Плодът на истинското съкрушение

520 0
sukrushenie

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

В енорийската практика на дългогодишните свещеници има много мъдрост и поука, които произтичат не толкова от натрупания опит, колкото от диханието на Светия Дух, който ги води и вдъхновява в пастирските им задължения. То възпълва тяхната чисто човешка немощ и им дава благодатни сили да преминат през „огън и вода“. Те са част от онова истинско предание, което е написано с туптящия пулс на техните страдания и искрено желание да служат истински и в пълнота.

Веднъж един опитен духовник сподели следното: „Ръкоположиха ме и после ме изпратиха в един от централните храмове в града. Бях в съслужение с възрастни събратя и понеже бях много млад възприемах всичко от тях. Изненадващо за мен не след дълго със заповед на владиката ме назначиха за предстоятел на храма. Няколко дена по-късно беше храмовият празник, а аз бях нов и се изправих пред неочаквана трудност, а именно – как да организирам това събитие от духовна и светска страна. Предходният предстоятел беше на поста дълги години и ръководеше всичко по прекрасен начин. Но вече беше уморен и определиха мен за негов приемник. Той беше преместен в друг храм и там продължи служението си. Имаше много добри връзки с висшестоящи общественици и те във всичко му помагаха. Предоставяха средства, изпращаха подходящи хора и всичко минаваше безпрепятствено. Но аз бях изпаднал в смут и се безпокоях за това как ще се справя с тази съвсем нелека задача. Пробвах няколко варианта, но нищо не се получи. Бях унил, огорчен и разочарован. Така една вечер се прибрах у дома и понеже нямаше никого се усамотих, вглъбих се и в утеснението си застанах пред домашния иконостас. Коленичих и се разплаках. Почнах да се моля и казах: ”Господи, Ти виждаш всичко – помогни ми. Аз не съм практичен човек. Нямам никакви връзки, почти никой не ме познава и не знам какво да правя. Трябват ми пари и подкрепа за празника. Моля Те, направи така, че всичко да мине добре и хората да останат доволни. Сам нищо не мога да направя.” Така изплаках болката си пред Бога. Така искрено и дълбоко се молих, че дори не знаех колко време съм изкарал така. Молитвата ме утеши. На другия ден дойдоха хора и представители на различни институции и сами, без да ги търся, ми предложиха пари и услуги. За изключително кратко време събрах всичко, каквото ми бе нужно за организирането на празника. Всичко мина много добре. Архиерейската света Литургия беше спокойна, а после и почерпката мина много леко и приятно. Не съм очаквал всичко това. Беше първият ми храмов празник като предстоятел и бях повече от доволен.

Тогава, когато бях млад, научих какво значение има осъзнаването на личната безпомощност и пълното възлагане на своите грижи на Бога. Беше ми безценен урок за цял живот. Наистина разбрах, че Божията сила се проявява в немощ. Затова – възлагай делата си на Господ, напълно се уповавай на Него, без да мислиш много и всичко ще бъде наред!“

Колко премъдри са словата, които изрича свети пророк Давид: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.“ /Пс.50/ Вечно Съществуващият е дал обещание на преходния, Творецът се е врекъл в своето творение от любов и топла грижа към него. Каквото и да е сторил, каквато и заповед да е престъпил, да го чуе и помилва, ако искрено се разкае за прегрешението си. Това се отнася за всеки един от нас, който Го търси искрено и с чиста вяра, осъзнавайки безсилието си пред смазващите го житейски обстоятелства. Тогава, когато разбереш колко си нищожен и откровено слаб пред онова, което те връхлита, осъзнаваш тихото величие на Всемогъщия. „Когато си на дъното на пъкъла“, тогава Той по чудесен начин спуска десницата Си и те извежда оттам. После хвърля в скута ти решение, подарък, който дори не си и очаквал. Няма ситуация, в която да не може да се намеси и изкушение, което да не може да прогони, ако искрено и с жива вяра, без капка съмнение се обърнеш към Него.

Това е плодът на истинското съкрушение – без двоедушие и остатък от колебание. Не само за обикновения мирянин, а още повече за духовника. Този, който е призван да бъде Христов офицер, Негов съслужител и разпоредник на тайните Божии. Някой от Неговите посланици на земята, облечен с духовна власт „да свързва и развързва“ и на небето и на земята. Колко е велик и дивен Бог във всичко! Не само в светиите Свои, но и във всеки свой ръкоположен служител, при все всичкото му лично недостойнство. Особено за духовни нужди и в изпълнение на светия дълг, за който е призован и поставен на конкретното място! Затова и Спасителят изрича: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“ /Мат. 6:33/

Не просто ще се даде щедро и без укор, а придаде изобилно и преизобилно. И то така, че мярката ще бъде препълнена и надминаваща представите на получаващия. И това заради пълното му упование на Небесния наш Отец. Заради искреността и съкрушението на един нов предстоятел, който от дъното на своята немощ е призовал Господ – Онзи, който е благ в силата и силен в благостта!

Нека всички, които сме Христови, да съпреживеем примера на младия предстоятел и да потънем в тази духовна мъдрост, като проумеем, че заветите на Светото Писание не са само скрижали, вдигнати високо над нас като примери за подражание, но и част от едно друго евангелие – това на живота, което не само не противоречи на написаното, а изцяло и във всичко го доказва! Амин!