Призвани сме да вземем страна

1297 0
strana

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константино

Истината не се намира някъде посредата, а в Христос.

Да, в духовния живот съществува бяло, черно, но и достатъчно сиво. Но само едното е Христовото (бялото). Зная, че някои не искат да Го приемат, защото не им е изгодно, не им е удобно. Христос обаче не се намира в компромисите, а на Кръста. Със сигурност в живота ни не всичко е черно или бяло. Но да не се лъжем –  ако искаме да бъдем автентични ученици на Христос, сме призвани да вземем страна, призвани сме да съблечем делата на тъмнината и да се облечем в оръдията на светлината. Сам Господ казва ясно: «Никой слуга не може да слугува на двама господари“, тоест никой не може да има двама господари и говори особено за духовните неща; не може Христос да е наш Господ и Бог, и от друга страна съзнателно да оставаме в страстите и делата на добромразеца дявол. Тези, които се опитват да ги комбинират, ще се окажат изправени пред  Божието слово,  което отново ни казва: „зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!
Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Откр. 3:15-16)
Затова не съществува «да, ама». . .

За съжаление, християните  намират утеха в проповеди, беседи, съвети, които оправдават посредствеността и хладността. Горко на хората, клирици, проповедници и т.н., които говорят и заблуждават християните в подобен живот, но горко и на тези християни, които с удоволствие следват такива хора и приемат такива учения.

Всичко това, разбира се, става, защото не искаме да излезем от удобството си заради Христос. Искаме Христос, но искаме и нашите страсти. Безумен е аргументът „Добре, няма да станем  светци…”, защото с това наше твърдение доказваме, че не знаем защо сме в Църквата и не осъзнаваме вярата си в Христос. Ако не се опитвам да стана свят, тоест да придобия Божията благодат, тогава какъв е смисълът да се намирам в Църквата? Какъв е смисълът да вярвам в Христос? Какъв е смисълът на живота ми в крайна сметка?

Със сигурност е нужен труд и време да станеш и останеш Христов. Нека имаме дръзновение да признаваме нашата враждебност и да търсим милостта Му, а не да оправдаваме нашата хладност. Едно е да признавам своя мрак, а друго да го амнистирам и да казвам «Хайде сега, не съм монах аскет. . .». Първото говори за покаяние и води до спасение, второто подхранва една утопична надежда, която води до заблуда и вечна гибел.

Ако духовният живот не беше черно или бяло, тогава нямаше да имаме светите мъченици. Светите мъченици на Църквата (върху чиято кръв била основана самата Църква) са доказателство, че не може да  съществува компромис между тъмнината и светлината, между Христос и светския дух, между Истината и лъжата, между добродетелта и греха.

С Христос ли си? Да или не?  – ги питали техните палачи. И светите мъченици изповядвали ясно «Да,  с Христос». Те не казали да го обсъдим или хем съм, хем не съм. . . или нека се отрека сега от Христос (за да спася животчето си) и след това ще се покая!».

Мъчениците (но и преподобните) на Църквата ни показват ясно, че да си Христов има цена.