Молитва за антихристите

1101 0
arh-pavel

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Има атеисти, които се обединяват в групи и създават страници в социалните мрежи, в които осмиват християните, принизяват Църквата, хулят личността на Христос. И правят всичко това, тъй като са „прогресивни хора“, „хора на духа, а не на предразсъдъци и суеверия“, „хора без комплекси“. Та питам се аз, ретроградният и мракобесният, съществува ли по-голям комплекс от това човек да създава група или страница не за своите интереси, а за да осъжда вярата на някои други хора? Съществува ли по-мракобесна постъпка от това да хулиш някой, който вярва в Христос в името на прогреса? Съществува ли по-безумно действие от това да осмиваш вярата на другите, понеже не е в съгласие с твоето верую? Съществува ли по-фашистко мислене от това да жадуваш да заличиш всичко, което има връзка с православната християнска вяра?

Срещал съм много атеисти в живота си. Повечето, разбира се, не приемаха, че Бог съществува или че истината е в Православната църква, а приемаха за истина науката, която честичко – вследствие на нови и нови открития – променя това, което е твърдяла; приемаха с лекота конспиративни сценарии, приемаха за истина дори сценариите на холивудските филми, приемаха теориите за извънземни и подземни, за зодии и съществуването на съдба. Естествено, има и такива, които като истински чеда на първия егоист – на дявол, не приемаха нищо и никой, освен своето азче. Всички обаче имаха и имат една обща черта: побесняват, когато видят свещеник или когато някой им говори за Църквата. И когато казвам побесняват, не го казвам метафорично. Всички те имат тази обща черта да се опитват да принизят, доколкото зависи от тях, учението на Църквата. И го правят, защото имат комплекс за малоценност. Чувстват, че имат някаква деформация и се опитват да впечатлят, принизявайки другите. Тоест, те не се опитват сами да се възвисят (а и не могат), а принизяват другите. Това е комплекс. Сякаш казваме, че аз вярвам в бялото, а другият в черното и вместо да се опитвам да покажа бялото, да говоря за бялото, да се аргументирам за добрите страни на бялото – вместо това, да седна и да воювам с черното, да хуля черното, да се занимавам с любимите цветове на другия, а не с моя, да създавам античерна група. Това говори за душевната ми неуравновесеност, говори за това, че съм обзет от множество комплекси, от комплекси за вина. Това е безумието на тези хора. Сякаш ги питаш: ти от кой отбор си? И той ти отговаря: от Антиолимпиакос, или от Антипаок и т.н. Ама, човече мой, друго те попитах! Попитах те от кой отбор си, а ти ми отговаряш от кой отбор не си? Това показва, че имаш проблем, не само на духовно равнище, а с разума. Затова говорих за безумие. Защото този манталитет на антихристите и атеистите и подобни доказва, че тези хора са обзети от някаква форма на безумие.

Да си атеист, безразличен по тези въпроси, е твое право. Да отричаш обаче Църквата, Христос, това говори за комплекс, вина, фашизъм, мракобесие, предразсъдък, злоба, липса на образование, коравосърдечие, омраза, злочестие, безумство.

Познавам мнозина, които заявяват, че са антихристови и атеисти. Знаете ли какви хора не познавам? Антиатеисти и антиантихристи. И знаете ли защо не познавам такива? Защото християнинът няма нужда да воюва с антихристите, за да покаже, че съществува. Той не е комплексар, не е злочест. Не се опитва да покаже своето присъствие, воювайки, хулейки някои други, както правят атеистите и антихристите поради голямата си духовна празнота.

Християнинът вярва в Христос и това му е достатъчно. Християнинът има Светлината и затова не изпитва нужда да воюва с мрака. Мракът просто изчезва, когато култивираш Светлината.

Нека се помолим за тези хора, братя мои! Една молитва всеки ден за всички тези атеисти, антихристи, антицърковни хора да се просветлят, да се покаят, да излязат от егото си, за да разберат, за да преживеят Истината в личността на Иисус Христос, Разпнатия, Възкръсналия.


Архимандрит Павел Пападопулос е роден на 13 март 1982 г. Брат на манастира „Света Богородица Добра” (Добренски манастир „Успение Богородично“ (Ιερά Μονή Παναγίας Δοβρά) към Верийската митрополия. Сътрудник към митрополитската радиостанция „Павлово слово”, поддържа блога на митрополията и изнася беседи (в храма „Св. Мина”, Науса).