Лицемерието

1566 0
litsimerie

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Там, дълбоко в нас, знаем добре кои сме. Много пъти ние сме изтъкани от лицемерие. Едно показваме пред другите, а реално сме други.

Завчера бях приключил с изповедта. Свалих епитрахила и бях готов да угася лампата в канцеларията, за да си тръгна. Не сварих. Вратата се отвори и се появи един мъж, който често виждам и в храма, но и навън по улиците. Преди още да каже нещо, усетих, че беше пил. Миришеше на алкохол. Каза ми: „Отче, и аз искам да се изповядам!“. Бях готов да му откажа с помисъла „Ще си загубя времето с него“, сякаш не си заслужаваше моя труд или внимание. В крайна сметка чрез Божията благодат отхвърлих помисъла.

– Добре, ела вътре! – му казах.

Стъпките му бяха една вляво, една вдясно. Накрая седна на един стол.

Изповедта започна. За три минути чух много. Чух греха в суров вид без оправдания, без украсени думи, без предварителен сценарий „как ще го кажа“. По устните си още имаше алкохол. Макар и с мътна глава, този човек имаше покаяние. Пиян, но покайващ се. Навярно звучи странно. Но това почувствах. Естествено, първото нещо, което призна, беше пиенето и след това още много неща… Въпреки своето пиянство, той разбра своите грехове, трагичност и суетата на живота.

Казвам това, защото много пъти падаме в капана да смятаме подобни хора за „пропаднали“, но Бог има друга воля. От друга страна, ние, които живеем донякъде „благоразумно“, смятаме, че сме духовно обезопасени, но, за съжаление, живеем в лицемерие, което създава „духовни фантазии“ и всъщност ни хипнотизира. Не разбираме, че по един начин представяме себе си пред другите, но всъщност сме други. И не само това. Най-важното е, че отказваме да видим нашата реалност.

Този пиян човек се изповяда, както малко хора са се изповядвали при мене. Кой ли е по-угоден Богу, мислех си аз. Този човек или всички тези християни, които лесно осъждат, изобличават, онеправдават (в името на тяхната справедливост), таят злоба и мразят, амнистирайки своя егоизъм? Кой е по-угоден на Бога – този „маргинал“ или аз? Със сигурност не е богоугодно да се напиваме или да падаме в различни грехове, но да не забравяме, че единствените, на които Господ силно се възпротиви открито, бяха лицемерите. Той не изобличи грешниците, а лицемерните фарисеи, които таяха своята злоба зад мантията на благочестието и законническия формализъм. Когато лицемерието бъде умъртвено в нас, навярно ще се покаем искрено и ще се изповядаме откровено. Защото друга черта на лицемерите е да показват едно лице пред своя духовен отец, а по различен начин да се представят пред хората.