ПРАЗНИКА НА СВ. ПЪРВОМЪЧЕНИК И АРХИДЯКОН СТЕФАН

2651 0
stefan

Гръцка православна епархия в Америка
Източник: www.goarch.org
Превод: Павел Стефанов

След изливането на Светия Дух на Петдесетница, огнените слова на Апостолите и знаменията и чудесата, които ги придружавали, вдъхновявали много хора да се покръстят. Веднага след като вярващите станали членове на Тялото Христово чрез светото Кръщение, те продавали всичкото си имущество и стоки и полагали постъпленията пред нозете на Апостолите; след това, бидейки свободни от всички земни връзки и интереси, те живеели заедно и имали едно сърце и една душа. След изпълнение на обичайните чествания в храма, те се събирали в домовете си, за да слушат поучението на Апостолите, да въздават хвала на Господ Иисус Христос и да споделят с радост тържеството на вечния живот, печата на тяхното общение с Бога и на тяхната любов един към друг – чрез светата Евхаристия (Деяния 2:42-47; 4:32-34).

За да могат дванадесетте Апостоли да се посветят, без да се разсейват в молитвата и проповедта, тъй като броят на учениците продължавал да се увеличава, те решили да назначат седем от братята, които били уважавани поради тяхната мъдрост и изпълнени със Светия Дух. Тяхната задача била да облекчат Апостолите в грижата за материалното благосъстояние на общността от вярващи, особено в изхранването на братята и оказване на помощ на вдовиците и нуждаещите се. Седемте дякони, върху които Апостолите положили ръцете си били Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай (Деяния 6:1-6). Дейността на св. Стефан, който бил главният от тях, била доста повече от това да осигурява материалните нужди на общността. Бидейки изпълнен с благодатта на Светия Дух, той вършил чудеса и разговарял с властите като пратеник от Бога. Всички хора му се възхищавали до такава степен, че техните началници се ожесточили, защото те не били в състояние да отговарят на неговите аргументи и го довели пред Синедриона, Съвета на първосвещеника, обвинили го лъжливо в богохулство и че възнамерява да разруши наредбите на закона.

Младият мъж се изправил без страх пред съдиите и обвинителите си и вдъхновен от Духа, Когото Христос е обещал на Своите ученици при такива случаи (Матей 10:19), в пламенна реч той напомнил на евреите с окаменелите сърца за постоянната милост и търпение, които Бог винаги е показвал към Неговите хора, давайки обещанието на завета Му до Патриарсите и никога не е спрял да помага на Своите избрани. Чрез знамения и чудеса, велики дела и обещания и чрез величествените откровения дадени на св. пророк Моисей на Синай и в пустинята, Бог беше неуморен във всичко, което Той е направил в цялата история на Израел да издигне Своите избрани хора над привързаността им към материалните неща и творенията и да ги избави от идолопоклонство; но те постоянно се съпротивлявали, и когато Праведният, Спасителят и Изкупителят, обещанието на Патриарсите и изпълнението на пророчествата дошъл на земята, те показали същото необрязано сърце, същата упорита и инатлива съпротива на пътищата на Светия Дух: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега“ (Деяния 7:51-52).

Тези вдъхновени думи излезли от устата на св. Стефан чрез Божията благодат, която изпълвала сърцето му и го направила небесно, а също така се разпространява и в тялото му и просветлявала лицето му с божествена светлина, така както озарила Спасителя в деня на Преображението (Матей 17:2; Лука 9:29). Всички, които седели и се взирали в него го видели като облечен в блестяща слава като Ангел (Деяния 6:15) и от омраза стискали зъби. Гневът им се разраствал, когато св. Стефан издигайки очи към небето и гледайки славата на Бога, и Иисус Христос стоящ отдясно на Отца така ясно, както когато ще дойде в края на времената, извикал: „ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“ (Деяния 7:56). Не можейки да понесат това откровение за издигането на Небето на Иисус Христос и на Неговото телесно обитаване в Светата Троица, евреите запушили ушите си и се хвърлили на св. Стефан, извели го от града и го убили с камъни.

Св. Стефан ликувал с радостта да бъде умъртвен по примера на своя Учител; и за него камъните, които хвърляли по него, били толкова много стъпки до славното видение на Христос, Който току-що бе видял. Той издъхнал като Иисус Христос на Кръста, призовавайки името на Господа, с вика на върховна любов към враговете си: „Господи, не зачитай им тоя грях!“ (Деяния 7:60; Лука 23:34).

Украсявайки Църквата със скъпите перли на своята кръв, св. Стефан е първият, който поема по пътя към Небето, който Христос отворил чрез Неговите Страдания. Неговата доброволна смърт за Истината отворила за него Рая и му дала възможност да види Божията слава. Неговата съвършена любов към Бога и към ближния си, която се простира до прощаване на тези, които го убили, го поставя в челните редици на приятелите на Бога.

Тялото на св. Стефан, което благочестиви мъже погребали, било открито от свещеника Лукиан през 415 година близо до Йерусалим, след откровение. Мощите на св. Стефан по-късно били пренесени в Константинопол.