Който прощава, не търси заслуги

654 0
proshkata

Автор: Зоран Калев

 «Защото, ако простите на човеците съгрешенията им,
и вам ще прости Небесният ви Отец»
   (Мат. 6:14)   
Братя и сестри,

В евангелското четиво днес Господ Иисус Христос ни заръча да бъдем милостиви: „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14). Тези думи идват веднага след молитвата „Отче Наш“, в която Христос ни учи да търсим Божието лице като измолваме не само „хляба насъщен“, но също и се молим „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Колко блажено е това моление! Това е молението на каещия се човек –  онзи, който заради греха си признава, че е длъжник на Бога.

Ние сами не можем да махнем от себе си дълговете, нашите грехове стоят винаги на прага на вратата (Бит. 4:7). Беззаконията са „повече от космите по главата“ (Пс. 39:13) и в нашата немощ ние викаме: Господи, помогни ми, съжали се над мене! Дълговете ни са ни заклещили като пленници и ние само на прошка се надяваме. Христос ни дава тази прошка, Той ни пуска на свобода (Лука 4:18) и премахва дълговете като „душата Си на смърт предаде“ и „Той понесе върху Си греха на мнозина“ (Ис. 53:12).

Тази милост може ли да се измери? Не, защото Самият Бог е милост! Нашето спасение е проявената милост Божия. Новият ни живот в Църквата е даден от Господ, за да можем да вършим едни неща и да разберем на кои други неща не сме способни. Единствен Господ може да поставя везните и да измерва, както направи на тържеството на Валтасар (Дан. 5:25-28). Така че, ако ние познаваме благодатта на Христос, която е Неговата милост, тогава как ще дръзнем да кажем: притегли ми моите заслуги и въздай според това мерило на ония, които ме обидиха?

Христос говори за Божието царство като за опрощаване на дълг в притчата за царя и онзи слуга, който не е милостив (Мат. 18:23-35). Царят си преглежда сметките и нарежда да доведат при него един негов длъжник с неплатен заем. Когато този длъжник пада в краката му и се моли за търпение, царят го пуска да си върви и му прощава дълга. Но длъжникът намира един от своите слуги, който му дължи пари и заради това започва да го тормози. Заемът е от по-малък от онзи, който беше опростен на длъжника, но той не чува молбите за състрадание, той хвърля слугата си в затвора. Тогава царят се намесва и наказва този жесток длъжник, който не помни че преди това е получил милост.

Колко е нужно да помним че имаме дългове! Как споменът за това че сме „изгубени овце“ ни пази да не се превърнем в немилостиви длъжници! Седем пъти на ден ако ближният ни съгреши и седем пъти се покае, ние трябва да му простим (Лука 17:4); милостта, която сме получили от Бога, премахва ожесточението от нашите сърца и вече ние по друг начин се отнасяме към всяка травма, която околните ни причиняват; ние виждаме, че „всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот“ (Иак. 1:14) и че на всеки, който падне в грях, ние трябва да отговаряме с „дух на кротост“ (Гал. 6:1).

Братя и сестри,

Нашето поклонничество към Божия град трае цял живот; докато вървим, ние страдаме в отношенията си с ближните. Всеки от нас носи на гръб тежкия товар на греховете си и като длъжник сам за себе си ще отговаря пред Бога (Рим. 14:12). Ако си спомним, че дори нашите помисли могат да са грехове (Пр. 24:8-9), тогава всичко, което търпим се смалява, то става нищожен заем и ние не можем да искаме отплата. Няма полза от това да сме злопаметни, ако гледаме с лоши очи и не прощаваме, това значи да бъдем като препъникамък за нас самите!

А любовта може да прости всичко (I Кор. 13:7), ако любовта търсеше заслуги, тя нямаше да се нарича любов, а покупко-продажба! Любовта ние я получаваме от Господа, поради нашите неизплатими дългове – „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.“ (I Йоан 1:9). Нека направим това наше пътуване към небесата по-леко, нека да видим ближния си като някой, който се нуждае от спасение и премахване на дълга, и с благодарност да казваме: Господ ми даде да обичам! Господ ми даде да бъда жалостив!