ПРИЧАСТЯВАНЕТО ПРЕЗ СТРАСТНАТА И СВЕТЛАТА СЕДМИЦИ

4642 0
evhar

Автор: Тамара Амелина
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru

Как правилно да се готвим за Свето Причастие и да го приемаме през Страстната и Светлата седмици?

Ние се причастяваме и изповядваме правилно тогава, когато се причастяваме и изповядваме със страх Божи и със съкрушение в сърцето, с чувство за своето недостойнство.

Йона (Черепанов), епископ Обуховски, наместник на Киевския Свято-Троицки манастир:

„Правилното мнение – това е мнението на Вашия духовник“

Великият пост ни е даден именно за да се упражняваме в причастяването със Светите Христови Тайни. Аз препоръчвам на хората през Великия пост да се причастяват всяка неделя. Още по-необходимо да се причастяваме през Страстната седмица.

Всички служби през тази Седмица са много дълбоко свързани със спомнянето на Тайната Вечеря, като ден на установяването на Евхаристията. Ако човек има възможност да отсъства от работа, да си вземе отпуск, за да прекара Страстната седмица така, както подобава, най-добре е да се причастява на всички литургии, които се отслужват тази седмица.

Първите три дни от Страстната седмица се извършват литургии на Преждеосвещените Дарове. В тези дни е достатъчно проблематично да бъдем на всички богослужения.

Но от сряда вечерта трябва да бъдем постоянно в храма: в сряда вечерта да бъдем в храма, на Велики Четвъртък да се причастим с пречистите Тяло и Кръв на Христос, които той ни е заповядал да приемаме за изцеление на душата и тялото, за опрощаване на греховете и за вечен живот.

На Велика Събота всеки християнин също така трябва да се причасти. Трябва да кажем, че литургията на Велика Събота – това е най-любимата ми литургия през цялата богослужебна година, не само на мен, но и на много свещеници. Само в този ден се усеща такава тиха и възвишена пасхална радост. Самият празник Пасха е едно ярко, бурно тържество, което повече действа на нашите душевни рецептори.

Духовните чувства са пределно изострени именно на литургията на Велика Събота, когато от една страна Спасителят е вече в Гроба, а от друга страна ние знаем, че Христос вече е победил Ада. Знаем, че Христос съвсем скоро ще възкръсне и ще се яви на апостолите. И тази тиха пасхална радост особено силно се чувства именно на литургията на Велика Събота.

На тази литургия има един много символичен момент, когато по време на пеенето на прокимена се снема тъмното великопостно облачение и се заменя със светлите предпасхални одежди. Това също настройва за пасхалната радост.

Според богослужебния устав на православните християни се предписва да пребивават в храма през цялата Светла седмица, ежедневно да се причастяват със Светите Христови Тайни. Ако има възможност, ако по това време ни се удаде да се освободим от всекидневните грижи, суета и работа, то е желателно всеки ден да пристъпваме към Тайнството Причастие.

Чинът на подготовката за това Тайнство в пасхалните дни е значително по-кратък, за това трябва да прочетем само пасхалните Часове и последованието преди Свето Причастие. Службите са много кратки, наситени, динамични, много бодри и радостни. Те в никакъв случай няма да бъдат в тежест, а ще бъдат истинско празнуване на Пасха. Нали ние се причастяваме с Плътта на разпнатия, погребан и възкръснал Христос, и кога, ако не на празника Пасха, кога, ако не през Светлата седмица, ще се причастяваме с Плътта на Христос, Който е възкръснал за нашето спасение.

За някои се явява камък за препъване въпросът как да постим преди причастяването през Светлата седмица. Моето мнение е, че Светлата седмица е време, което Църквата отделя и отличава от цялата богослужебна година. Това е време, когато постът се забранява от богослужебния устав. И в никакъв случай не е необходимо да постим, подготвяйки се за свето Причастие. Това са дни на особена радост, дни, когато ние живеем в Христос, когато буквално се къпем в пасхалната радост. И тъй като през тези дни постът изрично се забранява от устава, а Причастието се предписва от устава, в тези дни не е необходимо да постим, за да се причастим.

Подчертавам, че това е мое лично мнение.

Правилното мнение – това е мнението на Вашия духовник. И всеки християнин е необходимо да има духовник, с когото да се съветва по въпросите за подготовка за изповед, Причастие и изобщо по всички въпроси на духовния живот.

Моите препоръки трябва да се възприемат само като мое мнение, но задължително трябва да се посъветвате с вашия духовник, със свещеника, който ви познава добре, който знае всички особености на вашия духовен живот, и да постъпвате именно така, както той ви посъветва.

Протойерей Владимир Новицки:

„Готовността се състои в съкрушеното състояние на сърцето“

Ние се причастяваме и изповядваме правилно винаги, когато се причастяваме и изповядваме със страх Божи и със съкрушение в сърцето, с чувство за своето недостойнство.

Не с чувство за изпълнен дълг, че сме изкарали целия пост и сега имаме нещо като „право” на причастяване, сега вече сме достигнали някаква висота и напълно законно влизаме в Страстната седмица и се приближаваме към Пасха. Ето, това ще бъде крайно недостойно пред Бога.

А достойното е винаги да се причастяваме и изповядваме със съкрушено сърце, със смирение, с чувство за своята греховност, с истинско разкаяние. И винаги можем да се причастяваме тогава, когато имаме това чувство, този признак на готовност.

Готовността се състои не в количеството на прочетените молитви, въпреки че това също е хубаво. Това е средство, което ни помага да се смирим, но готовността се състои преди всичко в смиреното, съкрушено състояние на сърцето. Тогава можем да се причастяваме често, без ограничения.