Няма как човек – припрян и нетърпелив – да види Бога

2898 0
sretenie

Автор: Христо Димитров

Сретение Господне

„Очите ми видяха Твоето спасение,

що си приготвил пред лицето на всички народи.“

(Лук.2:30-31)

Братя и сестри,

Тези слова са изречени от праведния и благоговеен Симеон, който чакаше утехата Израилева. Значението им е – за слава на Господа, а за нас – за ум, просветление и смирение. Защото в тези думи се крие цял един живот. Живот, който и ние можем да видим. Стига да поискаме…

„Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. “ (Лук.2:25).

Тогава, преди толкова време, в Иерусалим…

Между него – Симеона – и нас лежи пропастта на Времето. Но за нас не е тогава, за нас е сега. Което, обаче, няма никакво значение, тъй щото вдъхновението, което имаше този праведен мъж е същото това вдъхновение, което и нас подтиква да идем в храма Господен (Лук.2:27)… Стига да поискаме… Защото ако за момент извърнем поглед от нашите си, ежедневните си дела и отправим взор към този, който /тогава/ чакаше утехата Израилева ще съзрем едно търпение, което като че надвишава човешките способности. Ще видим открито – като на длан – едно живо смирение и една неугасваща надежда. И всичко това е, за да можем и ние – подобно нему – да изградим в себе си тези добродетели. Които като че ли липсват в нашите дни! На които като че не обръщаме достатъчно внимание. Защото да имаме всичко и, ако може да е веднага, неусетно се е превърнало в желание от първостепенно значение. Да бързаме да направим едно и за него да получим земна отплата… Да сме нетърпеливи в започването на друго начинание, та и за него да вземем награда. И всеки ден е така. И всред това бързане, всред тази припряност сме неспособни да видим как собственото ни търпение избледнява, та да го загубим като добродетел. Как неугасващата надежда на Симеона вече не е наша! И сами ние… да се загубим. А за да не се случи това самите ние можем да сторим нещо. А именно – да отворим страниците на Св. Писание и да си припомняме думите на този благочестив мъж: „Очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи.“ (Лук.2:30-31). Какво – обаче – означават тези думи за нас сега? Тяхното значение е: няма как човек, който е припрян и нетърпелив да види Бога. Понеже казано е: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“ (Мат.5:3). Пък смирен е онзи човек, който в себе си ревниво пази търпението и го отстоява! Който не губи надежда от малкото съкрушение, което го поваля… Точно такъв е благоговейният и праведен Симеон. Точно като него бихме могли да бъдем и ние… стига да поискаме това от себе си.

„Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. “ (Лук.2:25).

Братя и сестри,

Праведният и благоговеен Симеон чакаше утехата Израизлева. И чрез търпението си, чрез смирението си и чрез неугасващата си надежда Господ Бог Иисус Христос го благослови!

Нека всеки един от нас – които вярваме в Христа и изповядваме Неговото име – да проявяваме всеки ден търпение в действията, мислите си и думите си. И когато успеем в това като че извън границите на човешките възможности начинание, тогава ще наподобим този праведен мъж. Нещо повече. Тогава и ние – подобно нему – ще можем да кажем думите, имащи значение на чута от Господа молитва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи.“ (Лук.2:29-31).

Амин.