Полезността на вярата (конспект)

1507 0
viarata

Автор: свещеник Александър Елчанинов

Превод: Татяна Филева

 

Тази тема – за невярващите, за това какво дава религията от тяхната материалистична гледна точка. За вярващите това няма значение – те получават плодовете на вярата като резултат, а не като самоцел.

Фактът на религията, дори емпирично вкоренен в природата на човека, няма нужда да бъде утвърден от такова временно и относително явление, каквото е европейската наука на настоящото десетилетие. Но тъй като всички ние в значителна степен живеем според стихиите на този свят, в това число и във връзка с науката, то за мнозина този въпрос не е без значение.

Образованото общество на Европа отдавна е излязло изпод сводовете на своите храмове. Протестантството било първата стъпка към това, последвал боен период на безверие и борба. След това се появило безразличието. Чехов пише в писмо до Дягилев: “Аз отдавна съм изгубил вярата си и гледам с недоумение на всеки интелигентен вярващ”. Една такава гледна точка вече е превъзмогната. Европа е преминала фазата на боязън от религията, на обсебеност от материалистките и позитивистките теории. Тя толкова се е отдалечила от религията, че е успяла отново да се обърне с лице към нея и да я изследва отстрани, като обективен факт в редицата на другите факти.

Сега религията е предмет на изучаване от науката – с опити според най-новите научни методи, с изводи, теории, открития. И ето, научната мисъл прави (за себе си) цял ред открития.

1. История на културата: откриване на богата религиозна култура у примитивните народи. “Цялата култура е от храма (Фрейзър). Религията е обилен извор. “Суеверията” са корен, от който са израснали държавната власт, собствеността, бракът, уважението към личността, всички изкуства и всички науки. “Най-интересното и най-ценното у човека са неговите идеали и вярвания. Това е приложимо и към нациите и историческите епохи” (Джеймс).

Религиозното брожение е симптом в живота на обществото и знамение за богата жътва във всички негови сфери.

2. Психология. Изучаване на религиозната психология. Религията е целесъобразно установен закон, възпитателно средство. Дисциплината на вниманието (молитвата). Ритъмът.

Обредите – организация на емоциите и афектите (“оплаквачките”).

3. Психиатрия. Вредата от егоизма. Егоцентризмът – основно явление в психопатологията. Полезността на обективното като изход от себе си, увлечението, идеализацията. Поставяне на центъра на своята душа на сигурно място. “Аз усещам нечие силно и сладостно присъствие”, “Бог ме заобикаля като физическа атмосфера, Той е по-близо до мен, отколкото собственото ми дихание” (Джеймс).

Терапия, връзката на религията с невропатията.

Душевните болести възникват от задържане на емоциите. Изповедта, от гледна точка на медицината, е разтоварване на емоциите. Преодоляването на егоцентризма и солипсизма в религията. Любовта е котва в обективното. Егоизмът като източник на болести. “Боязънта е основно явление в психопатологията” (Дюбуа). “Идеализмът е физиологичен фактор” (Яроцки). “Душевният мир е единствената панацея”.

Признание на един доктор: “Аз предписах на моята болна да се изповяда и загадъчните припадъци, против които беше безсилно тримесечното пребиваване във водолечебницата, преминаха след един час изповед”.

“Най-доброто лекарство за всички душевни болести е радостта” (Щокъл). “Религията е най-добрата профилактика” (Дежерин и Гоклер). Практичността на религията, ценността на светостта, вредата от греха. Да си изгубиш ума – това значи да изгубиш някаква опорна точка, да се завъртиш в солипсизъм. Противоположното е молитвата, Бог, любовта, обективното.

Така ние виждаме, че християнството е открито на извънрелигиозна Европа като мощно профилактично средство.