Освободи се от големите фантазии

449 0
fantazia

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Крахът да преживеем дълбочината на живота поражда желанието и прилепването към всички периферни неща на живота.

Не се насищаме на материалните блага. Не дишаме, а пушим. Не вкусваме, а ядем. Не виждаме, просто гледаме. Не се влюбваме, правим секс. Не разговаряме, а монологизираме. Не слушаме, просто мълчим безразлично. Не танцуваме, просто мърдаме. Не се молим, просто изричаме думи. Не се трудим, а работим. Не се женим, просто подписваме договор. Не сме радостни, усмихваме се глуповато. Не обичаме, просто „се социализираме“. Не се покайваме, само се „изповядваме“. Нямаме дръзновение, само съдим.

Говорим за Бога, но не преживяваме Бога.

Но докато казваш, че всичко върви зле, че си пропиляваш живота, настъпва един миг, една искра, един слънчев лъч на умиление и осъзнаване и сърцето ти затуптява отново.

Именно тогава, когато вървиш по пътя сам, без чадър под дъжда, и се наслаждаваш на момента.

Именно тогава, когато виждаш някой човек в банката и му казваш „Добър ден!“.

Именно тогава, когато виждаш познат и не се задоволяваш с едно здрависване, а го прегръщаш.

Именно тогава, когато целунеш ръцете на един раковоболен.

Именно тогава, когато не се боиш да кажеш „Обичам те“ на своя човек, на своя приятел, на своя колега, на своите родители, на своето дете.

Именно тогава, когато имаш смелост да плачеш за своя грях.

Именно тогава, когато отърсиш своя хал на балкона с песен на уста.

Именно тогава, когато „примигнеш“ на колите отсреща да намалят скоростта, за да не ги засече полицейският радар.

Именно тогава, когато дребните неща придобият смисъл – тогава, когато се освободиш от натиска на големи фантазии.