НЕДЕЛЯ НА МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ

908 0
mesni-zagovezni

Автор: Ботьо Димитров

„Елате вие, благословените от Моя Отец,
наследете царството,
приготвено за вас от сътворението на света…
/Мат. 25:31-46/

Братя и сестри,

В днешния евангелски откъс чухме притчата за Всеобщия съд или за Божия съд. (Мат. 25:31-46).

Тази притча  се чете седмица преди Великия пост, когато Църквата ни призовава да проверим себе си, своята съвест, своя живот чрез цялата пълнота на християнското благовестие, т.е. на  Христовото учение, и по възможност, да се върнем към главното, към самата сърцевина на това учение.

Много често се казва, че главното в религията са обредите и обичаите, красотата на богослужението и подобни други външни неща. Но Христовата притча за последния всеобщ съд ни разкрива, че всичко това ще бъде безплодно и ненужно, ще бъде празно и мъртво християнство, ако не бъде основано върху любовта и ако не води до любов.

Притчата за всеобщия съд говори именно за това. Не толкова за ужаса, който би могъл да вледени сърцата ни, или за огъня, в който бихме изгорели за миг, а за състоянието, в което ще видим, че целият смисъл на живота е била любовта и ще се запитаме: “Има ли у мен поне капка любов?” Принесох ли плодове на любовта?… За това говори притчата.

Ако погледнем по-дълбоко и придобием очи да видим, ще разберем, че не е възможно Господ да желае наказанието на „грешниците”. Още в Стария Завет Господ казва на пророците: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив.“ (Иезекиил 33:11)

Когато думите на нашия Господ ни се струват жестоки, това произлиза не от някаква Негова жестокост, а от Неговата любов. Той заплашва с ада, защото не желае нашия ад. И това, което за нас изглежда наказание, е изцелително средство, за да възвърнем здравето си. Както, когато при някаква болест се налага да се извърши хирургическа интервенция, лекарят не ни наказва с намесата си, а ни лекува.

Затова и в деня на Страшния съд всъщност Бог няма да ни съди, а ние сами ще изберем мястото си чрез нашата свобода, – ще изберем какво искаме. Важно е какви са били делата ни, защото те ни поставят отляво или отдясно.

Тъй като Бог е неизменната любов, Той ще призове всички към спасение. Всички – без разлика и така човекът, в когото действа Светият Дух, ще разбере, че този Божи призив е истински призив, а човекът, който не е влязъл в любовта, ще види призива на Бога като отхвърляне.

Тоест Бог ще ни „накаже” не с укора Си, а с любовта Си. Божията любов е светлина и благодат за този, който е живял с любов и е избрал любовта и е признал, че това е единствения живот и го е приел.

Но Божията любов е пронизваща, изгаряща светлина, нестихваща болка за този, който не Го е приел.

Нека да не си представяме, че Бог е някакъв съдия, който ще ни измъчва. Въпросът е какво състояние на живота сме избрали и избираме постоянно.

И кой е този, който ще ни покаже дали избираме любовта или не? Нашият брат. Какво всъщност ще ни съди? Делата към ближния.

Ние сме непрестанно изправени пред избора – любовта или злобата, приемането или отхвърлянето, жертвата или користта, себеотдаването или изгодата. Тоест постъпките и делата към нашите ближни ще ни съдят. Бог не се съгласява да извърши това. В Евангелието Той говори за това, но не директно: „…доколкото не сте сторили това на един от тези най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:45).

Истинският съд, както е казано в Новия Завет, ще го извършат делата ни към гладните, жадните, странниците, болните… тоест хората в затруднение. Те ще разкрият съдържанието на сърцето ни, ще открият реалното състояние на живота ни.

В крайна сметка нас ще ни съди Любовта. И не любовта въобще, не любовта към абстрактното, отвлечено човечество, – а любовта към живия, конкретния човек.

Братя и сестри,

Ето защо този Евангелски откъс се чете днес, преди Неделята на Прошката. Ако в тези дни ние не влезем в себе си, ако не преживеем неугасимия огън и нелицемерния съд, тогава на никого няма да простим, никого няма да можем да пожалим. И затова св. Исаак Сирин казва: Единственият огън на ада е Божията любов…

Истината е, че сега всички ние горим в огъня на Съда.

Оттук започва изборът на всеки – имаме ли връзка с Бога – значи сме в Рая. Ако не искаме да имаме нещо общо с Бога, това за нас е ада. Защото виждаме този живот, но не искаме да участваме в него…

Раят и адът зависят от това, как ние ще приемем Божията любов. Ще отвърнем ли с любов на Любовта или ще отговорим на Неговата любов с омраза?