Някои от посланията на свети Паисий Светогорец

3548 0
paisii

Автор: Свети Паисий Светогорец
Източник: откъс от книгата “За да оцелее семейството. Старците Порфирий и Паисий”
Превод: Мартин Ганев

Първом вярваме в Бога, а след това идва любовта към Него и Неговата икона (образ), човека. Вярата се засилва с молитвата. “Усили у нас вярата”[1].

 

Както разбирам аз, всичко зло произлиза от безверието. Когато човек не вярва в Бога, той иска само да гуляйства през целия си живот. Затова и се отдава на всякакъв вид грях.

 

Човек трябва да схване най-дълбокия смисъл на живота, че този живот е, за да се подготвим за другия. Оттам нататък, както някой, който пътува, за да отиде някъде и се нуждае от водач, така и за това небесно пътешествие човек трябва да намери някой водач (духовник). След това, трябва да положи в живота си програма – малко от духовните занимания, малко от молитвата, да отбягва поводите за грях и светското мислене, което е най-лошото от всичко. По този начин сърцето му ще е в Христа.

 

Трябва да се борим с достойнство, за да се спасим, за да не оскърбяваме Христа. Христос ще ни каже: “Дете мое, направих толкова, за да те спася. Пролях кръвта Си и понесох толкова страдания; а ти какво направи, за да се спасиш?”.

 

Всеки човек трябва да открие и освети своята склонност. Работливият човек, където и да се намира, било в брак или в монашество, ще сполучи”.

 

Да предпочитаме скърбите и да ги приемаме по-добре от радостите. Много често горчивото лекарство е по-добро от сладкото, защото лекува. Истинската радост се ражда от болката.

 

Това, което възпрепятства човек в духовния му напредък, е, че умът му не работи върху това, което му принася духовна полза, но върху други неща.

 

В нас трябва да влезе болката за съвременното положение на нещата, за да можем да провеждаме сърдечната молитва.

 

Днес е настанала епохата за отделянето на овците от козлите, верните от неверните. По-късно ще дойде време да бъдем изпитани, ще понесем и гонения за нашата вяра, и тогава ще се отличи медта от златото.

 

Когато някой се притеснява, защото страда за другите, защото го боли за другите, той прави техните проблеми свои собствени, и такъв има наградата на мъченик. Хората, който жертват всичко са толкова прелестни! Дори нямат проблеми и лицето им блести, защото имат божествената радост постоянно.

 

Цялата основа на духовния живот е в това да мислиш за другия, да поставяш себе си последен, да не вземаш себе си предвид. Когато се поставим на мястото на другия и го разберем, тогава започваме да се сродяваме с Христа.

 

Божията благодат е прескъпо нещо. За да дойде и да се засели вътре в човека, трябва да открие, че човек съдейства на Духа с Бога, и че подвизава (изтощава) всичко човешко. А пък ние искаме Божията благодат да дойде и да ни избави от слабостите ни без борба. За да се настани Светият Дух в човека е необходимо голямо себеотрицание, достойнство, смирение, благородство, жертва. Духовният живот не е наслада. Христос ни е поставил в контакта, но нашите кабели са ръждясали и не приемат Божията благодат. Трябва да очистим кабелите от ръждата, да се борим, за да опознаем себе си, да отсечем страстите си, да придобием добродетели и така ще ни посети Божията благодат.  Нему слава и сила във всички векове. Амин.

 

[1] Цит. по Лука 17, 5 “И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата”. Бел. прев.