Постът ни е даден, за да победим себе си

7300 0
sn

Автор: Митрополит Лонгин Саратовски и Волжски, Наталия Горенок
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

От 14 март в живота на православните християни започва особен период от време – Великият пост. Днес разговаряме за него с митрополит Лонгин, Саратовски и Волски.

‒ „Настъпи постът, майка на целомъдрието, изобличител на греховете, проповедник на покаянието, ангелско житие и спасение за човеците”… Такива възвишени определения се дават на Великия пост в Постния Триод – книгата, по която се извършват богослуженията през този период. Владико, как да съотнесем всичко това с нашия всекидневен живот?

‒ Действително, в богослужебните църковни книги, и по-точно в Постния Триод, на поста се дават най-съвършените определения, които много точно разкриват неговата същност. „Майка на целомъдрието”, „пролет на душата”, „цвят на покаянието” – ето някои от определенията, дадени на времето на Великия пост. Разбира се, засега нашият всекидневен живот е много далеч от тези понятия. Но ние сме призвани към това да го устройваме в съответствие с църковното учение, не само да говорим възвишени думи за духовния живот, но и да се опитаме да ги изпълним на дело. И постът е именно времето, когато трябва да се постараем да направим това.

Ето защо Църквата призовава човека да отхвърли всичко ненужно, второстепенно, за да си спомни за единствено потребното. Защото освен много важните неща – работа, семейство, деца – нашият живот е изпълнен и с всякаква суета, като се започне от излишните разговори и се завърши с телевизията и интернет. Всички знаем, че ние сме изключително заети хора и буквално нямаме нито една свободна минута. Но ако по време на поста успеем да се избавим поне от тези неща, то веднага ще видим как изведнъж ще се появи много свободно време. И трябва да го посветим на това да се постараем да живеем по християнски.

Самият пост като въздържание в храната – това е само патерица, подкрепа за човека, който иска да изправи себе си и да изпълни своя духовен живот, своето сърце с добри, богоугодни дела, мисли и постъпки.

‒ Пак в Постния Триод се нарича „време на веселие”. За какво веселие става дума тук?

‒ За истинското веселие. Разбира се, не за това, което често се случва да виждаме: да кажем, през града със страшна скорост лети кола, от която се носи такава силна музика, че всичко наоколо кънти…

Истинското веселие на душата – това е радостта на човека, който чувства своята близост с Бога. Радостта на човека, извършил добро дело. Тя е достъпна само за този, който се стреми да спазва Божиите заповеди и да върви по пътя на добродетелите в своя живот. И всяка добра дума, всеки успешен опит да помогнем на някого, да облекчим страданията му води до това, че в човешкото сърце се възцаряват истинска духовна радост и духовно веселие.

‒ Владико, ще Ви помоля да напомните за основните правила на поста. Как да постим правилно и от какво трябва да се състои нашият пост?

‒ Да, постът се състои от редица елементи. Постът е преди всичко въздържание от храна от животински произход – месо, млечни продукти, яйца, риба (що се отнася до Великия пост), а в някои периоди дори от растително масло.

Но постът е промяна и на цялото ни всекидневие. Това е време, когато сме призвани да се молим повече и по-усърдно от обикновеното. Особено що се отнася до църковната молитва: трябва да се постараем да ходим по-често на църква. Човек, който обикновено ходи на църква само в неделните дни, може дори да не забележи Великия пост. В неделя в храмовете се извършва почти същото богослужение, каквото и през цялата година. Сама по себе си постната служба принадлежи на делничните дни от седмицата. Службите са дълги, невинаги и не всички могат да бъдат посетени в пълнота, но задължително трябва да постоим в храма поне за малко. Първата седмица на Великия пост вечер в нашите храмове се чете Великият покаен канон на Андрей Критски. В сряда и петък се извършва Литургия на Преждеосвещените Дарове. На тази служби трябва задължително да присъстваме, макар и за малко, за да усетим в пълна мяра литургичните особености на Великия пост.

Постът е време, когато човек трябва да проявява повишено внимание към себе си и своите взаимоотношения с хората. Ние често се обиждаме, завиждаме, гневим се. Трябва да се постараем да се въздържаме не само от грехове на дело, но и от всякакви зли помисли. В този смисъл Великият пост е особен период на възпитание на чувствата, който ни е необходим. Изобщо, в идеалния случай християнинът винаги трябва да се грижи за това. Но човекът е непостоянно същество; Църквата добре познава това негово непостоянство, и затова отново и отново, от година на година, ни призовава да се спрем в своя всекидневен бяг и да започнем всичко отначало.

Както знаем, духовният живот не се състои само в преодоляване на недостатъците. На освободилата се от плевели земя на своето сърце е необходимо и да насадим добродетели. Например, борейки се с гнева и останалите страсти, трябва задължително да се учим да обичаме хората около себе си, да се стремим не само да не завиждаме и да не се гневим, но и да се радваме на чуждата радост и така нататък. Всеки човек, занимаващ се с градинарство, знае: ако след като сме оплевили градината, не правим нищо, не след дълго плевелите ще израснат отново и ще бъдат още по-големи и сочни от преди.

‒ Много често хората, които са далече от църковния живот, ни задават въпроса: животът и бездруго е сложен, защо да се ограничаваме в най-необходимите неща, какъв е смисълът на това?

‒ Животът е сложен най-вече поради това, че ние не можем да получим всичко, което искаме, и при това веднага. За да не изпитва човек тези мъчения, той трябва да възпитава самия себе си и своето сърце, да умее да се задоволява с това, което има, да се радва с тези радости, които има – с една дума, да бъде християнин.

‒ Владико, получихме много въпроси от нашите читатели, бих Ви помолила да отговорите на тях. „Посрещам поста с радост, но и с опасение. Трудно ми е да се справя с преминаването към растителна храна и дългите великопостни служби. Откъде да взема сили, за да обикна поста? – пита Наталия Александровна”.

‒ Днес говорихме за хранителната страна на поста и аз посочих по-строгия вариант на пост. Но всеки път преди Великия пост ние напомняме: „Съботата е за човека, а не човекът за съботата”, както е казано в Евангелието. Гастрономическата страна на поста трябва да зависи от здравословното състояние на човека. За това се говори още в древните аскетически книги. Преподобният Пимен Велики веднъж отбелязва: „Ние не сме телоубийци, а страстоубийци”. Тоест целта на поста е не да навреди на тялото, а да победи страстите, живеещи в душата на човека.

От пост изцяло са освободени болните и старите хора, бременните и кърмещите жени, военнослужещите, изпълняващи служебните си задължения. Това не е просто нечие пожелание или нова либерална практика, а древно канонично положение. Но, както вече казахме, постът има няколко страни. Да допуснем, че ти, поради здравословното си състояние, не можеш да се откажеш от млечни продукти. Моля те, не се отказвай, но спазвай всичко останало: въздържай се в разговорите, съкрати времето за развлечения и т. н. Нека постът си остане пост.

Уставът на Великия пост, който обикновено се публикува в календарите и интернет-сайтовете, е много строгият, манастирски вариант. Предполагам, един млад и здрав човек може да го спазва, но по-добре е да определим своята мяра, съветвайки се с духовника и вслушвайки се в своето състояние. Както казват светите отци, по-добре малко правило, но спазвано постоянно. Иначе можем да започнем много строго, а след това да не издържим, да махнем с ръка и да кажем: „Всичко това е невъзможно, постът не е за мен”.

Но, разбира се, дори у здравия човек преминаването към постна храна предизвиква някои не особено приятни усещания. Тук вече трябва да потърпим, нали в това се състои нашата жертва: ясно е, че да ядеш зеле, не е същото като да ядеш месо. Трябва да разбираме това, да бъдем готови за това.

Що се отнася до дългите служби, вече казах: трябва да се стремим да посетим поне част от тях. Но тук отново е необходимо търпение, защото едно е, когато се опитваме да приложим правилата на поста към своето състояние, и друго, когато по принцип се оплакваме от дискомфорт. Тоест: „Аз постя, но ми е неуютно, неприятно, това не ми харесва”. Постът ни е даден, за да може човек да победи себе си, това е много важно. Защото още от детска възраст ние, обратното, привикваме да угаждаме на себе си, да изискваме: „Мамо, дай!”, „Бабо, дай!”. „Дай, Господи!” – незабавно и всичко наведнъж. С това несъмнено трябва да се борим.

Как да обикнем поста? Трябва да се научим да изпълняваме всичко онова, за което говорихме, тогава Господ ще даде и радост, и удовлетворение, и най-добри чувства. Познавам много хора, които се радват: „Слава Богу, че скоро е пост!” – и казват това напълно искрено.

‒ Ирина Ви пише: „Владико, през първата седмица на Великия пост се чете Канонът на преподобния Андрей Критски. Ако не успея да присъствам на служба, когато се чете канонът в храма, ако нямам възможност да изляза от работа по-рано, мога ли да чета канона у дома самостоятелно?”.

‒ В нашите градски храмове вечерната служба през първата седмица на поста, от понеделник до четвъртък, по мое благословение, започва малко по-късно – в шест часа, за да могат повече хора да дойдат на четенето на Великия покаен канон. А ако човек въпреки това не успее, прочитането на канона у дома ще бъде добро и правилно.

‒ Още един въпрос от наш читател: „През поста в храма много се чете Псалтир. Някои псалми много ми допадат, най-вече тези, които съдържат молитвени прошения и славословия. Но има псалми, които остават „чужди” за мен – тези, в които се говори повече за историята на еврейския народ или дори се призовават наказания над главата на грешниците. Тук сърцето остава глухо, много се разсейвам и някак излизам от службата. Какво да правя, как да възприемам такива псалми? Ирина”.

‒ Псалтирът понякога се нарича поетична трансформация на всички останали книги на Ветхия Завет, на историята на богоизбрания народ. Тази история е много поучителна, иначе тя не би се запазила в паметта на християнската Църква. Това е история за отпадането от Бога и завръщането при Него – това, което се повтаря в живота на всички народи и на всеки човек. Ето защо псалмите не просто са дълбоки и поетични, но и актуални за всеки от нас. Аз бих посъветвал автора на този въпрос, както и всички наши читатели, задължително да се запознаят, първо, с текстовете на псалмите на руски език, за да ги разберат по-добре. Има паралелни издания на Псалтира, където на едната страница е напечатан псаломът на църковнославянски, а на другата – на руски език. Понякога синтактичните форми на църковнославянския език до известна степен затрудняват съвременния читател в разбирането на смисъла на текста. И второ, трябва задължително да се запознаем с тълкуванията на светите отци. Да кажем, знаменитият 108-ми псалом и редица други – защото Църквата ги разбира не в прекия смисъл, като призоваване на проклятие над нечия глава, а в духовен. Например преди Великия пост в храма се пее известният псалом: „При реките Вавилонски…”, който завършва с думите: „Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!”. На пръв поглед, много жесток образ. Но ако имаме предвид, че под младенци Църквата разбира начатъците на греховните помисли, тогава ще стане ясно защо този псалом се пее на богослужението.

‒ „Отскоро открих за себе си Литургията на Преждеосвещените Дарове. В какво се състои основният й смисъл? В храмовете на Саратовска епархия Преждеосвещената Литургия ще се извършва ли вечер?” – пита Андрей.

‒ В древни времена християните са живеели по-дълбок, по-наситен литургичен живот. Тъй като в делничните дни на Великия пост не се извършва пълна Божествена литургия (тя се служи само в съботите и неделите), пет дни без Причастие за древните християни били немислими. Сега ни е трудно да разберем това, тъй като се причастяваме много по-рядко. И за да бъде възможно да се причастяват и в делничните дни, бил съставен особен чин, когато Причастието се извършва със Светите Дарове, приготвени на предходната пълна Литургия. По същество това е вечерня, към която се добавят няколко особени песнопения, без Евхаристийния канон.

По устав Преждеосвещената литургия трябва да се извършва вечер. Но има един малък проблем: за да се причастим, трябва да постим както в древността – целия ден до залез – слънце. Това невинаги е възможно, особено за по-възрастните хора. Затова Свещеният Синод излезе с решение, че ако Литургията на Преждеосвещените Дарове се служи вечер, може да се пости от дванадесет часа на обяд. Това е компромис, но той дава възможност на хората да участват в това богослужение вечерно време, след работа.

Тази година в много наши храмове Литургията на Преждеосвещените Дарове ще се извършва в сряда вечер, тъй като в петък това не е много удобно: обикновено в петък вечер през поста се извършва парастас – особена заупокойна служба.

‒ Въпрос от Елена: „Детето е на осем години. Достатъчно ли ще бъде ако заради поста се откаже от компютърните игри през това време, или ще трябва да се въведат и някакви ограничения в храната?”.
‒ Няма да е зле, дори ще бъде полезно да се откаже от нещо, например от сладкиши, сладолед, бонбони. Изобщо, децата е добре да бъдат приучвани към пост постепенно, така че да свързват по-строгия пост с порастването. Познавам многодетни семейства, където децата се стремят да постят. За тях постът е признак на по-сериозно отношение към самите себе си. Мисля, че това е правилният път.
‒ Алексей задава въпрос: „Моят въпрос е за храната, разрешена през пост. Ако, например, в календара е посочено, че в този ден не бива да се яде храна с масло, можем ли да употребяваме продукти, които дори в сурово състояние съдържат голямо количество масло, например слънчогледово семе, орехи, маслини? Просто не ми се иска да лъжа себе си, още по-малко – Бога”.

‒ Едно мога да кажа: такова тънко разграничаване изобщо не е полезно. След това започват да питат: „Отче, ето, в батона има яйчен прах”, „А белият хляб е намазан с яйце”, „А ето, в тази храна са добавили сухо мляко, можем ли да я ядем?”. Това е класически пример за „прецеждане на комара”, за което се говори в Свещеното Писание. Има хора, които прецеждат комарите, а поглъщат камили.

Разбира се, през поста трябва да бъдем честни със самите себе си. Ако човекът си е казал: „Аз ще постя строго по устава и няма да ям масло” и след като знае, че тези продукти съдържат масло, значи, по-добре да не ги яде. А ако по някакви причини не постиш толкова строго, спокойно можеш да ядеш и да благодариш на Бога.

‒ Авторът на следващото писмо се безпокои: „Майка ми е на осемдесет години. Преди тя винаги е постила строго, но сега така отслабва, че към края на поста вече едва ходи. Всеки път след излизането от поста дълго се възстановява. Когато беше Рождественският пост, енорийският свещеник благослови да яде млечни продукти и яйца, а да се откаже само от месото. Тя отначало го послуша, но после пак започна да пости като преди. Пак последва изтощение и дълъг период на рехабилитация. Владико, тя може би ще послуша Вас? На кого е необходим постът, поради който и самият човек отслабва до такава степен, че дори не може да излезе на улицата? А за храма да не говорим – няма да успее да дойде. И роднините са на ръба на нервния срив. Благодаря Ви. Кирил”.

‒ Вече говорих, че според каноните за престарелите хора постът се отменя. И аз, уважаеми Кирил, се обръщам към Вашата майка и я моля да спре да пости, още повече толкова строго. И пак, дори и в тази възраст можем да си определим някаква степен на пост: например, да се откажем от месо в първата и последната седмица на поста, а всичко останало да ядем. А ако здравето не позволява, изобщо да не спазваме поста. Това не е просто снизхождение, а, пак ще повторя, църковни канони. Разбира се, лошо е, когато човек не слуша нито свещеника, нито Църквата – с това той обезценява целия си пост. Нали Господ не иска човек да измъчва себе си с пост: Той иска християнинът, извършвайки този пост, да придобие някакви дарования, добродетели. Затова призовавам майката на Кирил да остави поста и да се погрижи за здравето си. Осемдесет години – това все пак е библейска възраст. Както казва пророк Давид: „Дните на човека са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, и повечето от тях минават в труд и болест”. И този труд и болест са напълно достатъчни, за да заменят поста.