Помоли се, остави всичко на Бога и тръгни напред!

5508 0
stupka

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Когато сърцето ни е готово за нещо, то ни дава сигнал. Знае какво иска, знае какво трябва да прави.

Пречка за осъществяването на нещо обикновено стават логиката ни, нашите знания и страхове. Нерешителността е човешко качество. Това качество притежава не само плахият, но и безбожният. Човекът, който се доверява на Бога, рискува. Не се страхува от провал, не е плах, не изпитва несигурност за утрешния ден. Разбира се, Бог ни е дал и ум, за да не вършим неща, които ще ни доведат до катастрофа. С други думи, да не казваме: „аз вярвам в Бога, Той ще ми помогне…“, и да скачаме без парашут от самолета.

Но човекът, който се доверява на Бога, който се уповава на Бога, не се бои. Много хора, докато живеят в лоното на църквата, проявяват мекушавост, колебаят се при вземане на решения. Затова много пъти прехвърлят това свое задължение на своя духовник. А това е грешка. Човек може да получи съвет от духовника, но сам трябва да вземе решението в живота си: какво иска да следва, за кого и кога да се ожени, колко деца да създаде или какви имена да има даде и т.н.

Има много хора – може и ти да си сред тях – които желаят да се оженят, но не го правят (а като причина изтъкват, че нямат пари или хубава работа); искат да станат монаси, но не стават (като аргумент изтъкват, че не са имали знамение); искат да започнат свой бизнес, но не се осмеляват. Искат нещо, но на практика показват, че не искат. Крият се зад различни оправдания. И това, от една страна, ги държи в „сигурността“ на бездействието, а от друга страна, техният живот реално се превръща в блато. Тяхната нерешителност поражда у тях и психологически проблеми. Често те стават избухливи, нервни. Изпадат в депресия, макар че много пъти мислим обратното – че именно тя ги прави нерешителни.

Народът правилно казва: „Многото анализа докарва до парализа“. От това страдаме. Божият човек ще постави нещата на земята, ще помисли логично и ще вземе решение с Бога напред.

Много хора се жалват постоянно. Оплакват се от живота си, а причината за това е всъщност тяхната нерешителност. Както знаем, едно мислим, друго казваме и обсъждаме, трето чувстваме и четвърто правим. Е, след това не ни е виновен животът, нито другите!

Всеки води своите битки и всеки има правото на избор. По-добре да вземеш някакво решение, пък дори то да не ти помогне, отколкото да не правиш нищо.

Проява на духовност не е да се боя от провала и поради това да не вземам някакво решение, защото този факт показва, че не искам да се оскверни моя себеидол.

Реши се най-накрая! Направи го и Бог си знае. Помоли се, остави всичко на Бога и тръгни напред! Този, който се колебае, възприема и лесните неща като трудни и непостижими.

Както казва народът – „ако“, „може би“ и „ала“ никога никого не са довели до някъде.