НЕПРЕСТАННАТА МОЛИТВА Е НЕОБХОДИМА ЗА ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ

2830 0
molitva

Автор: Св. Григорий Палама
Източник: www.chotki.com
Превод: Павел Стефанов

Нека никой да не мисли, братя християни, че непрестанната молитва е задължение само на свещениците и монасите, а не и за миряните. Не; задължение на всички нас християните е да бъдем винаги в молитва.

Защото обърнете внимание какво казва Св. Филотей, патриарх Константинополски, за живота на св. Григорий Палама. Този светец е имал любим приятел на име Йов, един много прост, но най-добродетелен човек. Веднъж, докато разговарял с него, казал за молитвата, че всеки християнин трябва да се старае непрестанно да се моли, без прекъсване, както казва Св. ап. Павел (1 Сол. 5:17), и както Св. пророк Давид казва за себе си, въпреки че бил цар и трябвало да се занимава и грижи за цялото царство: „Винаги виждах пред себе си Господа” (Пс. 15:8), т.е. в моята молитва с ума си винаги виждах Господа. Св. Григорий Богослов също поучава всички християни да споменават името на Господа по-често отколкото дишат.

Така че, мои братя в Христа, аз също ви умолявам, заедно със Св. Йоан Златоуст, в името на спасението на вашите души, не пренебрегвайте практикуването на тази молитва. Подражавайте на тези, за които споменах, и следвайте стъпките им, доколкото можете.

Трудно е само в началото.

В началото може да ви изглежда много трудно, но бъдете сигурни, че това пресвято име на нашия Господ Иисус Христос, постоянно призовавано от вас, ще ви помогне да преодолеете всички трудности и в течение на времето вие ще привикнете към тази практика и ще вкусите колко сладко е името на Господа. Тогава ще научите от опит, че тази практика не е невъзможна, нито трудна, но е възможна и лесна. Ето защо св. ап. Павел, който знаеше по-добре от нас великите блага, които ни носи такава молитва, ни учи да се молим непрестанно. Той не би ни наложил това задължение, ако то беше изключително трудно и невъзможно, защото той е знаел предварително, че в такъв случай, нямайки възможност да го изпълним, ние неизбежно ще се окажем непокорни, а следователно и бихме си навлекли вина и осъждане. Апостолът не е имал такова намерение. Освен това, имайте предвид метода на молитва – как е възможно да се молим без прекъсване, а именно като се молим в ума. И това винаги можем да правим, ако пожелаем. Защото, когато седнем да работим с нашите ръце, когато ходим, когато се храним, когато пием, винаги можем да се молим наум и да практикуваме тази умна молитва – истинската молитва угодна на Бога. Нека да работим с тялото и да се молим с душата. Нека нашият външен човек да работи своите неща (с тялото), и нека вътрешният човек да бъде напълно отдаден да служи на Бога, никога не изоставяйки тази духовна практика на молитвата, както Господ Иисус Христос, Бог и Човек, ни заповядва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно” (Мат. 6:6).

Тази скришна стаичка на душата е тялото; нашите врати са петте телесни сетива. Душата влиза в своята скришна стая ,когато умът не се скита насам – натам, мислейки за разни неща и светски грижи, но когато стои вътре – в нашето сърце. Нашите сетива стават затворени и остават затворени, когато не им позволяваме да се прилепят към външни неща, и по този начин нашият ум остава свободен от всяка светска привързаност, и чрез тайната умна молитва се съединява с Бога, своя Отец. „и твоят Отец, Които вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” – добавя Господ. Бог, който знае всичко тайно, вижда умната молитва и я възнаграждава с велики дарове. Защото тази молитва е истинска и съвършена, която изпълва душата с Божествената благодат и духовни дарове. Както мирото изпълва с благоухание буркана, толкова по-силно колкото е по-стегнато затворено, така и молитвата – колкото по-бързо се „затвори” в сърцето, толкова повече се обогатява с Божествената благодат.

Блажени са тези, които придобият навика на тази райска практика, защото чрез нея те побеждават всяко изкушение от злите демони, както св. пророк Давид победил гордия Голиат. Тя изгасва нечистите страсти на плътта, както тримата момци угасили пламъка на пещта. Тази практика на вътрешна молитва укротява страстите както св. пророк Даниил укротил дивите зверове. Чрез нея росата на Светия Дух слиза върху сърцето, както св. пророк Илия свалил дъжд на планината Кармил. Тази умна молитва достига до самия престол на Бога и е запазена в златни чаши, изпращащи тяхното благоухание пред Господа, както св. Йоан Богослов казва в Откровението: „И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите” (Откр. 5:8).

Тази умна молитва е светлината, която озарява душата на човека и разпалва сърцето му с огъня на любовта към Бога. Тя е веригата, свързваща Бог с човека и човека с Бога. О, несравнимата благодат на умната молитва! Тя позволява на човек постоянно да говори с Бога. О, наистина прекрасно и повече от прекрасно – да бъдеш с тяло сред хората, докато с ума си разговаряш с Бога. Ангелите нямат физически глас, но никога не престават (умно) да пеят славословия на Бога. Това е тяхното единствено занимание и целият техен живот е посветен на това.
И така, братко, когато влезеш в своята скришна стаичка и затвориш вратите, т.е. когато твоят ум не се втурва насам – натам, но влиза в сърцето ти, и твоите сетива са затворени за нещата от света, и когато се молиш по този начин винаги, ти също си като светите Ангели, и твоят Отец, Който вижда молитвата ти на тайно, която Му принасяш от дълбочината на сърцето си, ще ти въздаде наяве чрез много духовни дарове.

Но какво друго по-голямо въздаяние можеш да искаш от това, когато ти умствено си винаги пред лицето на Бога и постоянно разговаряйки с Него – разговаряш с Бога, без Който никой не може да бъде осветен нито тука, нито в другия живот?

Накрая, брате мой, който и да си, когато вземеш тази книга и след като я прочетеш пожелаеш да провериш на практика ползата, която умната молитва донася на душата, умолявам те, когато почнеш да се молиш по този начин, моли се на Бога с едно прошение – „Господи, помилуй” за душата на онзи, който е работил по съставянето на тази книга и за онзи, който помогна да бъде издадена публично. Защото те имат голяма нужда от твоите молитви да получат Божията милост за душите си, както и ти за твоята. Нека бъде така! Амин!