Лазарoва събота

8657 0
lazar

Автор: Архимандрит Лев Жиле
Източник: www.pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев

Лазарова събота притежава отличително място в литургическия календар. Тя не принадлежи към четиридесетте покайни дни от Великата Четиридесетница, нито към печалните дни от Страстната седмица, т.е онези, които започват от Велики понеделник и свършват с Велики петък. Тази събота заедно с Неделята на Вход Господен съставят една кратка и радостна прелюдия към изпълнените с болка дни, които следват. Две са значителните събития, които се свързват с Витания: там Иисус е възкресил Лазар, а и оттам потегля пътят и възкачването Му към Йерусалим.

Възкресението на Лазар е едно събитие, което, както ще видим, има изключително голямо значение. То тайнствено се свързва с Възкресението на нашия Господ, а по отношение на него изиграва ролята на едно действително пророчество. Бихме могли да кажем, че възкресението на Лазар се представя като предвестник за Христовата победа над смъртта на прага на Страстната седмица, подобно на Йоан Предтеча, който е предвеставал явилия се Помазаник в навечерието на Богоявление. Освен тази изначална характеристика обаче, възкресението на Лазар има и някои второстепенни аспекти, които е полезно да разгледаме.

Това събитие възвестява възкресението на мъртвите, което идва като последица от Възкресението на Господа: “Ти възкреси от ада умрелия Лазар на четвъртия ден, Христе, разтърсвайки силата на смъртта преди Твоята смърт и чрез Твоя приятел предвести на всички люде освобождението от тлението”. Съботата на Лазар по някакъв начин е празник на всички мъртви. Тя ни дава възможност да потвърдим и конкретизираме вярата си във Възкресението. Повдигайки духа на Марта, нашият Господ ни дава едно безценно учение за нашите починали. Той казал на Марта: “брат ти ще възкръсне”, а тя отговорила: “зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”.

Иисус обаче ѝ рекъл: “Аз съм възкресението и животът”. Вярата на Марта била недостатъчна по два въпроса. Първо, тя си представяла възкресението на нейния брат в бъдещето, т.е. единствено и само в бъдещето; и второ, тя възприемала това възкресение само по отношение някакъв общ закон. Иисус обаче ѝ показал, че възкресението е вече един настоящ факт, тъй като Той не просто го причинява, но е Самото възкресение и живот. Нашите покойници живеят във и чрез Христа. Техният живот се свързва с личното присъствие на Христа и се проявява в Него. Ако искаме да се съединим духовно с някой починал наш брат, който обичаме много, ние няма да се опитваме до го съживим в представите си, но ще влезем в общение с Иисуса и ще го открием в Него.

Възкресението на Лазар е едно великолепно обяснение на христологичния догмат. То ни показва, че в лицето на Иисуса божествената и човешката природа се единяват без да се смесват: “Христе, Ти Който си възкресение и живот за людете, застана пред гроба на Лазар, уверявяйки ни в Твоите две естества…”. От една страна, човекът в Иисус може да се поддаде на вълнението и да се наскърби поради загубата на един приятел: “Иисус се просълзи.  Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал”. От друга страна, Богът в Христа притежава властта и може да заповядва на смъртта – “извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият”.

И накрая, възкресението на Лазар подтиква грешника към надеждата, че дори и да е духовно мъртъв, той може да оживее: “Моля се, възкреси и мене, мъртвия от страстите, Човеколюбецо, като състрадателен!”. Това са моментите, в които едно такова духовно възкресение изглежда в еднаква степен невъзможно, както възкресението при Лазар: “Господи, мирише вече; защото е от четири дена”. Всичко обаче е възможно за Иисуса – от това да обърне в друга посока и най-коравосърдечния грешник, до това да възкреси и мъртвец: “Иисус казва: дигнете камъка”.

Ето какво ще научим, ако тази събота отидем във Витания при гроба на Лазар. Ние обаче не искаме да срещнем Лазар. Ние желаем да срещнем там Иисуса и да прекараме заедно с Него тазгодишната Страстна седмица. Самият Той ни кани и ни очаква. Марта отишла скришом, за да каже на сестра си: “Учителят е тук и те вика”. А Мария “щом чу, става бързо и дохожда при Него”. Господ ме вика. Той иска да не Го изоставя в дните на Неговите страдания. Точно през тези дни Той жадува да ми разкрие, че вече мога да “мириша” по един нов и превъзходен начин. Господи, идвам…