ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

4905 1
lit

Автор: протоиерей Николай Депутатов
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

„Без молитва ключът към златните страници на Свещеното Писание е загубен“ (св. Йоан Златоуст)

Целта на живота не е да се наслаждаваме на светските удоволствия, а да постигнем святост. Нейният най-важен източник е Литургията, и особено причастието със Светите Тяло и Кръв Христови.

“Литургията е цялата наша сила. Аз умирам, когато не служа Литургия“ казва св. Йоан Кронщадски. „Търсете Литургията – тази единствена и уникална Жертва. В противен случай няма да можете да намерите спасение от никое друго място“. „Дори не си и помислайте, че може да се спасите със собствени сили! … Човек не е християнин, ако имайки възможност да се моли на Литургията той не иска да участва в нея с молитвите си. А мисълта доброволно да се лишиш от църковна молитва в празничен ден – е изкушение от дявола „.

Участвайки в Евхаристията, човек се изпълва с усещане за лекота, светлост и радост: вие сте духовно обновени. Душата се очиства, умът се просветлява и тялото придобива жизненост. „Нищо не помага за успокояване на страстите и изгонване на демоните толкова много, колкото искреното, колкото се може по-често и сериозно участие в Светите и Животворящи Тайни (св. Калист). Евхаристията е Тайнството на тайнствата, дори по-голямо от сътворяването на света, и умът трябва само да се смири и да приеме всичко с вяра. Но да се отхвърли Тайнството е неблагоразумно, дори безумие. Тайнството – то е по-високо от законите на природата, по-високо от интелекта.“

Св. праведен наш отец Йоан нарича литургията „Царство небесно“ и „небе на земята.“ Справедливо тя е центъра на нашия живот и няма нищо по-ценно. По свидетелството на ерудирани учени от литургиката, най-доброто духовно учение и смисъла на литургията е дадено в трудовете на св. Йоан Кронщадски. Няма нищо сравнимо в литературата на запад. Според св. Йоан, като светкавица в гъста и греховна мъгла, Божествената литургия дава светлина. Той фокусира нашето внимани главно върху това: „И на престола Бог се явява в плът. Няма никой, който е по-близък или по-скъп за нас от Господа, нашия Бог… Чрез богослуженията ние предаваме себе си на Него. А по време на Проскомидията,“.. изваждането на частиците“е по-ценно от свещеническите молитви.“

„Литургията – това е съкратена версия на цялото Евангелие. Тя е слънцето в неговата пълнота. Тя е най-голямото от Тайнствата… Непрестанна жертва на Агнеца Божий и изливането на Неговата света Кръв за обновяването на света… Литургията е тайнство на Божествената любов, обожествяване на човека, който е смирен, човек който загива в греховете на човешката природа. Литургията е небесна служба… блаженство, мир и радост за душата! Тя подхранва ума; носи радост в сърцето; предизвиква сълзи на умиление, почит, благоговение, благодарност, саможертва в подвизи на любов и носи радост в надеждата за възкресението и безсмъртието. Литургията е нашето оръжие срещу силни врагове, и победа над тях, светлина и очистване на душата, Светая Светих, наша слава, надежда и утвърждение“.

„Като огън и като светлина да ми бъде, Спасителю мой, Твоето Тяло и Пречестната Кръв, която опалва греховното вещество, и изгаря тръните на страстите, и целия ме просвещава“ (из Причастния канон). Това е, което учи Църквата. И всички нейни учения са вдъхновени от Бога. Всяка дума от молитвите на Църквата е дар на Божията благодат, изливаща се върху душите. Христос в цялата Му пълнота е преди нас, живеейки и давайки живот на всички.“

„Православната християнска вяра! Пълнотата на неописуема доброта е отворена във вас! Как вие се обновявате, очиствате, вярвате, надявате се чрез покаяние, молитва и особено чрез животворящите Христови Тайни! Какъв благодатен живот! Какви дивни дела на животворящия Дух! … Каква чудна сол на земята Ти си за нас, земните жители, които сме измъчвани от разложението на греха до мозъка на костите и ума ни“.


1 коментар за "ОТНОСНО СМИСЪЛА НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ"

  1. Дарина Кирова

    Защо в Литургията продължава на Великия вход да се моли и слави Правителстото, след като то заличава, закопава Православието? Как в възможно през турско още, преди да имаме Екзархия през 1860 година на Великден – да не се спомене в богослужението вселенския патриарх – фанариот, а днес да робуваме на догми, за които знаем, че са създадени от силните на деня, не са пряко заимствани от Христовото време. Анатема за Правителството на България, което заличава с действията си Православието!

Comments are closed.