ПРЕЖДЕОСВЕЩЕННАТА ЛИТУРГИЯ: НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ И ПРАКТИКА В ДНЕШНИЯ СВЯТ

4241 0
liturgia

Протойерей Андрей Ткачев
Източник: www.pravmir.com
Превод: Павел Стефанов

Съботите и неделите на Великия пост не се считат за постни дни. Това не означава, че през тези дни е позволена не постна (или блажна) храна. Непостната храна през тези дни е забранена до Пасха. Съботите и неделите не са постни дни, защото тогава се служи св. Литургия. Литургията е крайъгълният камък на Църквата и от това дали тя се отслужва се определя дали денят е празничен или постен.

Ако по време на целия Велик пост ходиш на Църква само в неделя, ти няма да усетиш, че това е пост, независимо от въздържанието от храна. Необходимо е да се участва в специалните Великопостни богослужения, за да се изживее разликата между тези дни и останалите дни в годината и да се потопим дълбоко в духа на Светата четиридесетница. Най-важната от тези специални служби е Литургията на Преждеосвещенните Дарове.

Тя се отличава от традиционната Литургия по това, че Светите Дарове не се освещават на нея. Безкръвната Жертва е принесена и Светите Дарове са осветени предварително. Цялата служба е подготовка за Причастие със Светите Тайни, претворени по-рано.

Основната идея, която трябва да възникне от разглеждането на тази тема, е копнежът за св. Причастие и скръбта от раздялата (с него). Тя е нежеланието дори и за една седмица да останем без св. Причастие – макар и да не се изживява този период като празник, а като смирение и съкрушение. Въпреки това, никой не може да бъде лишен от св. Причастие, което означава, че всеки трябва да се причастява на Преждеосвещенната Литургия.

Не е възможно да разберем Преждеосвещенната Литургия – нейната същност, произход и необходимост, без любов към Тайнствата и към практиката за често причастяване. Казвайте каквото искате и мислете каквото искате, но ако традицията на древната Църква беше да се пристъпва към Причастие само 5-6 пъти в годината, то тогава Преждеосвещенната Литургия никога не би възникнала. Такава необходимост просто нямаше да се появи. Необходимостта обаче е в това, че човек не може без Христос и съответно без св. Причастие. „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21).

Ако се причастяваме рядко, тогава и Литургията трябва да се отслужва рядко, а останалите дни може да се запълват с четене на Типика, Псалтира, акатисти, поучения и проповеди. Но това със сигурност е път към нищото, което даже и сляп човек ще разбере. Литургията не може да бъде изоставяна. Тя е единственото ни богатство. Затова всеки трябва така да обича Литургията, така че да разбере всичко в църковния живот чрез нея. Напълно вярно може да се каже „Християнството се разбира само от този, който е разбрал Литургията”.

Св. Мария Египетска не отишла в пустинята за много години, без преди това да се причасти. Все още неочистена от страстите, тя приела Св. Причастие и благодат като залог за бъдещите й подвизи, и по този начин тя могла да получава благодатна помощ в пустинята.

Ние също, по думите на св. Андрей Критски, трябва да отидем „в пустинята на покаянието” за унищожаване на страстите ни.

По време на Великия пост страстите са будни, измъчвайки и смущавайки душата. Понякога те не просто ни тормозят, но ни горят и изгарят. Нуждата от благодатна помощ става все по-спешна и осезаема. Литургията на Преждеосвещенните Дарове е била създадена за онези хора, които се трудят в благочестив пост, хора, които възприемат своите слабости и се борят ревностно срещу тях.

Тази Литургия е обединена с Вечернята и най-добре е да се служи вечер (не бързайте да възразявате – позволете ми да продължа). Точно казано, има само един проблем да се отслужва вечерта: дългия евхаристиен пост. Всичко останало е въпрос на технически детайли. Извинението, че не се е практикувало така през вековете не работи. Има много добри неща, които не сме направили, и много лоши неща, с които сме свикнали. Трябва ли винаги да поставяме табела „не ни безпокойте” пред всички наши грешки?

Необикновено дългият пост преди св. Причастие е единственият сериозен аргумент срещу служенето на Преждеосвещенна Литургия вечерта. Но нали поста за това съществува, за да усетим известен глад и жажда, лека физическа слабост и лека сухота в корема? Наистина ли сме изоставили труда, усилията и въздържанието и сме свикнали само да задоволяваме нашите страсти? Само трябва да опитаме и ще се окаже, че има много хора, готови да се борят и молят. Децата не се причастяват на тази служба. Те имат съботите и неделите. Някой може да възрази, че възрастните хора не могат да издържат дълго време без лекарства и храна. Но те също имат събота и неделя. А за тези, които могат да издържат без вода и храна до вечерта, тези, които са силни и здрави, тези, които са борени от плътски страсти поради младостта им – всички те нека да издържат и да се преборят със себе си. И ще кажа повече: в действителност се оказва, че по-възрастните хора са по-подготвени от младите да се въздържат от храна и да се молят преди св. Причастие.

Няма други трудности. Всичко останало е наслада.

Струва си да се участва на тази служба (Преждеосвещенната Литургия) вечерта поне веднъж в живота. Човек трябва да пее „дошъл си на залеза на слънцето, видял си светлината на нощта” не в 8:30 сутринта, а в 18:00 вечерта, когато слънцето вече е на запад. Заслужава си да се усети колко много по-добре човек може да настрои ума си по думите на псалома „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва” (Пс. 140:2) в храма, когато е тъмно, когато светят само кандилата, а не когато слънцето изгрява ярко. „Да изпълним вечерната си молитва към Господа” е несравнено по-добре и по-естествено казано през вечерта, а не преди обяд. Много е полезно за тялото да разбере колко много по-добре е да се молим с напълно празен стомах.

Всичкото пеене, кадене и коленопреклонение; цялата служба със свещи и тамян около Евхаристийната Жертва; и молитвите на св. Ефрем Сирин са предназначени за вечерта. Тази служба е тайнствена и особено дълбока. Тя избягва слънчевата светлина и електрическия ток, тъй като хората, причастяващи се с Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос са тези, които са решили да водят по-голяма аскетична борба, тези, които въздържат себе си в името на Царството Божие.

По принцип Литургията не е за очите на външни хора. Това е явна болест и истинско наказание, че вратите на нашите служби са винаги отворени за случайни хора, които купуват свещи и се пазарят на пангара за листчетата с имена по всяко време на службата. Например чете се Евангелието или се пее Херувимската песен, и винаги ще се намери някой оглеждайки свещниците и търсейки място да постави своите свещи. Нека Бог да ни даде да се просветим и да станем по-сериозни, така че един ден с възгласа „Дверите! Дверите!” вратите наистина да се затварят, така че никой да не влиза и излиза до края на службата!

Това е какво става на редовната Литургия.

Но на Преждеосвещенната Литургия това е даже по-лошо. Тук наистина няма място за случайни хора, лутащи се към свещите, така да се каже „неспособни да се молят с нас“. Те се открояват веднага. Те не са коленичили с всички останали; те се взират в свещеника, когато той възкликва „Светлината на Христос просвещава всички!“ и което е още по-лошо, по време на входа със Светите Дарове. В никакъв случай не бива да им се дава св. Причастие.

Литургията на Преждеосвещенната Дарове вдига летвата с изискванията за духовенството. Някой трябва добре да обяснява и преподава. Някой трябва да се научи да тълкува текстовете на Битие и Притчи, които се четат на тези служби. Някой трябва да успокои тези, които виждат обновленчество във всичко, в което те не са привикнали.

Великият пост минава бързо. И като е отминал често у нас остава чувство на недоволство. Хората казват: „постът мина отново и аз не успях нито да се потрудя, нито да се променя. Наближава Пасха, но аз се чувствам така, все едно съм изгубил цялата Четиридесетница; съжалявам за себе си, че постих едва-едва, само формално. Нали знам фразите „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12) и „тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Мат. 7:14), но въпреки това аз продължавам да върша старите си навици, мислейки, че сега не е точното време и че нямам сили. Аз се отпускам и успокоявам другите хора, които също са се отпуснали”.

Следователно дори радостта от Пасха няма да ни изпълни с вечен живот, ако не сме успели да използваме поста, за да очистим вътрешно себе си. Господ не налива „ново вино във вехти мехове” за нас. И ние сме виновни, не Господ, защото сме стояли зад оградата под най-различни предлози. А това не е добре.

Земята се върти около слънцето. Нашето Слънце е Христос. „А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му” (Мал. 4:2) казва Св. пророк Малахия.

По този начин в Преждеосвещенната Литургия ние докосваме Агнеца със страх и звънкаме с камбаните, за да паднат хората на колене; правим земни поклони; пеем много тропари на покаяние и похвали. И Небесните Сили служат на Царя на Славата невидимо с нас. Като резултат това ни дава такова молитвено чувство и разположение, такава жажда за Христос, че е достатъчно да продължи за дълго време.

Постът ще премине, но благоговейното отношение ще остане. След Пасха ще дойдат и други празници и желанието да се молим със сълзи, да правим поклони и да постим няма да напусне душите ни.

Следователно ние трябва да дишаме дълбоко от скръбния, но здравословен въздух на Великия пост, така че целомъдрието и строгостта в този въздух да се настанят дълбоко във всяка клетка на нашия духовен организъм.