Обичай хората, отче!

543 0
love

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

В хода на своето съслужение духовниците от една енория често остават заедно и обсъждат всякакви духовни и житейски теми. В тези особени беседи всеки споделя своя опит и търси мнението на своя събрат, който също като него е призован да се труди на Божията нива и да принася плодове за славата на Господ. Така се обогатява духовният опит на всеки офицер Христов, на всеки, който търси отговор на някакъв въпрос или разрешение на някой наболял проблем от енорийската практика.

А когато един духовник е млад и неопитен, за него е от огромно значение да бъде поставен в общение с опитни отци, минали „през огън и вода“. И както изпитаните ветерани от войната, преживели какво ли не в окопите, споделят бойния си опит с новопостъпилите, така и дългогодишните йереи хвърлят светлина за бъдещия духовен път на новоръкопожените Божии служители.

Веднъж след отслужване на Светата божествена литургия млад и любознателен дякон запита един свещеноиконом: „Отче, разбрах, че сте ръкоположен от преди 20 години и виждам, че доста хора се изповядват при Вас. Искам да Ви питам кое е най-важното качество на един изповедник?“. Свещеноикономът се замисли малко и отговори:

– Да обича хората. Всички други качества са на заден план. Те са допълнение. Необходими са, но най-важното е да има любов към хората. Ако я има, всичко си идва постепенно на мястото. Бог, като види, че има любов към тях, се смилява и излива щедро Своята благодат. Не може да си свещеник и да не обичаш хората! Някои казват: Аз съм служител на Бога! А на хората? За тях помисли ли? Кой ще помисли за тях? Имам събратя, които така ненавиждат греха, че намразват и хората! Нямаш право да слагаш знак за равенство между болестта и болния! Всички сме различни, особени, но всеки иска да бъде обичан… Това ни обединява. Затова най-важна е любовта. Хората трябва да я получават от изповедника си. Тогава всичко става по-лесно и за него, и за тях. Имало е много случаи, когато изповядвам човек и той казва такива неща, които ме карат да се изчервявам от срам и почвам да си мисля – не трябва да му давам причастие, не заслужава! Но веднага се сещам за великата Божия милост и за това, че въпреки недостойнството си, грешникът е намерил сили да победи себе си, да се пребори със своя срам, да прогони своите демони, да дойде в храма и разтвори душата си. Да признае греховете си и се помири с Господ. Тогава си казвам: „Милостив Бог и него обича… Приема всеки, който се разкайва от сърце. Въздъхвам, слагам епитрахила и прочитам разрешителната молитва. Затова ти казвам – обичай, хората, отче!

Да, най-важна е любовта. Толкова е просто. Нима е сложно вярващият да обича? Но за това е нужно наистина да е победил своята представа за света, да е изживял своята лична „метаноя“ и да е осветил всичките си инстинкти. А ако не я усеща в сърцето си, да се моли Бог да разгори сърцето му с нейния небесен огън. Много свети отци са се молили само за един дар от Духа – дара на любовта. А великият Павел изрича: „… щом любов нямам, нищо не съм!“ /1 Посл. Кор. гл. 13/. Неговият боговдъхновен ум е прозрял, че без нея всички дарби пресъхват. Любовта е маята за всичко в Светата църква. Иисус Христос е Цар на Мира и Любовта и ги проповядва навсякъде и във всичко. Изисква от всички Свои последователи да обичат не само близките и далечните, но и враговете си. Любовта е смисълът на Неговото боговъплъщение, земно служение, кръстна смърт и Свято възкресение. Тя е алфата и омегата на Неговото богооткровено учение.

За това и божият служител, когато общува с другите, трябва силно да ги дарява с любов. И още по-специално, когато преподава тайните на Бога. Вярващият християнин носи свят дълг да приема всеки, независимо от греха му. И особено духовникът, който приема изповедта на грешника. Той не идва при него, а при Спасителя!

Първият и най-велик богослов на Светата църква – св. Йоан Богослов, орелът на богопознанието, посочва: „Който каже любя Бога, а мрази брата си, лъжец е, защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, когото не е видял? И ние имаме от Небето тази заповед: „Който люби Бога, да люби и брата си!“ /1 Посл. Йоан 4, 20:21/.

Всичко извън любовта е излизане навън и пропадане надолу, загуба на благодат. Осъзнавано или не, това е лично отстъпление, което довежда стихиите на света, духовете на ада, които могат да пометат всичко не само около, но и в нас. Да опустошат душите и да превърнат живота ни в истинско поражение. А който притежава любовта, той пресушава блата, превръща пустините около себе си в градини, прогонва мрака от лицата на хората дори с една усмивка, отваря всички врати по пътя си с една своя дума и свети като светилник в мрака. Затова нека не само да търсим любовта навсякъде и във всичко около нас, но и да я пръскаме – до момента, в който ще бъдем призовани да дадем отговор пред Съда.

Амин!