Не трябва да се смущаваме от нищо

3970 0
Origami paper crane on sky

Автор: св. Петър Дамаскин, из откъс от книгата Добротолюбие
Източник: stmaryorthodoxchurch.org
Превод: Павел Стефанов

Четенето на Добротолюбието е, в най-добрия случай, трудна задача. От къде да започнем? По-долу е представен един много полезен раздел, съставен от писанията на св. Петър Дамаскин в Добротолюбието. Задължен съм да покажа това на едно от многото мои духовни чеда.

Ние не трябва да се смущаваме от нищо; нито от сънища, независимо дали са зли или привидно добри, нито от мисълта за нещо, независимо дали е добро или лошо, нито от някакво страдание или измамна радост, нито от самомнение или отчаяние, нито от депресия или въодушевление, нито от чувство за изоставяне или от илюзорна помощ и сила, нито от небрежност или напредък, нито от мързел или привидната ревност, нито от очевидно безстрастие или привързаност към някаква страст. Вместо това трябва със смирение да се стараем да пребъдваме в състояние на покой, свободни от всякакво смущение, знаейки, че никой не може да ни навреди, освен ако ние самите искаме.

Поради нашата самонадеяност и неспособността ни постоянно да прибягваме към Бога, ние трябва да паднем пред Него, просейки да бъде Неговата воля във всички неща и казвайки на всеки помисъл, който идва в нас: аз не знам кой си; Бог знае дали си добър или не; защото аз съм се предал, и ще продължа да се предавам в Неговите ръце и Той се грижи за мен (1 Петър 5:7).

Ако ние нямаме кой да ни посъветва, тогава трябва да прибегнем към Христос като наш Съветник, молейки Го със смирение и чрез чиста сърдечна молитва за всяка мисъл и начинание. Ако нашата единствената цел е да изпълняваме Божията воля, сам Бог ще ни научи каква е тя, убеждавайки ни или директно – чрез ума, или с помощта на някой човек, или чрез Писанието. И ако заради Бога ние отсечем нашата собствена воля, Бог ще ни даде възможност да постигнем, с неописуема радост, съвършенство, което и на ум не ни е идвало; и когато от опит познаем това ние ще се изпълним с учудване, виждайки как от всякъде започват да се изливат радост и духовно знание. Ние ще извличаме определена полза от всичко и Бог ще царува в нас, след като ние сме се отрекли от собствената си воля и сме предали себе си на светата Божия воля. Ние ставаме като царе, така че каквото желаем получаваме без усилие и бързо от Бога, който се грижи за нас.

Това е вярата, за която Господ е казал, че с нея е възможно да преместваме планини (Mатей 21:21); и на която, според св. апостол Павел, се основават другите добродетели. Поради тази причина врагът прави всичко възможно да разруши нашият вътрешен мир и да ни накара да паднем в изкушение. И ако той ни намери по някакъв начин слаби във вярата или види, че ни липсва вяра, изцяло или частично надявайки се на собствените си сили и преценка, той се възползва от това, за да ни победи и да ни вземе в плен.

Тогава (следвайки пътя на спокойствието с твърда и непоколебима вяра), Христос ни дава всичко необходимо, в този свят и в бъдещия век …. Христос ни храни, облича, носи ни радост, окуражава ни, весели ни, дава ни мир, учи ни и ни просвещава. Накратко, Христос се грижи за нас така както се е грижил за Своите ученици. Ние стоим … и очакваме нашият Учител …. така че да ни бъде помогнато да се издигнем духовно от страстите и да придобием мир.