Отвъд болката и скуката

1149 0
skuka

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

В началото на 19 в., един от най-забележителните представители на съвременната философия, Артур Шопенхауер остави сентенция, която даде отражение върху формирането на мирогледа на няколко поколения след него. Със свойствената си лаконичност той се изрази така: ”Човешкият живот е махало, движещо се между крайните точки на болката и скуката.”

В необозримото съкровище от мъдрост на света има мисли, които парят като огън, както и такива, които с някаква особена проникновеност и лична проницателност сякаш изчерпват едно съвсем светско екзенциално съществуване. Тя е като есенция от всички философски опити на Шопенхауер, плод на цялото му творчество и лого на огромния материал от размишления, които е оставил след себе си.

Но нека да се вгледаме в нея? Нима тя не отговаря на действителността, около нас? Нима не е вярна, ако търсим, търсим смисъла на съществуването единствено по хоризонтала, на плоскостта на житейската мъдрост, пропита от горчивия опит, но недокосната от живата струя на божествената благодат?

Когато един търсещ дух се опитва да стори нещо ново, личностно, красиво и творческо, веднага бива връхлетян от безброй трудности в своето искрено желание. Хилядите условности на битието, студеното неразбиране от страна на околните, проявите на откровена завист и зле прикрита злоба го обгръщат отвсякъде и се опитват да угасят огъня на неговия първоначален ентусиазъм. Той прилича на моряк, който иска да отдели малката си лодка от кея на общото затихнало пристанище и с цялото си лично усърдие се опитва да я отведе в открито море. Вдига платната и застанал зад руля търси своя път за излизане от обкръжението на завързаните лодки, около него. Но много скоро опиянен от своя успешен порив бива връхлетян от силен насрещен вятър, които охлажда първоначален подем. Неговия блестящ поглед, изпълнен с вяра в успеха, започва да угасва и бива потопен в една особена борба, неравномерна и някак си несправедлива, с която всички външни сили се опитват да го накажат и откажат от чистото му намерение да бъде пионер, новатор и творец. Волята му бива връхлетяна от парещи съмнения и дразнещи противоречия, които се опитват да преустановят всякакво истинско желание да продължи напред . Душата му е обхваната от болка и започва да усеща връхлитащата го умора и се появяват първите признаци на някаква особена печал. Тя бавно се засилва и като паяжина се стреми да я обхване отвсякъде. Усеща болезнеността на личния опит, разкъсващото страдание на твореца, горчилката на неразбраната личност. Оглежда се с търсеща надежда в морето на живота и вижда, че всъщност е сам. Взира се в себе си и се усеща изнемощял, изтощен и изчерпан. Проумява, че със собствени сили не може да се отдалечи много от брега и да последва първоначално белязаната от него цел. Опитва се да намери разбиране, но няма откъде, търси утеха, но допълнително се обърква в нишките от множество свои недоумения, обръща взора си навътре към своя собствен свят и постепенно застива в едно особено състояние на недоволство и духовна нищета. Мечтата му се оказва блян, а пътят – страдание. В един неизбежен момент решава да отпусне ръце, забави ритъм и търси опора в някаква особена битийна форма на покой. Започва внимателно да анализира извървения личен път, да се укорява за грешките, които е допуснал при кормуването си и така достига до разочарованието. Първоначално то е кратко и пробожда сърцето, но после сякаш се разтваря в цялата му личност и я обзема по невидим начин. Така застива в особен покой и продължавайки в него се оказва в обятията на… неизбежната скука. Обхваща го някаква странна апатия, през която вижда всичко около себе си и преценява трезво своята лична малоценност и лична немощ. Мисълта да продължи му носи досада, желанието да сподели с другите го довежда до недоверие и като резултат всичко преживяна от момента на първоначалния тласък се потапя в бавно разяждаща горчивина.

След като изкарва известно време така, събира сили, превъзмогва това мътно състояние и самовдъхновил своите нови творчески импулси отново навлиза в активната роля на творец. По-твърдо захваща руля, обогатен с повече опит и разум от първоначалния си почти провал и пак тръгва напред… Но не след дълго пак достига до същото незавидно състояние на безтегловност след ново връхлитане на външните сили и пак достига до незавидното състояние на пустота и сива безнадеждност. И после пак така и пак така, като движението на махало, между надеждата и безнадеждността, копнежа и разочарованието, болката и скуката…. Кой от нас не го е изпитал? Нима това не е диагнозата на страдащата в света неспокойна душа? Едно блудкаво състояние, от което сякаш няма изход, липсва видимост през тази екзестенциална мъгла, която като че ли не може нищо да разсее…

Но има нещо, което да промени тази тъжна картина, лъч светлина, която допусната свише може да прореже тази мрачна обреченост! И това е единствено порива на вярата! Но не на вярата в своите способности, а на живата и едновременно с това осъзната вяра в Христос, като личен спасител и избавител! Само Неговото боговдъхновено учение може да преобърне перспективата, да тласне една личност напред и да отлепи кораба от тинята на дъното на живота. Това е личността на Иисус от Назарет, Синът на Дева Мария, единственият Богочовек, Синът на Живия Бог! Той протяга ръце, издигнат над земята и иска да прегърне не просто цялото човечество, но и всеки, който е роден от жена. Той е пролял кръвта си за всяка една душа, за всяко Божие творение! Спасителят е единственото ново нещо в света, мост между небето и земята, вечното и преходното, Всемогъщият и обречените на своята немощ. Единствено Той може да изрече: ”Аз съм Пътят, Истината и Животът!” /Йоан 14:6 /. С колко пълнота и мъдрост е изпълнено това кратко послание. Единствен и неповторим път, който ни извежда от безпътицата и довежда до Истината и тя е, която дава смисъл на всичко и напълно осмисля Живота! Колко близо и просто е всичко за този, който е повярвал и носи в себе си искрата на небесния огън! Колко естествено е изразено за онези, които са преоткрили и познали с душата си пълнотата на благодатта!

Чрез Своята Свята Църква, Той изпълни пространството между небето и Земята, осмисли всичко екзестенциално и личностно, но не с овехтялата мъдрост на Еклесиаста, а с изкупителната си жертва като Цар на Любовта и Мира. Той е вечното мерило на нещата, Този, който може да превърне нищото в нещо и нещото в нищо! Неговото Тяло се преломява, а Неговата Кръв се преподава за всеки един, който иска да се спаси и да живее живот вечен. Новият завет носи еликсира на вечността, а наставленията Му са изхода от безизходицата на света – ново битие в Царството Божие. Църквата Христова посочва целта на човешкия живот – обожението, освещаването на цялото паднало естество на изгонения от Рая човек, неговата душа, тяло и воля .Наставленията и тайнствата на Неговото общество имат за цел да възстановят пълнотата на личността, изгубена от прогонването от Едем. Тя призовава за борба с повредеността на човешката природа, чрез „метаноя” на всичко в личността и превръщането на всеки вярващ в Него в образ Божи. Тя е вечната лечебница, бликаща Витезда, която призовава към вътрешно преобразяване, всеки човек, дошъл в света. Нейната жива вода е рецептата за неизтощимата жажда на човека за утеха и изцеление от силите на този прокълнат свят! Един от боговидците на Православието през 20 в., Свети Юстин Попович обичал да повтаря: „Човешкият живот е или икона Божия, или икона на дявола! ”Чрез своята свободна воля човекът решава кой път да поеме – надолу към преизподнята, или нагоре към вечното блаженство! Да бъде един от многото слуги на Сатаната, погубили завинаги душите си, или съработник Божи, вестител на „ново небе и нова земя!”

Някъде там, отвъд и над болката и скуката на вечно притискащото ни битие се намира изхода от движението на махалото на видимия свят, а това е личната вяра в Нашия Господ Иисус Христос. Едно висше откровение и рецепта за преосмисляне на всичко около нас, истинска победа над духа на отчаянието и песимизма и път за живот в Царството Божие! Амин!