Не само да повярваме, но да вярваме без съмнение

2366 0
lazar-2

Автор: Христо Димитров

„Който ходи дене, не се препъва,

защото вижда светлината на тоя свят;

а който ходи нощя, препъва се,

защото светлината не е в него.“

(Иоан.11:9-10)

Братя и сестри,

Тези думи, и по-право тяхното значение е в основата на нашия живот. Живот, който да бъде изпълнен с добродетели, за да бъдем съвършени така, както е съвършен и Господ Бог Иисус Христос. А днешното евангелие ни показва не само как да живеем такъв един живот. Нещо повече. То ни е, за да припознаем себе си с образа на Лазар. За да разберем, че тая негова болест не е за умиране, а за слава Божия.

Но как ще разберем това? И простичкият отговор е: като наблюдаваме ежедневните си постъпки спрямо ближния. За да не ходим в мрак, а да просияе светлината в нас. За слава Божия.

Всеки ден… няма ден, в който да не се присмеем някому; да не кажем някоя лъжлива дума, изтъквайки, че това било благородна лъжа… Не минава ден, в който да не помислим нещо оскърбително. Или пък такъв ден, в който да не извършим нещо, което да притъмни и без това малкото светлина в нас. Но защо е така? Ето пример защо.

Защото не успеха на другия ни радва, а се „натъжаваме“ в това, че този негов успех не е наш. Защото искаме да притежаваме успеха така, както искаме да притежаваме вярата. Господ Бог Иисус Христос казва на учениците Си: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.“ (Иоан.11:11). Тези Господни слова ни показват, че нашата вяра в Господа е жива, но докато не се освободим от лукавството си, от безумството си, ако щете, ние не само ще сме заспали. Ние не ще го осъзнаваме това – че се препъваме и ходим в мрак! И както във Витания „Мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.“ (Иоан.11:19), с нас ще се случи точно обратното – не ще имаме утеха, тъй щото не я виждаме. Нито вярата виждаме, нито утехата чрез нея… И ще бъдем мъртви точно тъй, както от четири дена е мъртъв и Лазар. Но ще бъдем мъртви… отвътре!

Ето защо ни е така потребно да наблюдаваме всеки ден постъпките си. И да опитваме всячески – чрез тях, чрез мислите и чувствата си – да предотвратим това вътрешно, но все пак тленно заспиваме. И тогава думите на Господа към учениците Му – „Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.“ (Иоан.11:11) – ще придобият смисъл за нас.

Всъщност с възкресяването на Лазаря ние възкръсваме в Христа, понеже тъй трябва да се случи, че да умре тленното в нас, та да живее божието. Тъй щото ние сме по Божий образ и подобие сътворени. И така трябва и да живеем. И ако така живеем, ще имаме уши да чуем потвърждението във въпроса на Господа и Спаса Иисуса Христа: „Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан.11:40).

Ето я светлината в нас.

Не само да повярваме, но да вярваме без съмнение. Което е трудно. А е трудно, защото вярата и нейните чудеса… някак си не могат да се пипнат или пък вкусят. Т.е не са материални, тленни. А ние като че се нуждаем именно от такива физически доказателства, за да повярваме докрай!

И докато разчитаме на това, което с времето на прах и пепел ще се разпадне, ще ходим в мрак. Няма да я има надеждата. Тази надежда, която прозира сред думите на Марта, когато посреща Иисус у дома си. „Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.“ (Иоан.11:21). Ето именно в тези думи разбираме, че потребността ни от физически доказателства не ни е нужна. Тук можем си припомним за началника на синагогата, чиято дъщеря умряла. „Дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.“ (Лук.8:49-50). Ето защо, когато вярваме без съмнение, без нужда да хванем крайчеца на дрехата, с която е облечена вярата ни… ето защо тогава ще придобият смисъл и за нас думите на Марта, когато Господ Бог Иисус Христос казва: „Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.“ (Иоан.11:23-24).

Ето я вярата без съмнение!

Тогава тая светлина що е в нас ще разпръсне мрака, всред който ходим и живеем, и ще можем и ние да кажем подобно на Марта: „Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.“ (Иоан.11:27). И заедно с това ще можем да чуем утешителните Божии слова: „Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (Иоан.11:40).

Братя и сестри,

За да успеем да припознаем себе си в Лазаря не се изискват колосални, свръхчовешки усилия. Нужно е само да вярваме. И според закона Господен, над който закон да размишляваме и денем и нощем… (Пс.1:2) ще можем да отмахнем от себе си тленното. Тъй както сторил Лазар, когато Господ го повика (Иоан.11:43-44). „И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.“ (Иоан.11:44). Тези погребални повивки са именно нашите ежедневни постъпки на присмех спрямо ближния; на лъжовни думи, които казваме или на оскърбителни помисли…

И когато се разповием от тях, тогава ще разберем и ще придобият за нас смисъл словата на Господа и Бога нашего Иисуса Христа: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки.“ (Иоан.11:25-26).

Амин.