Колко се грижим за нашите тела и колко се грижим за нашите души

3034 0

Автор: св. Амвросий Оптински
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Библията ни казва: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Марк 8:36). Ето колко скъпоценна е човешката душа. Тя е по-ценна от целия свят с всичките му богатства и блага. Обаче страшно е да си помислим колко малко ние разбираме цената на душите си. От сутрин до вечер ние насочваме всичките си мисли към тялото, къщата за червеи, този паднал ковчег, а на най-ценното и най-възлюбено Божие създание, по Негов образ на слава и величие, ние едва отделяме една мисъл на седмица. Ние прекарваме най-процъфтяващите години от живота си в угаждане на нашето тяло, а само в последните минути на нашата грохнала старост мислим за вечно спасение. Ежедневно тялото се глези с пълни чаши и разкошни ястия, като че ли е на пир на някой богат човек, докато душата едва събира трохи от Божиите слова на Неговия праг. Незначителното тяло е измито, облечено, чисто, украсено с всички видове блага от природата и науката, докато безценната душа, невестата на Иисус Христос, наследница на Царството Небесно, се скита с изтощени стъпки, облечена в просешки дрехи.

Тялото не търпи и един недостатък на лицето си, никаква мръсотия по ръцете си, никаква кръпка на облеклото си, докато душата, от главата до петите покрита с нечистота, само увеличава своите кръпки, вместо да се обновява. Тялото иска различни форми на развлечения и удоволствия; то често разорява цели семейства, за негова полза хората понякога са склонни да полагат всички видове усилия, докато душата – има едва един час в неделя да участва в Светата Божествена литургия, няколко минути за сутрешните и вечерните молитви, неохотно събира дребни монети за благотворителност и когато мисли за смъртта изразява задоволство със студена въздишка. В името на здравето и благосъстоянието на тялото се сменят мястото на живеене, ходи се по близки и далечни лекари, спазва се въздържание от храна и питие, приемат се най-горчивите лекарства, тялото се оставя да бъде горено и рязано, докато за здравето на душата, за избягване на изкушенията, за отдалечаване от грехове, те не предприемат и една стъпка, но остават в същата атмосфера, в същото порочно общество, в същата покварена къща, не търсейки никакъв духовен лекар, или пък избират някой, който е непознат и неопитен, криейки от него онова, което вече е известно на Небето и на ада, и за което те се хвалят сред обкръжението си. Когато тялото умира, чувате ридания и отчаяние, но често не се мисли, когато душата умира от смъртен грях.

Подобно на Адам и Ева, ние не знаем цената на нашата душа и я предаваме на привидно благоденствие.

Поне защо не плачем като Адам и Ева? За съжаление, в по-голямата си част, нашите грижи са за придобиване на земни блага, а не небесни. Ние забравяме, че земните придобивки скоро отминават и не могат да бъдат задържани, докато Небесните придобивки са вечни, безкрайни и не могат да бъдат отнети. Премилостиви Господи! Помогни ни да презираме всичко преходно и да се грижим само за спасението на нашите души.