Нехайството, неспящата заплаха за православния християнин

2255 0
nehaistvoto

Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Людмила Грибнева

Нехайството е ужасен заговорник срещу живота ни, навреждал ни е много пъти, и ние никога не трябва да преставаме да го считаме за най-неумолимия си враг. Пламът на Стареца (Клеопа бел. прев.) да ни предпази от него и неговия дълбок опит за коварните и заплетени начини, по които нехайството обърква и омотава жертвите си, налага да кажем нещо за този наш враг.

На езика на отците това се нарича равнодушие (akidia), както и нехайство и леност, всичките означаващи едно – духовна смърт. Няма да задълбаваме в това, което са казали отците за тази зараза, освен че е включена сред осемте пагубни намерения като всестранен порок. Просто ще приведем полезни извадки от опита на Стареца, които са от особена полза за нашето поколение.

Когато питахме за основната причина за провала на човека в духовните му намерения, той казваше, че е нехайството. В друг случай го попитах как така отците посочват самомнението като причина, той отговори: „Да, то също заговорничи срещу нас; но не всички нас, само онези, които успее да измами. И отново, то засяга само някои, защото самомнението опорочава съкровищата, които са били натрупани, докато нехайството дори не ти позволява да ги събираш. Нехайството е като суша, в която нищо не расте. Самомнението вреди на онези, които имат плод, които са отбелязали някакъв прогрес, докато нехайството уврежда всички, защото възпрепятства тези, които искат да поставят начало, спира онези, които са напреднали, не позволява на невежия да се учи, спира отклонилите се от завръщане, не позволява на падналите да станат – най-общо, нехайството води до разруха всички, които държи в плен.“

„Използвайки претекста за физически нужди и умора от битката, този измамник изглежда правдоподобен; и подобно на проводник, равнодушието ни препраща и предава в ръцете на себелюбието, на по-главния враг. Само храбрата душа, чиято основа е във вярата и надеждата в Бог, може да преобърне този заговор. За някой неопитен, обаче, е трудно да избегне тези мрежи. Това е голямо изпитание за тези, които живеят сами и за всеки, който избягва редовния живот, докато то не е способно да навреди хората, които са приели послушание и имат задачи за извършване.“

„Равнодушието започва с униние и малодушие, и дълго отдръпване на благодатта. Започва с прилагането на пестеливост по отношение на някоя предполагаема немощ или недостатък и завършва с цялостна липса на вяра и безсрамие и неблагодарност. За тези, които живеят сами, като исихастите, започва от пренебрегване на правилото и подредбата в живота им, и нараства, ако не му се обърне внимание навреме. Но при онези, които живеят с други хора, то започва с празнословие и злословие.“

Като лек за нехайството, Старецът препоръчва есхатологичните размишления във възходяща и низходяща форма; наградата и наказанието, Божието царство и ада; също и припомнянето на честната памет на онези, които са станали участници в борбата. Средствата на благодатта срещу нехайството са молитвата, сълзите и вярата. И отново, Старецът би разказал много примери от живота на ранните духовни бойци, които са били отвличани от нехайството и са изгубили отбелязания досега духовен прогрес, достигнат от тях с голяма ревност и аскетични усилия. Старецът би казал: „По мое мнение, другите страсти, в които духовните бойци са се отклонявали, са усложнения на безразличието, защото то разяжда вниманието ни и по този начин отваря вратата към близките му и свързани страсти, и взима тези мъже за заложници.“

За да ни събуди сутрин, той винаги ни викаше: „Не бъдете небрежни, момчета, да не би да попаднете в ръцете на крадци.“ Той дори считаше напразната работа за нехайство, защото вярваше, че тя също може да доведе до същото робство. Както казва Давид: “ Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази (Пс. 120:3);“ и отново: “ Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си. (Пс. 118:92).“

От Orthodox Heritage (Том 3, Брой 7), стр. 14. Препечатано от списание „Plow“, юли 2003.

+ + +

Въпрос: Как може християнинът да открие спокойствие за молитва, християнин, който живее във врявата и шума на града?

Отговор: Трябва възможно най-силно да се опитваме да се сдобием с него! Не трябва да бъдем нехайни. Защото нехайството е най-голямата опасност за душата на всеки човек. То означава, че нямаш милост към собствената си душа, и така си в най-голяма духовна опасност. Не си си казал (молитвеното) правило? Нехайството ти шепне: „Няма значение.“ Не си постил? Нехайството ти казва, „Няма значение.“ Извършил си прелюбодеяние? Нехайството ти казва, „Няма значение.“ Трябва да се стремим с пълна сила и Господ ще ни помогне да бъдем спасени. Колкото по-силни са изкушенията, толкова по-големи ще бъдат Божията благодат и венец. Но Бог няма да позволи да бъдем изкушени отвъд силите ни. Ако имаме молитва и чистота на душата и тялото, благодатта на Светия Дух ще слезе над нас и всички големи затруднения лесно ще бъдат разрешени. Тези трудни за спасението ни времена за били предречени от светите отци. Един последовател попитал стареца си: „Отче, виж, ние сме безсилни и врагът ни надвива. Ако сега е така, какво ще бъде в последните времена?“ Старецът отговорил: „Синко, в последните времена монасите ще са като миряни, а миряните ще са като демони!“ Но аз познавам хора, които живеят в центъра на Букурещ и водят чист и духовен живот.

От интервю със Стареца Клеопа (Илие) от манастира Сихастрия, публикувано в The Orthodox Word (Том 28, No. 1 (162)), стр. 16-17.