Книги

Книгите може да намерите в книжарница БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ и на knigabg.com. Със закупуването на тези книги вие подпомагате развитието на дейността на фондация БОГОНОСЦИ.

ЛЕК ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

koritsa

Скъпи читателю,

Издателство „Богоносци“ представя третата си книга, в която продължава да събира Божия мъдрост от живота и опита на свещеници и духовници, на богослови и светски личности в църковния живот. Книгата е сборник, в който читателят ще намери размисли за истините на живота в Христа, за участието ни в богослуженията и най-вече в Тайнството на тайнствата – светата Евхаристия. „Лек за безсмъртие“ – така св. Игнатий Богоносец нарича Евхаристията в своите съчинения.

Виж още

Въпреки че сайтът „Богоносци“ е само на 5 години, в него може да намерите множество преводни и авторски текстове, от които с не лесен подбор успяхме да изберем тези, които ви представяме.

Съдържанието на сборника обхваща няколко тематични кръга от въпроси, свързани с необходимостта от редовно причастяване: за подготовката и пристъпването на вярващия към причастие, за покаянието и изповедта, за придържането към установените от църквата правила и начини на постене, за причастяването на децата, на болните и пр.

Авторите са духовници и богослови от Българската, Руската, Гръцката, Кипърската, Сръбската, Македонската православна църква, от Православната църква в Америка.

Надяваме се, че книгата на издателство „Богоносци“ „Лек за безсмъртие“ ще допринесе събранието ни в Църква да е не просто принадлежност към някаква общност (със специфичен ред, дисциплина и традиции), а да става все по-просветено съучастие в богочовешката цялост на Тялото Христово.

Към сборника добавихме и компактдиск, в който са записани причастни и великопостни песнопения, изпети от младия богослов Методи Стоилов.

Надяваме се читателите на книгата да могат не само теоретично да се запознаят, а и с ухото си да чуят, и така да влязат в чудната атмосфера на православното богослужение.

От съставителите

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА ИЗПОВЕДТА И ПРИЧАСТИЕТО

Протойерей Андрей Дудченко

Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ

св. Макарий Коринтски, св. Никодим Светогорец

Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан

Анотация

Книгата „Практически съвети за изповедта и причастието“ с автор прот. Андрей Дудченко (първи превод на български език от вече утвърдения като преводач на богословска литература – филологът и богослов Татяна Филева) е втора от поредицата хартиени издания на bogonosci.bg. Издадена с благословията на Н.П. Западно- и Средновевропейския митрополит Антоний творбата представлява, както издава името й един вид наръчник на християнина, стремящ се към причастие.

Виж още

Авторът – младият, но очевидно опитен духовно и богословски добре подготвен украински свещеник е не само протойерей на Украинската Православна Църква и носител на ордена „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ – той има сериозен опит и в областта на богословското творчество и то насочено към нуждите на християните – нужди големи, ежедневни и важни. Протойерей Андрей Дудченко е над 15 г. редактор на интернет списанието „Киевская Русь“, а за 3 г. е и главен редактор на информационния портал на Украинската Православна Църква „Православието в Украина“. Най-голямата заслуга на творбата е може би именно във формата – сборник статии, девет на брой, всяка в размер на няколко страниции, написани на разбираем език, с много любов и грижа и като резултат на сериозна богословска подготовка и голям опит на действащ духовник. Със самото си съществуване изданието дава отговор на въпросите за начина, мястото и вида на проповедта, за характеристиките на живота на истинския християнин – мирянин или духовник, а със съдържанието дава възможност на всички интересуващи се да научат как да постъпват в ежедневието си и в празниците си – и най-важно, как да се подготвят за празника на празниците – Светото Причастие. Книгата не внушава, не принуждава, тя съдържа само съвети и както самият автор посочва, тя е резултат от пастирските му беседи с енориашите и творбите в нея са вече били публикувани в чужбина, съответно получили са и своя отзвук.

Въпросите, които се засягат в статиите са колкото прости, толкова и основополагащи, като авторът, без да използва сложната и често трудно разбираема висока богословска терминология, въвежда читателя постепенно в същината на християнството, поема с него на едно пътуване из дълбините на човешкото и божественото. Като любим и осезаемо любящ събеседник, отец Андрей води християнина от тема на тема, обяснява, споделя, изразява всичко най-важно, което трябва за бъдещия причастник. Основно място е отделено на подготовката за изповед, засегната е темата за т.нар. „списъци с грехове“, дадена е разбираема и най-важното – неосъдителна характеристика на някои от основните видове грехове, описано е честно и учудващо изчерпателно за малкия обем на книгата какво трябва да е отношението на християнина към собствените му грехове, към греховете на другите и през цялото време авторът държи фокуса на вниманието в най-важното – Светото Причастие, спасителната мисия на Господа, Неговия завет, който Той самият установява и ни дава със Своите Тяло и Кръв.

След като засяга въпросите за светостта, греховността и вярата по един прост, но убедителен с искреността си начин, авторът отделя централно място на смисъла, значинието и характеристиките на Светото Причастие, подготовката за него и самото причастяване. В рамките на десетина малки странички е събрано най-важното за християнина под формата на въпроси и отговори – и то такива, които всеки – мирянин или свещеник си е задавал или си задава: „Защо трябва да се причастяваме?“, „Достойно и недостойно?“, „Колко често да се причестяваме?“ и накрая, но не по важност – в девет отделни подточки с подробни обяснения са дадени отговори на въпроса „Как да се подготвим за Причастието?“. В тази статия се заключава смисълът и значението на книгата, в нея са дадени най-съществените за християнина напътствия под формата на беседа, на съвети, както от хиляди години има традиция в литературата, както и всъщност е най-достъпно и отговарящо на познавателните процеси на човешкия ум. Авторът съумява, безспорно и благодарение на качествата си на творец и духовник, да съчетае в оптимално съотношение практическите страни на творбата си, които си е поставил за цел с висшите категории, с които борави християнството – спасение, вечен живот, добро и зло, вяра, Бог.

Използвани са цитати от Свещеното Писание и от Светите Отци, словата на Господа и на съвременни отци (митр. Калистос Уеър, прот. Александър Шмеман) умело са вплетени в тъканта на текста, но изложението е съвременно, кратко и конкретно и така е постигната лесна четивност, убедителност и едновременно с това максимална близост до читателя. В края на изложението, под формата на приложения е отделено място и на въпроса за причестяването на Пасха (проповед на йеромонах Антоний, 1947 г.), даден е откъс от заседание на Светия Синод на Руската Православна Църква от 1968, даващ отговор на въпросите за вечерното служение и за евхаристийния пост и накрая е дадена прекрасната молитва на преподобния Симеон Нови Богослов преди Свето Причастие. Така книгата удивително за читателя, независимо от богословската му подготовка или липсата на такава, постига много повече от очакваното – без да отстъпи от постулатите на вярата и на богословието, носи характеристиките на проповед, на пример за подражание, на спътник и съветник за всеки нуждаещ се от отговори и дава самите отговори. Отговори на ежедневните въпроси, които стоят не само пред християните, но пред всеки човек – за болката, страданието, за любовта, за вярата и най-важното – за собствения ни живот, прездназначението ни и делото на спасението ни.

Книгата е подходяща за най-широк кръг читатели с интерес към духовния живот и най-важното, такива, търсещи практическите измерения на вярата си. Дори това да е първият досег с християнска литература, читателят ще научи много нови неща, ще получи отговори на животрептящи въпроси, но преди всичко, ще започне най-вълнуващото пътешествие с най-ценния събеседник – Господа, Който често говори с устата на непознатите, децата и дори малките книжки, които уж случайно ни попадат под ръка. За да поемем по пътя на знанието, вярата и към спасението.

Анотация

Книгата „Душеполезна книга за честото приастяване със Светите Христови Тайни“ напълно отговаря на името си като душеполезно четиво за християните. Екипът на www.bogonosci.bg започва издаване на практически помагала в помощ на християните и изборът на тази книга е неслучаен. Издадена за първи път през 1783 г. във Венеция, тя и до момента остава една от най-полезните и пълни аргументации по темата „за“ или „против“ честото причастяване. Този спор датира от векове и с особена сила се е разразил в Западната Църква, но и в Светото Православие, въпреки отсъствието на догматическа формулировка, съответно задължително предписание за вярващите по въпроса, нееднократно е имало доста крайни и трудно примирими една с друга и за съжаление противоположни позиции.

Виж още

По времето на създаване на книгата и тематично свързано с нейното публикуване и разпространение е едно подобно движение у гръцката Православна Църква за връщане към Свещеното Предание и литургичната традиция от древността (т.нар. „коливади“). В най-ново време мнозина, например митр. Антоний Сурожки, протопр. Александър Шмеман и споделящите техните виждания също подкрепят разбирането за правилност и още повече – за необходимост от често причастяване на вярващите. Разбира се, има и такива, които мислят обратното и дават за пример значителния спад в посещаемостта и участитето в Света Литургия и на Запад, и на Изток.

Настоящата книга е един вид апология на честото причастяване като необходима и най-полезна за човешката душа храна, общение с Бога, тайнство, от което не може и не бива да бъде лишаван неоснователно никой християнин. Лека за четене, но без от това да страда нейната сериозност и значение, изпълнена с текстове от Свещеното Писание и от безспорни авторитети в Светото Православие – Свети Йоан Златоуст, Свети Григорий Богослов, Свети Василий Велики тя постига целта си – да изложи ясно, разбираемо и убедително основните аргументи „за“ честото причастяване и да обори тези „против“.

Езикът е разбираем, близък до читателя, независимо от нивото на богословска подготовка и въобще от наличието на такава, творбата е адресирана до най-широк кръг читатели, особено като имаме предвид историческата обстановка, в която е писана и целите, на които следва да отговаря – по време на турското робство и за просвещаване на православните християни. Днес също има нужда от такова просвещаване и словата на тази творба добиват значението на светлина в мрака на незнанието, като водят читателя към спасение в Църквата и чрез тайнството на тайнствата – Светото Причастие.

Начинът, по който е построено четивото отговаря напълно на целите му – да е ясно, убедително и да достигне до сърцето на четящия, за да го подтикне към действие. Под формата на беседа, с близък до разговорния език са изложени основните положения от Свещеното Писание и разсъжденията на Светите Отци по разглеждания въпрос (тук е важно да се отбележи, че и двамата автори впоследствие са причислени към лика на Светиите, което не може да не окаже влияние при възприемането на писаното от тях, но за това – вж. по-долу).

Древната форма на диалога ненапразно е утвърдена като един от първите и най-популярни образци в литературата – така най-добре се постига целта за достигане на идеите до четящия като в непосредствен разговор и същевременно изложението е живо, последователно и убедително. В първите три глави, всяка от по десетина страници под формата на обръщение към християните е предадено посланието Божие – за това, че честото причастяване е необходимо (глава 1), полезно и спасително (глава 2) и съответно, че отлагането на Причастието причинява вреда (глава 3). По-нататък следва изложение от 13 отговора на най-честите възражения против непрестанното причастяване – всеки на няколко страници, всички насочени пряко към читателя с обръщение към него, полемични, аргументирани и убедителни, служещи на ясно поставената и описана душеполезна цел – доказване на необходимостта и правилноста на честото причастяване за християнина. Тази част е незаменима за всеки, който някога се е замислял или беседвал по темата, независимо дали е богослов, духовник, християнин или просто се вълнува от въпросите за честотата на Причастието при Православните.

Следва Епилог, в който се повтарят изводите, направени в книгата дотук в подкрепа на честото причастяване като необходимо, душеполезно за спасение и израстване в Божията любов на практикуващите. И наистина, неподправена любов струи в обръщението към читателя, характер на истинска молитва имат словата на двамата автори-светци, призоваващи християните към трезвение, към благоговение и всячески стараещи се да принесат доброто и полезното за душите като подтикнат вярващите към по-често приобщаване с Тайнството на Светото Причастие, установено от Самия Господ Иисус Христос и досега непрестанно и чудесно извършващо се във всеки Православен Храм, на всяка Света Литургия. В края са поместени две кратки биографии на авторите – находчиво поставени там от съставителя за ученолюбивия читател и даващи му по-ясна представа за епохата, нравите в обществото в Гърция през 18 век. и делото на двамата светци. Животописанието им съдържа основните факти и творби на всеки от тях, но още повече – изследвани са и причините и действията, вижданията и убежденията на всеки от тях, което е безпорен принос към разбирането и възприемането на изложението и помага на читателя да почувства със сърцето си значението на това изстрадано и силно послание, което носи книгата.

Творбата е плод на сътрудничеството между двама блестящи богослови и монаси, просияли в лоното на светиите, което само по себе си придава авторитет на посланието им. Издадена е една година след като вижда бял свят първата книга, над която са се трудили същите автори – нямащата нужда от отделно преставяне „Филокалия“ („Добротолюбие“), която става знакова за цялата Православна мисъл и практика до момента и ще остане така за вбъдеще, след като бива издадена за първи път през 1782 г. Свети Макарий Коринтски е прекарал целия си живот, трудейки се на нивата на духа и като епископ, и като книжовник, като в случая работи по изготвянето на първообраза на текста, а Свети Никодим Светогорец, със своя филологически усет, духовна разсъдливост и трезвение допринася като редактор и оформя книгата по начина, който е стигнал до нас. Така творбата става не просто компилация от цитати, а увлекателно и убедително четиво, наистина служещо на поставената душеполезна цел, като напълно отговаря на заглавието си. Още повече, и двамата автори са били обект на гонения, дори от страна на духовници, за своите убеждения, но с Божията помощ и закрила са останали на твърдите и очевидно подкрепени с убедителни доказателства вярвания за честото причастяване, които са изразени в творбата. Въпреки насочеността си към честотата на причастяването, книгата описва и значението на самото Причастие, дава ценни напътствия към християнина за духовния му живот и като ползва Свещеното Писание и авторитетите на Църквата издига читателя до висотата на пълно осъзнаване на отговорността, която има като християнин – към душата си и към света. Отговорност, но и дар – дар да бъде творец, пазител и венец на Творението, дар, завещан от Бога и потвърден отново и отново в Светата Православна Църква и Тайнствата в нея – централно място сред които заема Светото Причастие.

Редно е да отдадем дължимото и на преводача – Маргарита Хаджипейкова, която с опита си досега и в настоящата книга показва усет за езика, вярност към текста и духа на посланието на авторите, както и чудесно познание на сръбския език и богословски понятиен апарат. За горното, разбира се, принос има и редакторската намеса на филолога и богослов Татяна Филева, която също е известен преводач от сръбски език. Книгата е подходяща за най-широк кръг читатели с интерес към християнството и причастяването, независимо дали са богослови, духовници или не. Всеки може да открие отговор на основополагащи въпроси за литургийния живот в нея, като тя може да служи и като помагало за подготовка за богослови, за духовници в ежедневието им като пастири, за християните в живота им като миряни.

Струящата от страниците вяра и светлина, искреното и чисто чувство на близост с Бога я правят незаменима като изживяване и усещане за общение с двама светии, които сякаш разговарят с читателя и така четенето неусетно се превръща в молитва, вярата добива израз на Бого-общение и Причастието става желано, жадувано и подтик за стремеж към достоен живот – колкото може по-често, до постигането на пълно сливане в едно – с Бога, Църквата и Светиите. Амин!