Относно ропотът и негодуванието

1319 0
puiak

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

Забелязали ли сте, че някои хора винаги мърморят? Имам един добър приятел, който винаги започва своята история за последното си пътуване, като постоянно ми разказва за всички проблеми, които е имал с авиокомпаниите. Аз съм пътувал много и обикновено не съм имал някакви особени трудности, освен случайно забавяне или загубена торбичка, но като цяло съм благодарен, че полетът ме отвежда от точка А до точка Б в много кратък период от време, без много да му мисля. Но защо този човек винаги има толкова тежки проблеми, когато пътува? Моето единствено заключение е, че той просто е недоволен от всичко. Това е начинът, по който той гледа на света и следователно го преживява отрицателно.

 

Това отношение може да бъде много опасно за нашето духовно благополучие. Отрицателните мисли могат да запълнят умовете ни и да развалят възгледа ни за доброто, което е навсякъде около нас. И ние не сме в състояние да виждаме и да изпитваме Божията благодат в нас.

 

Св. Паисий Светогорец разказва за следната история като пример:

Познавах двама фермери в Епир. Единият от тях беше семеен човек, който имаше няколко малки ниви и възлагаше всичките си грижи на Бога. Той работеше, колкото можеше, без тревога. Той си казваше: „Ще направя толкова колкото зависи от мен“. Понякога някои от балите сено се повреждаха от дъждовете, защото не ги събираше навреме, докато други бяха разпръснати от вятъра; и въпреки всичко той казваше: „Слава на Тебе, Боже!“ и всичко вървеше добре за него. Другият фермер имаше много ниви, крави и т.н., но нямаше деца. Ако го попитате „как си?“ той винаги ще отговори „Остави, не питай!“. Той никога не казваше: „Слава на Тебе, Боже“, винаги роптаеше. И така, ще видите – понякога някоя крава от неговите ще умре; понякога нещо неприятно ще му се случи, понякога нещо друго. Той имаше всичко, но не постигна никакъв напредък“.

 

И така, какво е духовното поучение тук? Ако сме свързани с отрицателни мисли през цялото време, ние никога няма да усетим Божията благодат. Ние се разлъчваме от Бога. Както казва старецът Паисий: „Как можем да вкусим Божията благодат, ако Той ни дава например банани, а ние мислим какви по-добри неща може би яде някой друг?„. Тези, които приемат с благодарност това, което Бог им дава, развиват духовна чувствителност и са способни да познаят и да изпитват Божията любов към тях. Тези, които непрекъснато роптаят и мърморят, пропускат Неговите енергии, които винаги ги утешават и ръководят. Те не могат да видят Бога, защото са обвързани със собствените си отрицателни мисли.

Старецът Паисий добавя: „Ние не разбираме, че щастието е във вечността, а не в суетата„.