Моли се, за да не се объркаш в логиката си (архим. Андрей Конанос) част 2

5218 0
misal

Автор: арх. Андрей Конанос
Източник: YouTube
Превод: Мартин Ганев

Затормозяващата сила на мисленето важи с пълна сила, когато имаш дилеми за бъдещето от вида на “да правя операция или не; да се оженя или не; кога да се оженя, сега или след известно време; да започна тази работа или друга”. Безброй дилеми. Какво да правя?

Предполагам ти се е случвало да си объркан по някой въпрос. Да не знаеш какво да правиш, по какъвто и да било въпрос. Всички имаме дилеми, ти от един вид, свещениците от друг и т.н. Отново мислим и измаряме разума си. Решението тук отново би било когато кажем: “Христе мой, ще се моля и Те моля Ти да ме просветлиш”. Ще намеря решения, без да се занимавам с проблема. Навремето аз не знаех дали да се оженя или да стана монах, не знаех какво да правя. Мислех си “да се оженя или не”. Някой тогава ме посъветва много добре: “Знаеш ли кога ще се реши твоят проблем? – Кога? – Когато престане да те занимава”. Когато спреш да го мислиш, защото колкото повече го мислиш той те обърква. Когато си объркан не можеш да виждаш ясно. Когато се избистри умът ти и ти се успокоиш, тогава ще го решиш. Едно езеро, в което има вълни и се бушува става кално, кална локва. В дълбочината не виждаш какво има, нито рибите, нито гумите и ламарините на дъното, нищо не виждаш. Навсякъде има кал. Когато езерото се успокои, светлината ще проникне и ти ще виждаш ясно. Затова, когато идва някой да се изповядва и ми казва: “Отче, много съм притеснен, кажете ми бързо какво да правя по този въпрос?”, аз му отговарям: “Моля те, ще дойдеш след две седмици, ще се успокоиш и ще го обсъдим после”. Но той настоява: “Отче, аз много бързам! – Затова не мога да ти отговоря сега, тъй като бързаш много. Защото ако ти кажа сега някой отговор, то не би било правилно, поради състоянието, в което се намираш, в състояние на притеснен и болен човек”. Трябва да се успокоим. А как ще се успокоим? Когато затихнем и се помолим. Това не сме разбрали. От големия стрес и многото мисли по този начин ние губим много дни от живота си, в които не се успокояваме и не искаме от Бог да ни просветли. Ние предимно боравим с много разум и с много малко просветление от Бога. Кой от вас би могъл да ми каже, че това, което е направил, го е направил с вдъхновение от Бога. В случаите, когато постъпваме според Бога, няма вероятност да стане грешка. Такъв е случаят с примера “ожених се за тази девойка, тъй като почувствах, че Бог ми отваря вратата”. В този случай, това не си го постигнал с твоето остроумие, с твоя майсторлък или умения и т.н., но Бог ти е посочил, че тази девойка е за теб, защото вратите сами са се отваряли. На това казваме, че е от Бога. Това Бог ти го показва, когато Му го поискаш и когато си смирен спрямо Него. И когато не подхождаш чрез своето остроумие и твоите мускули, за да постигнеш нещо. Всичко, което се дължи само на нас, се разпада за един миг. Това ще го видите в живота. Всичко, което правим сами, без просветление от Бога, то е способно да се разпадне много лесно.

Веднъж, когато учениците (апостолите) били в езерото, се разярила буря. Учениците били много притеснени, малко по малко влизала вода в корабчето и то започнало да потъва. Христос бил някъде в края на корабчето и спял. Спял по време на бурята. Учениците Го видели, че спи, видели едно спокойно лице и отишли да Го събудят. Казали Му: “Господи не Те ли притеснява, че ще потънем?! Събуди Се най-накрая!”, защото разумът това им казвал, т.е., че ако Той не Се събуди, за да ги спаси, те ще потънат. Христос станал, разпънал ръцете Си и морето се успокоило, вятърът спрял, всичко се успокоило. Обърнал Се към тях и им казал: “Защо сте толкова страхливи, маловерци?”. Свети Йоан Златоуст казва: “Виж какво правим ние хората? Виждаме Христа, Който е спокоен, и Не ни харесва, че Бог е спокоен”. Защо да е толкова спокоен, а не като мен и Той, притеснен, нервиран, да мисли, да има тревоги. И казваме на Бога: “Защо Си толкова спокоен? Аз съм нервиран, имам стрес, мисли; искам и Ти да мислиш като мен! – И казва Бог: – Не, Аз няма да вляза в твоята атмосфера, но ти ще влезеш в Моята атмосфера”. Затова Бог много често не отговаря на нашите молитви. Защото молитвата не се отправя смирено, и не Му казваме: “Боже мой, аз искам това, което Ти искаш да мисля”, но Му казваме: “Боже мой, искам да мислиш, както аз мисля! – А Бог казва: “И Мен ли искате да подлудите, а не! Аз ще мисля така, както винаги мисля – Божествено. Вие трябва да промените вашия ум”. Ние искаме да променим мисленето на Бог, но това не се случва. В моя живот аз много често съм се молил и искал от Бога това, което мислех, че е правилно. Но не беше. И Бог не отговаряше. А аз с моя беден ум Му казвах: “Ама, Ти не си добър Бог, защо не отговаряш?”. И Бог отново не отговаряше, а Си казваше: “Нека вика, нека хленчи докато разбере, че проблемът е неговият ум.” Учениците са тези, които са имали проблем. Вместо да си кажат: “Виж Го колко Е спокоен, дано ни даде малко мир от Неговия мир”, но напротив, те искали да Му дадат стрес от техния стрес и тяхното остроумие. Затова когато ходим в Църквата, нека не ходим, за да накараме Бог да мисли като нас, но да казваме: “Боже мой, научи ме да мисля, както мислиш Ти. Да сторя каквото искаш Ти, да направя, което считаш Ти за правилно. Дай ми просветление”. Да го казваме отново и отново, и отново. Да го молим за това.

Нашата логика ни довежда до катастрофа. Моята майка с логиката, която имаше направи само едно дете, мен. И го изгуби. Когато исках да ме ръкоположат ми каза: “Какви са тия работи, това логично (разумно) ли е?” А аз я питах: “А това, което ти си направила логично ли е? Направила си едно дете? Защо си направила само едно дете, въпреки че си можела да направиш и други?”. Давам ти го като пример, за да разбереш, че нейната логика, въпреки че е била разумна, впоследствие се е обърнало “срещу нея”. Казва ми тя: “Добре де, аз какво ще правя, няма ли да имам внуци и т.н.?”. Сега не го казва, сега се радва, но в началото нейната логика говореше друго. Следователно, тя е подходила с погрешна логика. Докато една друга жена, която познавам от училище, майка на едно от децата, има знаете ли колко деца? Тя има 18 деца? Това не логично, не е разумно нали? Тази жена, когато е правила децата си не е мислила какво прави. Беше я попитал някой: “Ти наред ли си?”, а тя му отговори: “Не, не съм. Ти обаче, който имаш само едно дете, наред ли си?”, и той: “Не, нито пък аз съм добре, защото взимам лекарства за психическо разстройство. С едно дете съм, защото си мислех, че с едно дете ще имам по-малко проблеми. Това ми казваше разумът, умният ми разум, но същевременно затворен, и накрая направих едно дете, но имам един куп проблеми”. Той има само едно дете, докато ако видите жената с 18 деца, нещо нелогично според нашата логика, но само ако я видите, ще видите, че лицето ù свети, свети. Тя е щастлива, радостна. Един ден тя дойде в училище, за да вземе контролните работи. С родителите се срещаме в една стаичка. Бях оставил вратата отворена и когато тя дойде, казах ù да влезе и да затвори вратата, за да не ни гледат отвън. Помолих я да ми даде ръката си, тя не знаеше за какво, и ми я подаде. Аз целунах нейната ръка и тя ме попита: “Отче, какво правите, моята ръка ли ще целувате?! Вие сте свещеник, моята ръка ли ще целувате?” Тогава аз ù казах: “За това, което си направила, твоята ръка заслужава да бъде целувана. Направила си 18 деца.” Тази жена е победила законите на природата, на логиката, на икономическия въпрос. Няма ги тези проблеми. Те не са богати, но когато човек стъпва напред с молитва, на него Бог му дава друг ум, друга сила и прави чудеса.

По пътя на логиката това, което и аз съм направил е лудост и глупост – да станеш свещеник, да се лишавам и т.н. Логично е, ако го погледнеш така. И на Църква да отидеш в неделя, по пътя на логиката на света, това не е нещо разумно, но глупост. “Поспи си бе човече, в неделя, наред ли си?”. Това ти казва логиката; но логиката на Бога ти казва нещо друго. Тя ти казва, че ако се научиш да се молиш, твоят живот ще се промени, ще се успокоиш, ще се усмириш. И дори да ти липсва сън, на другия ден ще спиш по-малко часове, но без кошмари. Може да спиш 100 часа на ден, но да имаш кошмари. Може да се забавляваш цяла нощ, защото логиката ти казва “това е животът”, но след това главата ти да е като казан. Тежка глава, тежки мисли, душа почернена и цялото ти сърце измъчено. Логиката какво ти каза – “тичай да се забавляваш”, резултатът обаче показва нещастие, притеснение, празнина, меланхолия. Защо хората днес се самоубиват, защо вземат наркотици? Защото всичко имат, но нещо им липсва. А на нас християните казват, че сме нелогични, но ние сме много щастливи. Много въодушевени. Ние гледаме към смъртта и не ни обхваща страх, докато те, когато ходят на гробища гледат в друга посока, гледат настрани. Смъртта за тях е страшна. Значи, къде е силата на твоята логика, след като не можеш да победиш проблемите от живота? Ето, че в Църквата съществуват други закони. Съществува Бог.

Някой би казал, че в Атина има безработица. Логиката на християните, за тези, които обичат Бога казва: “Бог нещо ще направи за теб”. Или пък друг ми казва: “Аз и приятелите ми, не всички можем да се оженим. – Ти обичаш ли Бога? – Да, обичам Го, но даже и сред приятелите ми има такъв проблем, не е лесно да се ожениш в наше време? – Ти близо ли си до Бога, остави логиката на твоите приятели. Ти близо ли си до Бога, молиш ли се на Бога за твоя проблем? Той ще ти помогне и остави приятелите ти да се затрудняват с тяхната логика. За теб Бог има други закони”. А друг ме пита: “Бог различава ли ни? – Да, различава ни. Не ни различава обаче неправедно. Ти си този, който прави разликата и Го обичаш или не. Той ти казва на теб – Вземи! На някой друг, Бог ще каже: “Искаш ли да ти помогна? – Не, аз постъпвам логично според разума си. Твоите решения не са ми нужни. Ти твърдиш, че трябва да вярваме в чудеса, а пък аз мисля, че трябва да вярваме в докторите. – Добре, му казва Бог, отивай при лекарите”. И отива този човек при лекарите, при които естествено, че трябва да ходим, но не само при тях. Защото когато лекарите повдигнат ръце, и логиката на лекарите ти каже: “Ние нищо не можем да направим! Направихме химиотерапия, направихме лъчетерапия, ходихме до Англия, ходихме и тук. Нищо не става!”. Тогава, какво ще каже твоята логика? Край… Но Божията логика казва какво? Тя настоява за принципа на чудото. Бог може да направи чудо. Много такива чудеса са ставали. Стига и ние да имаме такава вяра в Бога и молитвена душа. Не трябва да подхождаме само с логиката. Трябва да обучим разума си, трябва да го сложим в сърцето си, така че нашият разум да работи заедно със сърцето. Не трябва да сме само и единствено чувствителни, т.е. хора само на вярата, нито пък хора само на рационалността. Защото нашето общество се развива много зле, и както казваше някога св. Козма Етолийски, начетените хора, рационалистите, те са тези, които ще доведат света до катастрофа. Светът не може да бъде разрушен от някой овчар, който пасе овцете си в планината. Водят го до разруха умните, образованите, учените, които не полагат молитвата в своя живот, нито пък искат просветление от Бога. “Знам аз, ние ще решим проблема” – кой проблем ще решиш ти? Решаваш един проблем, а се появяват още 10. Всичко това е, понеже не търсим помощ от Бога. След като станаха наводнения, тайфуни и циклони в Америка, когато всичките домове бяха наводнени, американците излизаха по балконите и поставяха афиши и пишеха – “God help us”. Като го види сега, вече какво може да се направи? Хората се отчаяха и се обърнаха към небето – “Боже мой, помощ!”. Целият щат беше разрушен от циклона и от дъждовете. Това е нашата логика. Нашата логика накрая се обръща срещу нас. Мислим си, че можем да постигнем всичко съвършено сами без Бога.