ПОУЧЕНИЕ ЗА 14 НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ – НА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

1060 0

jer_slepecПрогледай!

Твоята вяра те спаси.” (Лука 18:42)

 

       

Възлюбени в Господа братя и сестри,

        Колкото трогателен, толкова вълнуващ е днешният евангелски разказ за Йерихонския слепец Вартимей. Щом един слепец разбрал, че нейде наблизо минава Иисус, започнал силно да вика: „Иисусе, Сине Давидов,  помилуй ме!” (Лука 18:38). Мнозина от стеклия се народ започнали да го мъмрят да не вика под предлог, че нарушава обществения ред, но слепецът започнал да вика още по-силно и да умолява лъчезарния Давидов Син да  го помилва.

        Защо постъпил така този нещастен човек? Защото той бил уверен, че покрай него минава Бог, Който може да го изцери. Защото този слепец видял това, което стотиците зрящи около него не могли да видят, а именно: Божеството на човека Христос, Неговото Господне величие и любов – все неща, които могат да се видят единствено с очите на вярата и сърцето. И Господ помилвал слепеца и го изцерил.

        Когато душата е здрава, тялото може бързо и лесно да се излекува, но боледува ли душата, тогава и тялото изпада в силен немощ, и в крайна сметка умират и двете. Този евангелски разказ не е само една отминала история, по която ние – боледуващите телом и духом, можем единствено да копнеем и въздишаме като към нещо, което никога повече неможе да стане. Христос е жив и днес. Христос е същият вчера, днес и утре (Евр.13:8). Той и сега мнава покрай нас. Минава през целия ни живот и през историята на народите.

        Както в много други евангелски случки и тук ни е показана голямата, спасителната сила на вярата. На онази дълбока, силна и безре­зервна вяра, която може да върши чудеса, да избавя от немощ и неизлечими болести и дори да премества планини.

        Защо Иисус подчертава вярата на изцеляваните от Него? Докато мнозина модерни „лечители“ и врачки насочват вниманието само към себе си, Той не се хвали с безкрайната Си мощ, а отдава слава на Бога и търси да събуди чуждата вяра. Така Той насърчава хората следващия път, когато се сблъскат с непреодолимо препятствие, да се молят с вяра и да се доверяват на Бога, а не да прибягват до самозвани знахари.

        И какво прави слепецът, когато проглежда? Дали пощурява от радост и отива да празнува с другите просяци? Дали се отдава на буйна веселба и хвалба из целия град?    Напротив, той веднага се присъединява към Христос – не за да търси като другите повод за сензация или подигравка, а за да прослави Бога. Той е готов, той не се нуждае от покана, той е човек, който поставя вярата над всички навици и условности. Сред апостолите слепецът Вартимей служи като живо доказателство за всемогъщието на Бога. Той не само възприема Божията слава, но я разпространява и възвестява.

 

        Братя и сестри,

 

        Христос непрекъснато минава край нас. Нещо повече, Той е винаги до нас и сред нас. Ако вярата е единственият път на нашето спасение, нека тогава да викнем към Спасителя, нека да Го помолим да ни избави – всички и окончателно – от слепотата и от слепите водачи.

        Нека ние, които сме наследници на Христовите апостоли, също да бъдем мостове на вярата. Само когато постигнем това, можем да смятаме, че сме успели и че сме станали христоподобни.

        Като Го позоваваме всички с Вярата на евангелския слепец, Той няма да остане безучастен. И тогава ще чуем благия Му глас: „Прогледайте! Вашата вяра ще ви спаси!”. Амин.