Пастирско общуване

1844 0
voiden

Автор: Войден Божков

Пастирското служение е отобраз на Божието служение на Господ Иисус Христос. Пастирът на пастирите, Господарят на господарите, Самият Бог показа чрез спасителното си дело на хората как да Му служат. Чрез избирането и поставянето на апостолите, а в последствие на епископите християнството се утвърди сред народите. Божията благодат действа и ще действа неизменна в Светата Православяща Бога Църква!!!

Двете единици, от които се гради Църквата са „пастирите” и „пасомите”. Тези две части са вплетени в единна цялост и хармония чрез Личността на Господ Иисус Христос, св.ап.Павел казва: „Вие сте тяло христово, а поотделно – членове.”(1 Кор. 12:27) Същината на пастирското служение е пастирите да единяват паството си с Бога и така заедно да пребивават в Него. Поради това от изключителна важност е нужно общението или взаимодействието на Божиите служители със своите пасоми… Господните пастири, чрез Божията благодат, трябва да пазят паството от злото и да го водят към Бога.

Диалогът между пастирите и хората, които са извън Църквата Христова е също толкова важен, защото сам Господ Иисус Христос казва: „И тъй, идете, научете всички народи… !”(Матей 28:19) Ето защо дейността на пастира Божий се разпростира и отвъд паството му. Пастирът е служител на Бога, но и проповедник възгласящ Христовите истини „до край земя”(Деян. 1:8), той е лекар за душите и телата на „отрудените и обременените”(Матей 11:28), но и войн борещ се с „духовете на злобата”(Eфес.6:12). Като цяло може да се обобщи, че пастирското служение е служба не на „плът и кръв”, а на Самия Бог и поради това от пастира се изисква много, защото той е призван да служи и спомага дейно на Божието спасително дело към човеците! Ето защо общението на пастира с хората, както в Църквата, така и извън нея, е от изключителна важност, защото словото е неговия меч, думите са неговия щит, а проповедите му оръдие на Божието слово – думите и делата, целия живот на Христовия пастир е „евангелие за народа”, както в древност се изказал бележития християнски писател Тертулиан.

Вече споменахме, че дейността на православния пастир се състои от две части: 1- Слово(думи) и 2- Действия(дела). Тези две форми на проповед се разпростират върху две сфери на проповядване:1- Извън Църквата(паството), т.е. в света и 2- В Църквата(паството).

-Извън паството…

Дейността на Христовия пастир извън паството се изразява в мисионерството. То има широк аспект:

1- Проповед на Христовите истини.

Проповядването на Св.Евангелие е от изключителна важност за дейността на пастира в света. И съвсем логично тук възниква реалния въпрос: „Как да се проповядва по начин, който би привлякъл хората в Църквата?” През различните времена Църквата е подхождала строго индивидуално към различните хора, общности, групи… Като пример днес можем да посочим: социалните дейности(кухни, благотворителни концерти и т.н.); проповядване чрез публични изяви (на видни места – чрез ТВ предавания/рубрики, в интернет – социалните мрежи и т.н.). В тази връзка бих привел следния пример… Преди време по един телевизионен канал излъчваха интервю на младеж, член на православен християнски блог. Репортера зададе следния въпрос – „Смятате ли, че интернет пространството е място, където може да се проповядва Св.Евангелие?” Момчето отговори, че „както в древност Господ Иисус Христос и св.Апостоли проповядвали на всякъде – площади, планини, равнини, градове, села и т.н., т.е. където са хората, така и днес Църквата трябва да бъде сред тях – тя трябва да бъде неотменна част от живота на обществото, защото Църквата Христова е именно онзи богочовешки организъм, който освещава хората и ги превръща в богове по благодат”. И наистина момчето беше право Църквата (и в частност пастирът) трябва да проповядва, защото еклисиологичната връзка с хората по света трябва да бъде истинска и жива.

2-Борба с инославните и иноверните религии, учения, секти и т.н.

Борбата с чуждите пропаганди (на инославните и иноверните) е също част от пастирското служение и общение с вярващите. Сам Господ Иисус Христос ни предупреждава: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните!”(Матей 24:24) А пък братът Господен „по плът” св.ап.Яков се обръща към нас: „Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата!”(Яков 2:1) Ето защо пазенето чистотата на вярата е един от основните приоритети както на Църквата, така и на христовия пастир.

Като войн христов и пастир на Божието стадо свещеникът трябва да отбива всички вредни прояви на пропаганди с цел защита на Христовата Църква. Той не трябва да се ограничава само в рамките на своята енория, а дейностно да осъществява комуникация с местните власти и по този начин да реализира тяхното съдействие. Така пастирът ще може да консолидира общността на своята енория (район, град, село…) и ще придобива нови членове. Разбира се преди всичко пастирът трябва да бъде тактичен и да действа гъвкаво, т.е. където обстоятелствата позволяват на неговата проповед и въздействие да се разпростират. Също така е важно и да  се осъществява контакт с другите изповедания, за да може адекватно да  се реагира на процесите на тяхното влияние – както в енорията , така и извън нея. От изключително важно значение е божият служител да намира по-често място в общественото пространство чрез дейност, която да го представя пред обществото с добър имидж, който действително отразява християнския добродетелен живот. Именно добрият пример е може би по-важен дори от думите, защото днес за хората, които масово са заблудени и не знаят дори в какво да вярват, добрият пример е именно онази алтернатива, която им действа като положителна насока в живота.

-В паството…

Дейността на христовия пастир в рамките на енорията представлява сърцевината на неговото служение, защото ако мисионерството извън рамките на Църквата е „привличане към Христос”, то работата в паството е вече  „единяване и приобщаване с Христос, превръщане на членовете на Църквата в едно с Нейния Бог”. Според различните отношения или действия на пастира към енориашите, служението му се разглежда в различни аспекти, като обобщаващ всички тях в едно е:

- Пастирът, като „Духовен баща и лекар”

Божият служител с основание бива наричан „духовен баща” на своите пасоми. Св.ап.Павел се обръща към пасомите си в древния Коринт така: „Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.”        (1 Кор.4:15) И напълно уместно звучат думите на светия апостол, които неизменно отекват вече 2000 годни в Св.Православна Църква. Този факт показва, че отношението на пастира към паството трябва да бъде      бащинско и пропито с любов насочена към всеки един член. Следователно и подхода на свещеника към всяко едно „чедо” трябва да бъде строго индивидуален. И въпреки всичко бащинската грижа на пастира трябва да е широко обхватна, обгрижваща всички енориаши. Огледало на дейността на свещеника към пасомите е отношението, което той ще получи от тях или с други думи Господните Слова: „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”(Лука 6:31) важат в случая с пълна сила, защото истинската радост за всеки  христов пастир е именно плодът на работата, а той в случая е „повече и повече приобщени и единени човеци в Божията любов”.

Днес, когато живеем в модерно общество е изключително важна дейността на пастира и като „духовен лекар”. Синоним на това прозвище е съвременната дума – „психотерапевт”. В древност хората са се стичали към духовниците като към истински лечители на душите. Тогава хората са били със съзнанието, че христовите пастири носят благодатта на Св.Дух, дадена им именно от Онзи, Който казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя…”(Матей 11:28) Хората са пристъпвали към тези божии следовници, знаейки че те носят „силата Божия, която лекува”.

Но днес е „малко по-различна действителността”… Предизвикателствата на секуларизирания от Бога и Църквата свят са на лице. Обществото тъне в безверие и лъжливи учения, които допълнително замъгляват духовното съзнание на хората. Ето защо дейността на пастира като „духовен лекар” е от изключителна важност. Той трябва да бъде лекарят на човеците, т.е. да изслушва проблемите им, да им дава ободряващи съвети, да ги подпомага в живота и да ги единява с Бога чрез светата Чаша, в която са плътта и кръвта на Господ Иисус Христос. Обществеността трябва да припознае именно в Христовия пастир „духовния отец и лекар”. За това проповедническата дейност както вън, така и вътре в енорията трябва да е изключително силна.

Друга важна част от дейността на свещеника към енорията е социалната активност изобщо. В нея трябва енорията да участва активно, т.е. всеки член да се чувства част от делото Христово. Всеки според силите си трябва да съдейства, помагайки на работата на пастира. За това божият служител трябва да има изключително здрави отношения в енорията с всеки един член от нея. Пастирът трябва да е именно сплотяващата фигура на цялото паство, то от своя страна трябва да чувства духовния си отец именно като баща, който се грижи и дори „полага душата си за него”. От изградените връзки в енорията зависи цялата дейност на пастира, но това няма как да се осъществи ако общението (диалога) между пастир и пасоми го няма. За тази цел единството между тези две единици трябва да се осъществява както в Божия храм, така и извън него – чрез, както вече споменахме, обществени дейности, включващи всеки един член на енорията – благотворителни събирания/концерти, социални кухни, организиране на беседи/ концерти(църковни)/екскурзии и т.н.

Като цяло дейността (общението) на пастира в енорията е от изключителна важност, която консолидира членовете на паството, водещо от своя страна до истински евхаристиен живот в Бога.

В заключение на всичко казано до тук трябва да споменем, че дейността на пастира се изгражда от много фактори, но един от най-съществените между тях е общуването с човеците. Както в енорията, така и извън нея „диалогът” между Църквата и обществото се осъществява именно от диалога между пастира и човеците. Това „общуване” е от изключителна важност за всички, защото целта му е довеждане до „преобразяване на обществото в Христовия лик на възроденото човечество” за нов живот в Бога. Осъзнавайки тази важна задача христовият пастир, като част от Св.Православяща Бога Църква, трябва да положи всички усилия за осъществяването на това велико дело, от което зависи спасението на падналото човечество и обновата на цялото творение.