Преждеосвещената Литургия – Причастие през Великия пост

8356 0
snimka-8

Автор: Сисанийски и Сиатистки митрополит Павел
Превод: Константин Константинов

Великият Пост ни подготвя, за да можем неосъдно да стигнем и да се поклоним на Светото Възкресение. Той представя накратко целия наш живот и е много важно да разберем истините, които ни открива. Това е най-духовният период в годината. Църквата ни дава духовна храна по много наситен начин и ни зове да живеем този живот, който Господ ни е призвал да живеем. За Великия пост е характерно извършването на Преждеосвещената Литургия. Просто отбелязвам какво означава Прежде-освещена Литургия. Тоест не извършваме познатата св. Златоустова Литургия, не призоваваме благодатта на Светия Дух върху нас и даровете, които сме принесли, за да претвори хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Преждеосвещената Литургия представлява Вечерня с последната част на св. Литургия, т.е. подготовката за св. Причастие, което сме запазили от изминалата неделя в дарохранителницата. Това е същият Христос, Който се дава на вярващите, за да се причастят. Преждеосвещената Литургия има една и единствена цел –да се причастяваме.

Нейното извършване няма друг смисъл. Това е така, защото по време на Великия пост, който е скръбен период, период на вътрешна скръб, не е позволено да се служи св. Златоустова Литургия. Ако отидете при вашия свещеник и му кажете: отче, искаме да служим във вторник, в сряда!, той ще ви каже: детето ми, (през Великия пост) св. Златоустова Литургия се служи само в събота а в неделя – Василиева литургия. Св. Златоустова Литургия винаги има възкресен характер, тя е тържеството на живота, който е победил смъртта, тя е възкресният живот на Христос и затова не се служи през Великия пост, освен в събота или на голям празник, както напр. Цветница. За древните християни, които навярно обръщали повече внимание на определени неща, които ние забравихме, единствената възможност, която имали, била да се причастяват от неделя на неделя. Колко странно! Това им се сторило невероятно дълъг период: ама, цяла седмица, без да се причастим? Как тогава е възможно да живеем? Затова Църквата намерила решението да запази св. Причастие от неделята, а през седмицата да се извършваме Вечерня и да даваме св. Причастие, което всъщност представлява Преждеосвещената Литургия.

И тъй, днес какъв смисъл има да извършваме Преждеосвещената Литургия, когато ние понякога цяла година не се причастяваме? Но какво означава това? – реално означава, че не разбираме причината, по която се служи св. Литургия. В неделя идвате на църква, идвате на някой празник в храма, черкувате се, навярно не се причастявате, и си тръгвате доволни. Наистина, можем ли да си тръгваме доволни от св. Литургия в неделя, при положение, че не се причастяваме?

Можем ли да си тръгнем доволни от св. Литургия, когато сме обидили толкова грозно Христос? Ама ние- ще ми кажете – Го обиждаме? Разбира се. Я ми кажете нещо, моля ви! Ако някой от вас ми каже: ще дойдете ли в неделя да обядваме? И аз ви кажа: да!, и вие се приготвите, напазарувате, сготвите, почистите вашия дом и аз дойда. И докато сте приготвили всичко, аз ви казвам: не искам да ям! Нямам разположение. Как ще се почувствате? Няма ли да се почувствате обидени? Какво е св. Литургия, където всяка неделя се събираме около една Трапеза, св. Трапеза, и върху нея нашият Баща приготвя нашата храна, т.е. Неговото Тяло и Кръв и слово? Защо я приготвя? За да я гледаме? Или за да се причастим с нея? Когато у вас сядате да обядвате, само гледате яденето и с това се насищате? Първо това сме забравили – че св. Литургия се служи, за да се причастим. Защо го казвам? Защото пръв Христос го казва. Той какво ни казва? Който яде Моята плът и пие Моята кръв пребъдва в Мен, и Аз в него. Ние искаме ли Бог да обитава в нашето сърце? Искаме ли да бъдем съединени с Него? Не съществува друг начин. Единственият реален начин за това е да се причастим и св. Причастие е par excellance „съвместяване” (συγχώρεση) на Бога- Бог се „вмества” в нашето тяло, ние сме причастяваме с Него, Той обитава в нашето сърце и пребъдва в него. Ама това е Неговото желание- „ще се поселя в тях и ще ходя между тях. . . и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери.” Св. ап. Павел чува това и казва на християните: чухте ли, братя, Бог какво иска от нас? Имайки предвид това желание на Бога, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.” Светите дела са плод от св.Причастие.

Какво казваме на св. Литургия- един Свят, един Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца. Тогава как казваме свети Николай, т.е. какво е един светец? Един човек, който се е съединил с Бога и е явил Божия живот в своята плът. Ние като християни към какво сме призвани? Да явим Христовия живот в нашата смъртна плът, да откриваме Христовия живот в нашето всекидневие. Нашата връзка с Бога не е интелектуална връзка, ние не вярваме в Бога в смисъл, че Той просто съществува. Ние ставаме за смях, ако вярваме нещо подобно. Бог няма нужда нито мене, нито от вас. Затова, когато някой веднъж ми каза- отче, аз вярвам в Бога! аз му казах: тихо, да не падне полиелеят! Дори да не вярваше, на Бог какво щеше да Му стане? При това вяра по-силна от нас в Бога има дяволът. Демоните вярват и треперят. Но какво не правят? Не обичат Бога и затова не обичат никой. Ние обичаме ли? Как ще ви се стори, ако, вие, които казвате, че обичате един други, обичате хората във вашия дом, но всъщност не искате да сте заедно с тях?

Какво друго ни каза Христос? Моето Тяло е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Той също ни предупреди: ако не ядете Тялото и Кръвта на Сина Човечески, няма да имате живот в себе си. Не нашето тяло, а душа няма да бъде жива. Знаем коя е храната на нашето тяло. Коя е храната на нашата душа? Първо това е Божието слово – Христос казва, човекът няма да живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божията уста. Видяхте ли как започва Евангелието? Рече Господ. Обърнахме ли внимание на това? Това, което ще чуете след малко, ни казва дяконът или свещеникът, го е изрекъл Господ. Ние слушаме ли го с подобно чувство? Ако да, тогава трябва да Му кажем- Говори Господи, и ние сме готови да Те чуем. Не да Те чуем, за да научим какво си казал, а да Те чуем, за да се промени нашият живот. Другата храна е св. Причастие: ако не ядете Тялото и Кръвта на Сина Човечески, няма да имате живот във вас. Това е храната. Внимавайте – казва се ядящият Моята плът и пиещ Моята кръв(ο τρώγων μου την σάρκα και πίνων μου το αίμα) (има живот вечен). Ако направим езиков анализ, ще видим, че не се има предвид еднократно действие, а постоянно действие, Христос не казва, този, който някога се е причастил (ο φάγων), а този, който постоянно яде и пие (ο τρώγων). Къде правим това? На Св. Литургия. Затова се събираме на св. Литургия, за да се причастяваме, да се храним, да се храни нашата душа. И св. Игнатий Богоносец идва и ни казва, че когато се събирате за Евхаристия, се унищожава силата на сатаната. Зная, че имате един въпрос. Ще ми кажете- ама какво говорите сега? Нима ние сме достойни и способни да се причастяваме не само всяка неделя, както ни казвате, а и всеки ден? И аз ще бих отговорил- наистина. Вярвате ли, че в живота ви дори един път можете да се причастите и да бъдете достойни за това ? Нито веднъж. Тогава, как се причастявате? Св. Причастие не е награда за добрите, защото тогава никой и никога не трябва да се причастява! Св. Причастие е лекарство за болните, и болни сме всички ние. Знаете ли кой е този, който не може да се причасти? Този, който мисли, че е добър. Той няма нужда от Бога. Бог какво ни казва? Аз не дойдох за праведните, а за грешните. Ако следователно мислиш, че си добър и праведен, Христос не е за теб.

Следователно, нещо не сме разбрали добре, както трябва. Ние нито веднъж не сме достойни. Въпросът е защо се причастяваме? И как? Вече го казахме, но можем да разберем това още по-добре. Преди да се причастим, Църквата има едно последование, което се нарича последование на св. Причастие, както и благодарствената служба след св. Причастие. Именно там можем да видим при кои предпоставки човек може да се причастява. Разбира се, казахме, че основната предпоставка е да не смятаме себе си добри и достойни за това. В една от тези молитви св. Йоан Златоуст казва „Господи, Боже мой, зная, че не съм достоен, нито годен да влезеш под покрова на моята душа, защото цял е пуст и съборен, и нямаш в мене достойно място къде глава да подслониш. Но както от висините заради нас Себе Си понизи, снижи се и сега и към моето нищожество; и както прие в пещера и в ясли на безсловесни да легнеш, така приеми да влезеш и в яслата на моята безсловесна душа и в оскверненото мое тяло. Както не счете за недостойно да влезеш и вечеряш заедно с грешници в дома на Симона Прокажени, така благоволи да влезеш в дома на моята смирена, прокажена и грешна душа. Както не отблъсна подобната на мене блудница и грешница, която беше дошла и се докосна до Тебе, тъй също се смили и над мене грешния, който идвам и се докосвам до Тебе. Както не се погнуси от нейната скверна и нечиста уста, която Те целуваше, така също не се погнусявай и от моята по-скверна и по-нечиста от нейната уста, нито от мерзките и нечисти мои устни, и от гнусния ми и съвсем нечист език. Но частицата на пресветото Твое Тяло и на драгоценната Твоя Кръв да ми бъде за освещаване, просветление и здраве на смирената ми душа и тяло, за облекчаване тежестта на многото ми съгрешения, за предпазване от всякакво дяволско въздействие, за прогонване и възпиране на моя зъл и лукав навик, за умъртвяване на страстите, за спазване на Твоите заповеди, за умножаване на божествената Твоя благодат и за придобиване на Твоето царство. Пристъпвам към Тебе, Христе Боже, не поради пренебрежение, а защото се надявам на Твоята неизказана благост, и да не би, като се отдалечавам задълго от Твоето общение, да бъда хищнически грабнат от духовния звяр-вълк. Затова Ти се моля, понеже само Ти си свят, Владико, освети душата и тялото ми, ума и сърцето ми, и всички вътрешности и ме обнови цял, вкорени страх пред Тебе в моите членове и направи Твоето освещение да не се заличи в мене. И бъди ми помощник и застъпник, като насочваш в мир живота ми и ме удостоиш да застана отдясно на Тебе, заедно с Твоите светии, по молитвите и моленията на пречистата Твоя Майка, на безплътните Твои служители и пречистите небесни Сили, и на всички светии, които от века Ти благоугодиха! Амин!”

Прочетох цялата молитва, защото тя ни казва всичко. Св. Йоан Златоуст идва пред Бога и Му казва в самото начало- не съм достоен! Аз съм по-отвратителен и от блудницата. Такъв съм. Но има едно но. Откъде черпя сила, за да дойда при Теб? От Твоята велика любов. И както прие тях, така сега приеми и мен. Ти прие да станеш Човек и живя в една пещера, но моето сърце е по-скверно от онази пещера. Прояви милост и дойди да живееш и в мен. Чувствам, че не съм достоен, но и от друга страна зная много добре, че ако не се причастя с Твоето Тяло и Кръв, дяволът ще ме разкъса. Какво остава? Покаянието. Търсенето на Божията милост. И светецът е готов да пристъпи, не защото вярва, че е свят, а за да може Бог да го освети. Такива са всички предпричастни молитви. В тях има съзнанието, че сме грешни, израз на покаяние за тази Божия любов и отсъствие на нашето любочестие, доверие в тази любов, защото Бог не е огън, Който ще ни изгори, а наш Баща, Който ще ни вдигне. Проблемът е в нас – ще отидем ли с това смирение? С това съзнание? Ще отидем с духа на фарисеина или на митаря? Фарисеинът влязъл в храма самодоволен, обърнал се към Бога, но защо се обърнал? За да потърси Неговата милост? Не за това, а за да поиска Бог да каже на другите колко добър е той самият! Митарят какво прави?- той стои там, в един ъгъл, и вика: Боже бъди милостив към мене, грешния! И какво ни казва Христос- този, който потърсил Неговата милост, бил оправдан, а другият, който си мислел, че е добър, бил отхвърлен. Защото Бог се противи на горделиви.

Това са предпоставките, за да можем да се причастяваме –съзнанието за нашата греховност, но истинско, а не изкуствено съзнание. Някога един човек отишъл при един духовник и му казал: аз, отче, съм много грешен човек! и свещеникът, който разбрал, че той не вярвал в това, което му казвал, отвърнал: да зная, че наистина си много грешен! Кой, аз ли? Виждате ли колко фалшив бил другият? Осъзнаваме ли колко сме изкуствени? Ние казваме всичко това, навярно с мисълта, че ще спечелим симпатията на свещеника. Но не вярваме в това, което казваме, а сме готови да избодем очите на другия – с нашите думи и коментар. Много пъти отиваме, за да изповядаме другите, а не себе си, да кажем греховете на другия, защото си мислим, че нямаме грехове. Това обаче какво показва? – че имаме демонично мислене. И това е нашият проблем. Ще ми кажете защо го наричам проблем? – защото, докато се причастяваме, не се променяме. Определени пъти отиваме при духовника и му казваме едни и същи неща. Защо едни и същи неща? – защо не полагаш усилие, защо оставаш в стария човек. Искаш да се причастиш. Причастил си се. Разбра ли какво направи? Почувства ли това присъствие, то не те ли променя? Къде е Христос, с Който си се причастил? Доколко се промени твоят живот? Доколко чувството за Неговото присъствие те накара да замълчиш, когато беше готов да осъдиш и обвиняваш? Имаме нужда от покаяние, но истинско, а не изкуствено. Смирението е другата страна на любовта. За да можеш да обичаш, трябва да си смирен, ако имаш егоизъм, не обичаш, и колкото и да казваш, че обичаш, твоята любов е изкуствена, защото, само да те засегнат леко, и ставаш звяр. Такава любов имаме, а не истинска любов.

Св. Причастие и Църквата, скъпи братя, не е едно, а всекидневният ни живот нещо друго. Затова и Христос се оплаква и казва: поради вас – кои? Християните – се хули името Божие сред езичниците. Другият какво вижда в нашия дом? Коя е картината, която вижда? Защо много пъти ние, християните – нека не говорим за хората извън Църквата – губим своите деца, защото те виждат, че сме формалисти- че ходим на църква, но не пазим Божията воля вкъщи, както и в целия ни живот. Те знаят и виждат, че отидохме на църква, но не простихме на нашия близък. Кой Бог представям тогава? За кой Бог давам свидетелство, кой живот зова детето ми да живее? Моят фалшив живот? То ще ме заплюе и добре ще направи. Защото аз вече съм заплюл не моя човешки баща, а небесния Баща.

И тъй, именно съкрушението и търсенето на Божията милост ни дават възможност да се причастим и да се причастяваме дори всеки ден. Затова е била съставена Преждеосвещената Литургия. Не защото тогавашните хора били безгрешни, никой не е безгрешен, а защото искали да се осветят и ти се освещаваш, само когато се причастяваш с единствения Свят. Какво ни е нужно? Любочестие. За да кажа още един човешки пример- да речем, че патриархът ми се обади по телефона и ми каже: искам да дойда , за една седмица у дома ти! и аз му казвам- ама домът ми е стар, няма удобства. И той ми казва: не ме интересува, аз искам да дойда! Аз не мога да съборя дома и да съградя нов, но пред тази чест, която ми оказва, се захващам да измета, да го украся, да го приготвя, да сложа някое цвете, хубава покривка, за да го почета възможно най-добре. Това ни е нужно, за да се причастим- любочестието, но именно него нямаме. Бог иска и приема да обитава в мене – това не ме ли интересува? Не ме ли интересува Божието желание? Тогава, аз какво правя? Навярно някой ще каже- ето защо не се причастявам- защото чувствам, че не съм достоен! Не е ли за предпочитане да не се причастявам? Е, не е за предпочитане! Попитали камилата: кой път ти харесва – нанагорнището или нанадолнището? И камилата казала – защо, средният се изгубил? Тоест ще избираме между два гряха? Ще избираме между това да хулим Бога с нашия отказ и презрение да отговорим на Неговата покана със страх Божий, вяра и любов пристъпете! Или да казваме, че какво да правя, грешен съм!? Тогава нека се покаем. Какво ни пречи? Казахме, св. Причастие е лекарство, и този, който се причастява редовно, чувства в себе си вътрешен, но красив тласък: ще го чуете от устата на един млад човек, за да разберете колко ние, възрастните, сме по-зле от младите. Един ученик от лицея ми каза: отче, когато в неделя се причастя и в началото на седмицата понеделник, вторник, имам зли и неприлични помисли и трудности, си казвам: в неделя се причастих и имам Христос в мене – за тези неща ли ще мисля сега? И това чувство, че се причастих, ми помага да отпъдя тези неща от живота ми. А когато по-късно тази война се върне, казвам, ама аз в неделя ще се причастя, така ли ще отида да се причастя? Виждате ли как Божието присъствие и копнежът за Него ни дава сила, променя ни, просветлява ни, укрепва ни, осветява ни? Когато някой е болен, как ще оздравее, ако не взема лекарствата си? Навярно някой ще попита: трябва всеки път да се изповядваме? Но дори молитвата, която чухте, е форма на изповед към Бога, в която Му казваме – зная, че не съм достоен и способен. Разбира се, тази изповедна молитва не отменя изповедта и искам да си припомните нещо, което ще преживеем на Велики Четвъртък и го виждаме, външно ни трогва, но го подминаваме. На Тайната Вечеря Христос взема една кърпа, един съд с вода и се навежда да измие нозете на Своите ученици. Той стига до св. ап.Петър, който му казва: Господи, за Бога, Ти, Който си мой Господ и Учител, ще измиеш моите нозе? Не мога да приема това! И Христос, вместо да му каже браво!, му казва- Петре, ако не Ме оставиш да ти измия нозете, нямаш дял с Мене! Тогава ап. Петър се ужасява и казва: ако е така, Господи, тогава измий и ръцете, и главата, целия ме измий! Какво е Тайната Вечеря? Св. Причастие. Какво прави Христос в Изповедта? Очиства сърцето ни, препасва се с една друга кърпа – епитрахила на свещеника, използва една друга вода – благодатта на Светия Дух и ни призовава–учениците да си събуят обущата, а нас да си отворим сърцето.

Нашето сърце, което понякога е по-мръсно от нозете ни и имаме една особена сквернота, която го мърси- нашият егоизъм. Христос се навежда, не се гнуси от нас, защото, ако сте разбрали добре, в изповедта Бог не ни съди, не ни издава присъди, а ни очиства, колкото и да сме мръсни. Той ни го казва още в Стария Завет- „Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля“ (Ис.1:18).Ще Му попречим ли да го направи? Ще Му откажем? Някой идва и ми казва- имам огромното желание да ти почистя дома. Благодаря! – трябва да му отвърна. Христос това ни казва, зове и търси от нас. Така трябва да пристъпваме на изповед, защото, ако сърцето ни е скверно, тогава нямаме друг изход, освен изповедта. И тъй, имаме изповедната молитва, имаме и Тайнството Изповед, където чрез кръвта Христова сърцето ни се очиства от мъртвите дела, както пише в апостолския текст. За този, който води духовен живот в Църквата и се причастява редовно, не е необходимо да се изповяда всеки път, преди да се причасти, освен ако не чувства особена тежест, че нещо е преградило пътя му към Христос, че съществува нещо, което блокира Божието присъствие в живота му. Какво го блокира ще ми кажете? – Сам Христос ни го казва: Ако простите на човеците прегрешенията, и Аз ще простя вашите. Ако не простите на човеците техните грехове, и Аз няма да простя вашите. Следователно, ако в сърцето си имам омраза, злоба, тогава, как Христос ще съществува заедно в мен? Най-големият кръст на всички нас, които сме духовници, е именно този- да молим християните, които искат да се причастят с Христос, да простят и те да не прощават! Тоест ние къде оставаме? В нашия инат. Така се държим. Между другото, може да ходим на църква. Това е нашият фалш. Това ни възпрепятства – не нашите грехове, а липсата на покаяние. Един християнски поет пише много хубаво- Пасха ще празнувам отново днес, защото ще се причастя отново, Пасха ще празнувам отново днес и това е големият ми копнеж. Този копнеж да се причастя, да бъда с Христос, е създал Преждеосвещената Литургия, да бъда съ-лежащ и съ-възкръснал с Него. И сега идва въпросът- помисляли ли сте с какво продаваме Христос? Не само Йуда Го е продал. И ние Го продаваме понякога по-евтино и от Йуда – за единия наш инат, за единия наш егоизъм, за това Го продаваме. Я помислете нещо. Какво е по-лесно? Да постите през целия Велики пост без олио, или да простите на един човек? Аз се страхувам, че има хора, които са готови да ядат без олио цяла година, стига само да не поискаме от тях да простят на някой друг. Защо го казвам? За да ви кажа, че това състояние е демонично, а не погрешно. В човека, който постъпва така, дяволът сяда на трон в него. И както казва един епископ, тогава дяволът е легнал хоризонтално в човека и е още по-трудно да се махне. Затова, ако видим реалността, тогава ще поискаме да се причастяваме. Защо? Защото присъствието на Христос в нас ще унищожи силата на сатаната. По тази причина. И така ще ни освободи от всичко, което реално ни измъчва.

Великият пост ни показва много ясно кой е смисълът на нашия живот, което е нашето съединение с Христос, не емоционално, не психологическо, а реално единение с Него, което започва от Кръщението. Засаждаме се в Тялото Христово, затова се кръщаваме, не за да получим име, и се засаждаме в Христовото Тяло, за да приемем соковете на Тялото, живота на това Тяло, което е животът на Христос, и след като се храним с този живот, да свидетелстваме за него в нашето всекидневие. Така ще се открие кой е нашият живот и докато живеем в този свят, ще бъдем различни хора. Така можем да разберем думите на един древен църковен писател, който казва- тези християни са странни, обичат се дори още преди да се запознаят. Днес обаче се запознаваме и се мразим, защото сме пропъдили Христос от сърцата ни, защото не ни интересува Неговото присъствие и това е страшно. Страшно е, защото ще си тръгнем от този живот и е страшно да попаднеш в ръцете на живия Бог. Но ако нашият копнеж и начин на живот е да се причастяваме, тогава ще прегазим всички препятствия, за да бъде Христос всичко и във всичко в нашия живот. Тогава ще се радваме, защото Бог ни води към невероятна свобода. Когато Христос ни каза да обичаме враговете си, не си въобразявайте, че Той е поискал от нас нещо много трудно, а ни даде един дар. Знаете ли какво означава да нямаш враг? Да не чувстваш, че имаш враг? Да чувстваш сърцето ти да лети свободно? Ама другият иска да ми причини зло! Този, който иска да ти причини зло, е болен, окаян, нещастен човек.

И така, Христос ни подтиква към това, когато казва обичайте враговете си! – към невероятна свобода, която разкрасява живота ни.

Скъпи братя, след няколко дена ще видим Христос да бърза и ще пеем Христос бърза да страда от любов към нас. Бог се движи към нас. Много пъти през Великата седмица ние се трогваме, но помисляли ли сте какво означава думата συγ-κίνηση(трогване)? Тя не означава някакви фалшиви сълзи, а промяна на пътя на живота. Тя означава движение заедно с някой друг. Кой се движи? Христос. Накъде се движи? Да дойде при мен. Защо? За да ме спаси. Страданията на Христос не карат ли и мен да започна да се движа? Накъде? Към Христос. Той се движи, движа се и аз, за да се срещнем, там на Неговия Кръст, където ще отидем да Му се поклоним, но дали сме готови да отговорим на Неговия въпрос: детето Ми, за твое добро се качих на Кръста. За Моята любов към теб ти какво направи? Ще имаме ли какво да Му отговорим? Или реално тази среща ще бъде нашата присъда? Кръстът на Христос е мярката на Неговата любов, а Неговото желание е да обитава в нас. Ако преоткрием пътя към св. Причастие, колкото и неща да е нужно да променим, тогава животът ни ще започне да се променя и ще гледаме в друга посока. Ако Христос стане съкровището на нашето сърце, животът ни ще е обърнат натам. Да знаете, че нямаме друг избор. Ще изберем или благословението или проклятието. За съжаление, много хора днес са се превърнали в проклятие за другите и за себе си.

Христос е Женихът, Който в изобилие на любовна благост излиза извън Себе Си и идва да срещне всеки един от нас, за да ни изправи, но ако ние сме неспособни да видим тази Божия любов, тогава сме мъртви. Моля се да бъдем живи, да закопнеем и зажадуваме да бъдем постоянно с Христос и дано в нашата епоха оправдаем тези, които са съставили Преждеосвещената Литургия, като не само в неделите, а и на всяка Преждеосвещена Литургия отиваме, за да се причастим, да се съединим с Христос и да станем светообразни чеда на Неговата Църква.