МАЛКОТО МОМИЧЕ И НАДЕЖДАТА

1986 0
angel

Автор: Анастасий Янулатос [1], архиепископ на Тирана и цяла Албания
Източник: периодично издание на храм Св. Андрей – „Църквичката на Свети Андрей“, брой №2, „Християните днес“
Превод: Мартин Ганев

Бих искал сега да свърша с едно лично преживяване от онези, които изживях преди 12 години в една отдалечена област на Африка. Изживях го непосредствено след освещаването на един нов храм в Западна Кения, който се намира на 1600 метра надморска височина. Към привършването на Божествената Литургия единият от дяконите ми каза шепнешком:

– Дионисия, дъщерята на отец Павлос, е починала. Ще му го кажете ли Вие?

Изкачвайки се и слизайки с трудност по пътищата на онази отдалечена планинска област, и които тропическите дъждове бяха направили изключително опасни, стигнахме през нощта в дома на отец Павлос. Малкото момиче беше разположено в един голям креват, и като че ли спеше спокойно. В близост до него стоеше майка му очакваща.

– Беше толкова добро дете, винаги, първо тя те поздравяваше; прошепна отец Павлос.

Прочетох трисвятое, казах няколко утешителни думи. Вечерта, когато бях сам в гостната стая на училището, където ни подслониха, в светлината на газовата лампа, в звуците от дъжда, който се изсипваше върху банановите листа и ламаринените покриви, разсъждавах за отминалия ден. Далеч в нощта се чу тимпан. Беше от къщата, която беше в траур. В умората си се запитах, защо се намираме тук, на края на земята. В главата ми нахлуха разните и обичайни неща, които се казват за мисионерството. Проповед, любов, образование, цивилизация, култура, мир, развитие. Внезапно една светлинка блесна и изясни в мъглата на изморения ми разум, същността на въпроса:

– Носите посланието и надеждата на Възкресението. Всяка човешка личност има уникална стойност. Всяка ще възкръсне. В това се състои човешкото достойнство, цена и надежда. Учите ги да празнуват Възкресението в тайнството на Църквата. Учите ги да го предвкусват.

Сякаш в едно мимолетно видение видях малката африканка да ме поздравява първа, както беше свикнала, помагайки ми да отбележа по-точно центъра на православното ми свидетелство.


[1] До избирането му като архиепископ на цяла Албания през 1992, Анастасий Янулатос е два пъти в Африка – в периода от 1960-1964, когато се разболява от малария и е принуден да напусне. В Африка се връща отново през 1981 – 1991 като викарий на Митрополията на Иринополеос, която се намира в Източна Африка и включва областите Кения, Уганда и Танзания. Там той развива грандиозна мисионерска дейност, и като цяло днес се смята за един от пионерите на съвременното възраждане на Външната Мисионерска дейност на Православната църква. Бел. прев.