Превъзмогване на язвителността

2395 0
men

Автор: о. Джордж Морели
Източник: orthodoxytoday.org
Превод: Людмила Грибнева

Минавайки през живота ни се случват нещастия. Психологът Албърт Елис (1962) описва нашата реакция на подобни събития по следния начин: „мислим… ужасно и катастрофално е, когато нещата не стоят по начина, по който човек много би искал те да бъдат.“ Често хората се самообвиняват за тези вредни пречки и резултати в живота си и в последствие се озлобяват.

Когато се случват неблагоприятни събития, когато отделните индивиди са направили нещо, което е предизвикало неблагоприятен ефект, би трябвало първо да определим дали обстоятелствата могат да бъдат променени или не могат. Ако могат да бъдат променени, тогава можем да се стремим към подобряване, променяне или премахването им. Ако не могат да бъдат променени, човек би трябвало, според Елис, „да го приеме философски или да се предаде на съществуванието си.“ Личностите, страдащи от язвителност биха могли също така да се съсредоточат върху постижими стремежи и цели, които биха предоставили по-голяма възможност за успех.

Все пак, в справянето с изпитанията и злочестините на живота и произтичащата от тях горчивина, силно препоръчвам скок отвъд Елис; ние би трябвало да одухотворим срещата си с подобни случки и, ако това е уместно, хората, които са причинили неблагоприятните събития. Соломон, авторът на Книга Притчи Соломонови, разбирал това: „Пътят на помненето на беззаконията води към смъртта” The way of remembering wrongs is unto death“. Одухотворяването на тези срещи изисква търпеливото преформулиране на смисъла им в нашия живот.

„Многострадалният (издръжлив) мъж е усърден в търпението. Ала малодушният мъж е категорично без търпение. A longsuffering [patient] man is patient in endurance. But the fainthearted man is strongly without endurance.“

Ефектите от духовното лекуване на язвителността, която е следствие на трудностите в живота, са описани от нашия източно православен отец св. Исаак Сирин: „Времето на изпитания е полезно за всеки. . . на разпуснатите, така че да могат да бъдат предпазени от вреда; на духовно заспалите, така че да могат да се подготвят за бдителност, на отдалечените от Бог, така че да могат да се приближат към Него… “ Както и св. апостол Павел казал в посланието си към евреите (12: 15): „като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина…“

За много хора следващите два месеца са време, изпълнено с блъсканицата и суматохата от търговски, социални и семейни събития. Нека също да отделим някакво време за духовен размисъл – съсредоточавайки се по-скоро върху благата си, отколкото върху катастрофите, които може да са ни обкръжили. Превъзмогването на собствената ни язвителност може да бъде първата стъпка към донасянето на мира на света на хората с добра воля.