Откривайки себе си, да обикнем другите

470 0
love

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Любовта към нашето аз е нещо опасно, би казал някой, защото рискува да се превърне във фикс идея, да стане самоцел, да стане себеобожание, себеоправдание и егоизъм.

Вероятно най-характерният пример в това отношение е Нарцис. Онзи красив младеж, който бил очарован от собственото си отражение, и сам предизвикал смъртта си, след което по бреговете на езерата се родило цвете, носещо неговото име.

Можем прибързано да заключим, че Нарцис умрял, понеже прекомерно обичал себе си. Тук, изглежда, липсва част от историята, която би ни улеснила да я разберем правилно. Знаете ли защо Нарцис бил заслепен от своето отражение? Защото никога не бил виждал лицето си. Как станало това, ни разказва Овидий.

Когато се родил Нарцис, майка му, нимфата Лириопи, се допитала до прорицателя Тирезий за съдбата на детето си. Той прозрял, че го очаква дълъг и богат живот, «ако себе си то не познае». Оттогава ужасената Лириопи  ревностно бдяла над Нарцис, погрижвайки се той никога да не види лицето си. С тази цел махнала огледалата от дома им и не го оставяла да се доближи до водни потоци. Нарцис растял красив и затворен в себе си. Пленявал всички с красотата си, но към всички бил безразличен. Красив, но сам. Красив, но без усмивка, без връзка с никой човек. До момента, когато стигнал до едно езеро, съзрял образа си във водата и бил заслепен. За първи път виждал себе си – своето непознато аз, което живяло заедно с него години наред. Умрял от глад и жажда на същото място, неспособен да се отдели от своя лик и отражение.

Разглеждайки тази версия на мита, можем да кажем, че Нарцис умрял, не защото се влюбил в себе си, а точно обратното — защото никога не се  научил да обича себе си. Но как би могъл да обикне себе си някой, който не е познал себе си? И как би могъл да обикне другите, след като не е обикнал дори себе си? Нарцис умрял, взирайки се в своето непознато аз. Умрял сам, защото сам и живял. В това се състояла грешката на Лириопи: докато се опитвала да избегне опасността за сина си, тя не помислила какъв живот щял да живее този, който никога нямало да познае себе си, и което е по-лошо — да обича себе си.

Ако има някаква връзка между любовта към нашето аз и любовта към другите, то тя се изразява в следното: невъзможно е да обичаме другите, ако първо не сме обикнали себе си. Сам Господ ни го казва: «възлюби ближния си като себе си» (Мат. 22:39). Трагичното е, че много пъти, подобно на Нарцис, ние внезапно откриваме своето аз и за съжаление, сме така запленени от него, че не можем да направляваме «богоугодното себелюбие», което сме призвани да придобием. Затова вместо в повод за откриване към другите, любовта към нашето аз се превръща в болно вторачване в егото ни. Ако не научим кои сме, ако не познаем себе си, ако не обикнем себе си правилно, няма да можем да обикнем и другите.

Обичай себе си, казва Господ. Как обаче това да стане? Какво представлява любовта към нашето аз? Егоизъм? Себеобожание? Не. Да обичаш себе си значи да спасяваш себе си, не да се самоспасяваш, а да се възпълваш в Христос. Да полагаш цялото си битие пред нозете на Божия промисъл. Да се освобождаваш от мрака на егоизма, самомнението, греха. Да приемаш своето несъвършенство. Не по пасивен начин, а като подтик да станеш по-добър. Да познаеш кой си и вече да се трудиш да се промениш, да се покаеш, да се смириш.

Да обичаш себе си значи да намразиш егото си. Както обичам себе си, така съм призван да обикна и своя ближен. И ако Нарцис загубил живота си, откривайки себе си, ние сме призвани, откривайки себе си, да живеем с другите и за другите. Да живеем, громейки тъмниците на нашите идоли. Да живеем влюбени, а не затворени. Да живеем, обичайки.