Непобедим

1337 0
lazar

Автор: Моли Сабурийн
Източник: www.antiochian.org
Превод: Людмила Грибнева

„Е, какво толкова е специалното на Лазарова събота?“ попитаха децата ми, имайки предвид: „И защо трябва да ходим на литургия два пъти този уикенд? “ Основателен въпрос. Православният християнин би трябвало да знае отговора.

Ще живея и оцелея
от Ирина Ратушинская

Ще живея и ще оцелея и ще бъда питана:
Как блъскаха главата ми в стената,
Как трябваше да мръзна нощем,
Как косата ми започна да побелява
Но въпреки това ще се усмихвам. И ще се шегувам
И ще отпъдя нахлуващата сянка.
И ще отдам почит на сухия септември,

Който стана мое второ рождение..

И ще бъда попитана: ‘Не те ли наранява споменът?’
Незаблудена от привидното ми лекомислие.
Но миналите имена ще взривят паметта ми
Великолепни като стара артилерия.

И ще разказвам за най-добрите хора на света,
Най-нежните, но също и най-непобедимите,
Как те се сбогуваха, как се предадоха на мъчения,
Как чакаха писма от обичните си хора.

И ще бъда попитана: какво ни помогна да живеем
Когато нямаше нито писма, нито някакви новини – единствено стени,
И студа на килията, и дрънкането на официалните лъжи,
И отвратителните обещания, давани в замяна на предателството.
И ще разкажа за първото красиво нещо,
Което видях в плен.

Покрит със скреж прозорец! Без шпионски дупки, без стени,
Без решетки, нито дълготърпяна болка
Само синьото сияние върху тънко стъкло на прозорец,
Хвърлена шарка – по-красива не може и да се сънува!
Колкото по-ясно гледаш, толкова по-мощно разцъфват

Онези бандитски гори, лагерни огньове и птици!
И колко много пъти времето беше жестоко студено
И колко много прозорци искряха след онзи
Но никога не беше повторено,
Онова изригване от многоцветен лед!

И как да е, с какво би ми било полезно сега,
И какъв би бил претекстът за празненството?
Подобен подарък би могъл да бъде приет единствено веднъж,
А вероятно е и необходим веднъж..

(Ирина Ратушинская, украинска поетеса и дисидент, е осъдена на 7 години затвор в Молдова през 1983 за “анти-съветска агитация и пропаганда”. В затвора пише поезия с миниатюрен шрифт върху хартия за цигари или калъпи сапун, които по-късно разтваря във вода, след като е запаметила стиховете.)

„Е, какво толкова е специалното на Лазарова събота?“ попитаха децата ми, имайки предвид: „И защо трябва да ходим на литургия два пъти този уикенд? “ Основателен въпрос. Православният християнин би трябвало да знае отговора.  И съм сигурна, че го бях приключила преди десет години, когато старанието ми да се приспособявам към тази древна вяра се беше превърнало в нещо като занимание на пълен работен ден. Междувременно, обаче, се почувствах изцяло в ритъма на живота на Църквата и тези хипер-бдителни въпроси, естествено, затихнаха. Аз просто се заех с това да се появявам на служби, независимо кога се провеждат, защото това е, което правя сега: явявам се, както се казва, независимо дали това ми се прави или не.

Като натрапливо анализиращ чувствата човек, вероятно е здравословно това, че моята склонност към въпроси и отговори е малко притъпена. Въпреки това, факта, че сметнах, че Лазарова събота се припокрива с нещо друго, освен последващото събитие за разкрасяването на енорията, би трябвало да е аларма. Ако децата не ме бяха попитали специално защо възкресението на Лазар от мъртвите е толкова важно за нас като християни, особено точно сега, само две седмици преди Пасха, най-вероятно нямаше да отделя време да се замисля за всичко по този въпрос. Всичко се свежда до това или да изисквам духовните съкровища, които Църквата в продължение на две хилядолетия милостиво е предлагала на разорените ни души, или да ги подминавам. Бог знае дали бих могла да използвам малко поощрение; ужасно съм изморена. Така, изборът ми този  следобед е да се върна обратно към гроба, в който лежи четиридневният мъртъв брат на Мария. Какво означава за мен сега, че Христос предизвика естествения ред на нещата чрез вдъхване на живот на един труп? „Ела и виж!“ казва Църквата. Господи, помогни ми да виждам по-ясно.

Вероятно е най-добре да започна с това официално обяснение, мъдро, което откраднах от уебсайта на Православната Църква на Америка:

Лазарова събота е пасхално тържество. Това е единственото време в цялата църковна година, когато неделната възкресенска служба се служи в друг ден. На литургията на Лазарова събота, Църквата възхвалява Христос като „Възкресението и Животът”, Който, чрез съживяването на Лазар, е потвърдил всеобщото възкресение на човечеството дори преди собственото Си страдание и смърт.

„Уверявайки ни в общото възкресение на мъртвите, преди Твоите страдания Ти въздигна от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние като деца, носещи знаците на победата, на Теб – Победителя на смъртта, пеем: „Осанна във висините, благословен идещия в името Господне!” (Тропар*).

Така че, първо и главно, изглежда, е следното послание:

Смъртта е била сразена.

Смъртта, с всичката й окончателност, е била потъпкана, преодоляна от Христос, Който е целият Любов, Милост, Всемогъщ. Очевидно това е необикновената новина. Но освен този величествен, жизнеутвърждаващ край, има още нещо в историята на Лазар. Това, което особено силно ме привлича в момента, са събитията, предхождащи възкресението на Лазар. Пленена съм от самата емоционална реакция на Иисус към страданието на Мария и Марта, толкова убедени на този етап, че всичко е загубено – толкова сърцераздирателно неспасяемо. Иисус знаел, че накрая животът ще поведи, радостта ще надмине скръбта, и въпреки това Той скърбил, преди да извърши най-великото от всички чудеса. Той скърбял за любимия си приятел, гниещ в гроба. Иска ми се да мисля, че Той скърбял за нас, цялото човечество, което трябва да устои на големи изпитания, загуби, злоупотреби, несправедливост, като резултат от нашата свободна воля и падение – за нас, които, докато сме още на тази земя, трябва усърдно да се борим и непрестанно да вярваме в това, което не може да бъде видяно, според божествената милост, която не можем да проумеем.

Първа ще призная, че понякога изглежда неустоимо лесно просто да се предадеш на отчаянието или на мигновено задоволяващите удоволствия на материализма и одобрението, съпровождащо прегръщането на светските приоритети и идеали. Когато си изтощен от ежедневно борещи те съмнения, бориш се срещу течението, устоявайки на подтика да легнеш и да позволиш на страха, възмущението, егоизма и омразата (всички пороци, на които като християни сме призвани да се противопоставим) да те заровят жив, способността да сграбчиш опората, да приемеш помощта, става критична. Ако мога, със смирение, да приема нуждата си да бъда носена за кратко от Тайнствата на Църквата и молитвите на другите, за мен все още има надежда. Тогава Лазар се превръща в блестящ пример за мен за това как някога да не предположа, че съм прекалено отдалечена от възкресението, възраждане – за това как да изляза, когато бъда извикана, дори все още обвита с връзките, които ме стягат, и да приема с благодарност Неговата незаслужена милост.

И ще разкажа за първото красиво нещо, което видях в плен, написа поетесата Ирина. Това е боен вик срещу смъртта, отчаянието и безнадеждността, ако въобще някога съм чувала такъв! Благословени са скърбящите. Благословени са кротките. Благословен е Този, Който идва в името Господне.

* текстът на тропара е взет от vseh-svjatih.blogspot.bg