Проблемът е в нашето Его

1640 0
ego

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Да имаш радости и да не знаеш това, да имаш човеци, които те обичат и имат отношение към теб, и да мислиш, че си забравен от всички. Ужасно нещо!

Много пъти искаме да си внушим, че сме изоставени от всички. Не че сме, но така искаме да мислим. Това, бихме казали, е един психологически трик, за да се чувстваме оставени без грижи и внимание. По този начин се крием зад това състояние, за да оправдаем ропота, капризите ни, незадоволено ни Его.

Не другите обаче са нашият проблем. Проблемът в повечето пъти е нашето Его. Но понеже смятаме, че другите са нашият проблем, затова и стоварваме отговорността върху тях. Обвиняваме ги, че са ни пренебрегнали, обидили, наранили. Не искаме да поставим под въпрос, да разрушим това, което мислим за нашето Аз-че. Затова и се опълчваме срещу всеки, който дръзва да оспори нашето мнение или пък заподозрем, че поставя под съмнение нашите способности и качества.

В интерес на истината забелязвам, че всеки постинг във Фейсбук, в който има дори и частица себеоправдание и изобличаване на другия, се харесва повече от други постинги, в които се говори за себеизобличаване. Всеки постинг, който съдържа изрази като „не си виновен“, „далеч от тези, които не те ценят“ и др., получава повече харесвания от постингите, които съдържат изрази като „прощавай“, „претърпявай“, „смири се“, „разпни се за другия“, „ти си виновен, не другия“.

Страшно е, че не сме разбрали, че не обичаме истинно, и не само това, а се оправдаваме. Оправдаваме нашата непримиримост, оправдаваме нашия гняв и раздразнение, оправдаваме кръста, който налагаме на другия.

Колко стихове се разпространяват в интернет (на фона на някоя снимка) със съдържание за себеоправдание или за това колко сме онеправдани. И е тъжно да ги виждаш в профили на хората, които казват, че вярват в Христос.

(Ставаме) за смях и за плач…