Копнежът на светците

1558 0
svetsite

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Преди около година едно интересно събитие развълнува духовете на православните християни в Гърция и бързо бе разпространено сред вярващите от целия свят. Един от големите боговидци на XX в. св. Нектарий Егински се явил на благочестив свещеник и му заявил: „Отче, съвременните хора започнаха рядко да се обръщат към нас и светците се намират в забрава. Хората не ни се молят, не търсят помощ, не ни връчват своите скърби и грижи и не ни дават възможност да се молим и ходатайстваме за тях пред Бога!“.

Това небесно свидетелство, истинско небесно откровение, е не само тъжно заради своята достоверност, но и, за съжаление, тегне със своята болезнена актуалност. То звучи като диагноза за духовната нищета на модерния човек и оставя своя тежък печат като пример за духа на отстъплението в условията на съвременността.

Сега децата на глобализацията рядко вдигат очи към небето и не само не търсят помощ от Бога, но и изобщо не вярват в чудеса. Много малко са тези, които разчитат на застъпничеството на светците. Забързани от връхлитащите ги стихии на ежедневието, те търсят светкавични решения на въпросите на битието – за съжаление, единствено в сферата на светското и поставят фундамента на своя живот единствено на плоскостта на материалното. А другите, които търсят Господ, се опитват да достигнат до Него по изкривените пътеки на езотериката или ако решат да достигнат до християнски решения, са силно повлияни от протестантското „solo scriptura“ /Само Писание/.

Но колко бедна е тяхната вяра! Колко суха е почвата на духовността им! Колко много пропускат заради грешните си разбирания!

Почитта към светците не само не пречи на истинското и благодатно общуване с Бога, а още повече го обогатява и украсява. Носи допълнителна радост и пълнота в духовния живот на търсещите спасение.

Светото православие винаги е изразявало идеята в своето пречисто учение, че светците не само не отнемат славата на спасителя Христос и не отвличат внимнието встрани от уникалната Му духовна мисия, а напротив –насочват и освещават богочовешката Му личност. Те са жалоните по пътя, светилниците в мрака, които водят до Неговия свят дом. Те са като светулките в нощта, които могат само да помогнат за правилната духовна ориентация, а не са заслепяващи фарове, които да отнемат зрението на търсещия и да го отклонят от заветната цел. Те далеч не са само праведни хора, които заради своя пример са заслужили да ги споменаваме, а и съседи на Божията благодат, на които с право им е отредено да застанат отдясно на светата Троица. Когато четем техните жития, ние не бива да забравяме, че са били хора като всички нас, богати или бедни, знатни или обикновени, поданици на различни страни и представители на народи със своите борби, страсти, мисловни битки и безсънни нощи. Извършващи дела на благочестие с жива и действена вяра, те са осветили своите сърца, души и воли и са достигнали до целта на християнския живот – обожението. Всеки от тях е преживял своята лична „метаноя“ и е извървял драматичния си път до Бога, като е бил воден от Духа Светаго. В битието си е носил дълбоко в себе си небесния огън и е изобразил Христос, за да се превърне в икона Божия!

Светците, намирайки се в достоянието си, не са някъде в царството Божие, застинали в статика, сияещи и отдалечени, а са обърнали лицата си надолу към нас, потопените в стихиите на реалния живот. Те не просто светят от небосклона, но и пламтят като запалени огньове и приласкават с топлото си присъствие онези, които искрено и чисто се обръщат към тях. Небесните жители не желаят дистанция. Небесната църква не само е покров на земната, но изцяло я прониква и благодатно вдъхновява. Силата на светците е в тяхното служение, което е непрестанно и дръзновено преди или след като са намерили място в царството Божие. Това е огнено вдъхновение, превърнало се в непрестанна радост и възхвала на Света Троица. Не познават чувството за отегчение или умора от положения труд и не само няма да отклонят молбите на търсещите ги, но като бързи помощници ще ги пренесат пред Светия жертвеник. Тяхното молитвено застъпничество е като ходатайство на приближени да Царя и всяка тяхна дума или молба има особена тежест и собствен релеф. Техните подвизи и дръзновение са ги превърнали в герои на вярата, които са заслужили мястото си в пантеона на светостта. Те не просто са били носители на благодатта Божия и са пръскали Неговата нетварна светлина, но и са в състояние и имат сила според великата Божия милост да помагат и закрилят нас, потопени в митарствата на земята. Светото писание по чудесен начин изразява това с думите: „голяма сила има усърдната молитва на праведника!“ /Иак. 5:16/. Тези „гении на религиозността“, по думите на Сергий Булгаков, са истински феномени, които имат отношение към нас, залутаните в ежедневни борби и премеждия хора.

Откровението на свети Нектарий Егински отразява не само негово лично отношение и грижа към вярващите, но е и израз на най-съкровеното желание на всички светии, просияли в благодатта и търсещи път до сърцата на хората. Старецът Паисий, по думите на своите биографи Дионициос Тацис и йеромонах Исаак, се е молил на всемогъщия и всемилостив Бог да го води и след като се представи пред Него, за да бъде в помощ на страдащите, боледуващите, изоставените, безпризорните и всички онези, които се нуждаят от помощ и закрила. Светото предание на Източната църква изобилства от примери за подкрепата на светии след искрени обръщения към тях и за свидетелства на помощ и пряка намеса в земния живот. Молитвите към тях не само утешават и успокояват вярващите по особено терапевтичен начин, но и разрешават важни въпроси в драмата на оцеляването – долу, в калта на битието. Голяма част от тях имат особено отношение не само към конкретни съсловия (напр. св. Николай – към банкерите, св. Димитър – към строителите, св. Мина – към влюбените), но и към народи, които имат своите покровители пред Божия престол. Това не ги ограничава или профилира, както често ние чисто по светски можем да предположим в нашата непълнота, а ги оставя действащи и истински за всички и за всичко. Те се движат в Духа, носейки Божията пълнота и всепроникваща благодат във всички житейски условия и при всички хора. Това прави тяхната подкрепа всестранна и всепроникваща, топла и достъпна, актуална и своевременна. Колкото и да искаме да ограничим или „очовечим“ намесите им, ние сме твърде бедни, примитивни и отдалечени от истинската пълноценна грижа на тези проводници на светия Дух. Нещо повече – те не се стремят към слава за себе си, а за Бога, не държат на някакво свое учение, а насочват към Христовото богооткровение.

Техните очи гледат към нас, изпълнени с надежда, а ръцете им са претегнати от висотата на своето блажено състояние с топлия копнеж да помогнат на нас, изгонените от Рая не само да заслужим място в Него, но и да ни помогнат да намерим брод в нашите житейски търсения винаги и във всичко.

Амин!