“Праща дъжд на праведни и неправедни”, Водосвет в публичен дом

4692 0
bord

Разказва самият свети Порфирий Кавсокаливит
Източник: pneumatoskoinwnia.blogspot.gr
Превод: Мартин Ганев

В храма на Свети Герасим, поместен в поликлиниката, минаваха много богомолци, за да запалят своята свещичка. Някои оставаха за изповед, други просто взимаха благословение, докато трети палеха свещичката си, прекръстваха се и си тръгваха.

Идваха всякакъв вид хора – мъже, жени, малки, големи, образовани, обикновени и т.н. В района на Омония живееха хора от всяка категория…

Навремето имахме обичай да освещаваме къщите по време на Богоявление. Няколко години и аз ходих да освещавам. Чуках по вратите на апартаментите, отваряха ми и аз влизах вътре, пеейки: “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…

Докато вървях по улица Мезонос, видях една желязна врата. Отворих, влязох в двора, който беше пълен с мандарини, портокали и лимони, и се качих по стълбите. Беше някакво външно стълбище, което водеше нагоре, а отдолу имаше мазе.

Аз се качих по стъпалата, чукнах на вратата и излезе някаква госпожа. След като ми отвори, аз започнах по навик с “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…

Тя ме спря внезапно. В същото време ме чуха и по коридора вдясно и вляво излязоха момичета от стаите. “Разбрах, попаднал съм в публичен дом”, казах си аз. Жената застана пред мен, за да ме възпрепятства.

– Отивай си, каза ми тя. Τези не могат да целуват Кръста. Ще го целуна аз и си отивай, моля те!

Тогава аз приех сериозен и укорителен вид, и казах:

– Не мога да си тръгна! Аз съм свещеник; не мога да си тръгна! Дошъл съм тук, за да освещавам.

– Да, но те не могат да целуват Кръста.
– Да, ама не знаем дали могат, или не, да целуват Кръста. Защото, ако Бог ме попита и поиска да Му кажа кой може да целуне Кръста, момичета или ти, навярно бих казал, че “могат да го целунат те, а не ти. Техните души са по-добри от твоята”.

В онзи момент тя почервеня малко. И така, аз ѝ казах:

– Остави момичетата да целунат Кръста.

Направих им знак да се приближат. Сега запях още по-мелодично от преди “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…”, защото имах радост в себе си, че Бог така устрои нещата, та да дойда и при тези души.

Всички целунаха Кръста. Всичките момичета бяха пременени с многоцветни поли и т.н.

И аз им казах:

– Деца мои, за много години. Бог обича всички нас. Той е много благ и “праща дъжд на праведни и неправедни”. Той е Отец на всички и Бог се интересува от всички нас. Трябва само да се погрижим и ние, за да Го опознаем, обикнем и станем добри. Възлюбете Го и ще видите колко щастливи ще бъдете.

Те ме гледаха с недоумение. И техните измъчени душички усетиха нещичко.

– Радвам се, казах им накрая, че Бог ме удостои да дойда днес и да ви осветя. За много години!
– За много години, отговориха те, и аз си тръгнах…!