мога да страдам, но Ти, бидейки най-Чист, страда напълно невинно, освен това Ти страда без ни най-малко оплакване, но аз съм заслужил много повече скърби, така че мога ли да роптая в сегашната ми скръб? Помилуй ме. Вразуми ме. Дай ми ревност да изправя себе си и ме укрепи в тази ревност. Смили се над мен и ме спаси“.

Ако, когато те сполети скръб или беда, ти чувстваш, че си невинен, благодари на Господа с цялото си сърце, че Той, както ние трябва да мислим без всякакво съмнение, желае чрез скръбта, която ти е изпратил или допуснал за теб, да те предпази от нещо пагубно за спасението на душата ти, „защото радостта прави душата лекомислена, надменна и непостоянна“, казва св. Йоан Златоуст. В настоящия живот, във време на благополучие, ние всички се предаваме много лесно на тщеславие, самохвалство, гордост, разкош, любов към чувствено удоволствие, и други пороци, така че често е много трудно да се учим и да бъдем трезвени, докато нашето благополучие продължава. Затова светите апостоли казват, че през много скърби трябва да влезем в Царството Божие (Деяния 14:22). Представяйки си това, кажи на Господа: „Творче мой и Спасителю! Ти сам дойде на земята не за радост, а за страдание и ни каза: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си“ (Йоан 15:20). Ще претърпя всичко, на което Твоята десница би ме подложила. Тя подава най-доброто и какво друго мога да очаквам от нея, освен истинско добро за душата ми? Да бъде Твоята воля във всичко. Нека Твоята благост да ме укрепи, така че аз, не забравяйки Тебе и моята душа, да остана напълно благодарен и покорен към всяка Твоя заповед, както постъпи Твоя верен раб Йов“ (Йов 1:13-22).

Постъпвай по този начин, без значение откъде може да дойде някаква скръб: от враждебни хора или от стихиите, от диви животни или от добитъка, и така нататък, защото твоята скръб в действителност не идва от тях, а от Бога. Нищо никога не се случва с нас без Божията воля или без Негово съгласие. Бог е Цар на цяла земя, казва светия пророк Давид (Псалм 46:8). Но и косъм от главата ви няма да загине без волята на вашия Отец, както сам Господ ни казва (Лука 21:18). Всички светии от всички времена го разбират по този начин. Когато нашият изначален враг взел от многострадалния Йов неговия имот и децата му, той не е казал „дяволът взе това от мен“; той казал „Господ даде, Господ и взе“ (Йов 1:21). Обърнете внимание на това и постъпвайте по същия начин. Търпението е най-спасителна качество. Ето, ние облажаваме търпеливите, казва св. Апостол Иаков (Иаков 5:11).