Проповед в деня на Витлеемските младенци

1628 0
mladentsi

Автор: протойерей Дмитрий Смирнов
Превод: Татяна Филева

Днес ние празнуваме паметта на четиринадесетте хиляди свети мъченици – младенци, избити във Витлеем. Самите те не знаели за какво страдат, но тях вече ги убили за Него, убили ги вместо Него: Ирод се надявал, че сред тези деца ще се окаже Христос.

Паметта на витлеемските младенци трябва особено да се почита от всички хора, живеещи в нашата страна, защото никъде в света не загиват толкова много младенци в майчината утроба, колкото у нас. Всяко четвърто убито дете е в Русия, Беларус, Украйна. Убиват най-беззащитните – още неродените, намиращи се в майчината утроба, тези, които дори не могат да изпищят в знак на протест.

И в миналото в Русия е имало всякакви зверства: например, старообрядците от някои секти давели младенците. Кръщават, а след това убиват – кръстеният, така да се каже, е ангелска душа, ще отиде при Бога и ще измоли майка си. Но такива случаи не са били дори десетки хиляди, а сега става дума за милиони. Нашата земя буквално е напоена с младенческа кръв.

И страшно е не дори убийството само по себе си, а това, че то е станало нещо обичайно, към което всички сме привикнали. Някои медицински заведения просто изкарват пари по този начин: убийството на дете струва толкова и толкова. През една и съща врата на женската консултация влизат и за да запазят, и за да убият детето. Още повече, че това действие често се извършва от хора с висше образование, които може би се смятат за много, много просветени. Страшно е, че някога святата Рус се е превърнала в страна на убийци, при това убийци, които не осъзнават какво правят. Хората са станали по-лоши от зверовете. Защото зверовете обикновено убиват не себеподобните си, а другите: мечката убива глиган, еленът може да прикове вълка към бора, а ето, гарван гарвану око не вади. А хората отдавна, от времената на Адам, имат обичай да се убиват едни други. Каин убил Авел. Това се случило в първото поколение хора. Но ето, до убийството на собственото дете още не били стигнали. И за това да възпитат човек, който смята, че убийството на младенец не само не е ужасно, но и необходимо и полезно дело, са се потрудили мнозина: и философи, и лекари, и учители, и политици, и майки, и бащи. Колко много аргументи има против детето: трябва първо да завършиш института (а сега често и училище), или да се омъжиш, или да защитиш дисертация, или просто битовите условия са такива, че, така да се каже, не бива да имате деца. И разбира се, най-логично от всичко е да ги убием.

В какво е причината за трудностите, които днес изпитваме като народ? Защо най-богатата страна в света се намира почти на границата на нищетата? Горбачов, Сталин, Ленин ли са виновни? Не, това е Божие наказание. Земята вече не издържа ужасните беззакония, които се вършат на нея. Днес много говорят за възраждане на Русия. Но с какво да го започнем? За да започнем да възраждаме икономиката, културата, нравствеността, трябва да престанем да вършим най-страшните грехове. Няма нищо по-страшно от детеубийството. Ние трябва да спрем да убиваме собствените си деца!

При това на пръв поглед ще се появят повече гърла. Разбира се, но нали храната дава не земеделецът и фермерът, а Господ. Селянинът само сее и жъне, и се опитва някак си да запази реколтата. Но я дава Господ. Хората разсъждават така: ще родя едно, а не седем – и ще заживея по-добре. Защото, ако родя осем деца, ще имам осем пъти по-малко храна и дрехи. Но на практика се получава иначе. Кръвта на убитите младенци пада върху целия род на убиеца. Детето се ражда, а над него вече тегне престъплението на родителите – и от този грях децата обикновено стават неуправляеми. Ето защо с това единствено дете, което са оставили живо, в семейството ще се намъчат повече, отколкото биха се мъчили с осем. Сталин отдавна го няма, а затворите днес са претъпкани така, както и тогава. Но ако преди е можело да влезеш в затвора просто защото съществуваш, то сега действително се вършат страшни престъпления. В наше време всичко е станало много по-ужасно и цинично. Вече дори учениците се убиват едни – други по най-зверски начини. И причината за това не е в лошото възпитание. Обикновено родителите изобщо не възпитават децата. Детето се формира под влияние на своето обкръжение. Някога хората са били по-здрави нравствено, а днес децата от кого са заобиколени? Бащата и майката са убийци на братчето, сестричката. Идва на гости лелята, тя също е убийца. Има и баба, която също е убийца. Какви деца ще израснат?

Какво да правим? Значи, всичко е изгубено? Не, оказва се, че винаги можем да се покаем, да се изправим, да преосмислим живота си, да започнем да се ужасяваме от собствените си постъпки и да се стремим някак си да се отдалечим от това зло, или поне да удържим някого от него. Защото, докато то не се прекрати, на нашата земя не може да има нищо добро. И никакви икономисти няма да помогнат. Защото Бог няма да благослови нашата земя. Господ е призовал човека към труд, призовал е Адам да се плоди, да се размножава и да пълни земята. А при нас всичко върви против Бога: никой не иска да се труди, всички пестят за сметка на убийството на собствените си деца. Почти няма семейство, в което този проблем някога да не е възниквал и да не се е решавал по пътя на убийството. Тези малки човечета у нас също ги убиват заради Христос. Убиват ги, за да не изпълняват Божията заповед. Всяко дете – освен радостта – а детето винаги е радост – е и труд, и отговорност. А никой не иска да се труди и да носи отговорност, затова, разбира се, е по-лесно да убиеш. Така у човека се поражда вражда против самия себе си – вражда против Христос, защото всичко е създадено от Него. И ние сме създадени от Бога като двуполови същества, способни да раждаме деца, да пълним земята с радост, творчески труд и изобилие.

В книгата на гръцкия митрополит Мелетий „Абортите” се цитират думите на един италиански адвокат, казани още преди сто години: „Най-сигурното доказателство за пълното нравствено падение на народа ще бъде това, че абортът ще започне да се смята за нещо съвсем обичайно и приемливо”. И това се е случило с нас. Ако в Америка поне половината от населението активно се изказва против това престъпление, то у нас никой никога дори не говори за това. Ето къде е ужасът.

Ние трябва, всеки на своето място, да възпрепятстваме злото: по възможност да се опитваме да разубедим всеки, който е намислил да направи това; винаги да помним това, да откриваме своята съвест и да държим сърцето си отворено за това дело. И Господ ще покрие многото наши грехове. Ние ще можем да спасим не един живот. Затова не бива да се уморяваме да говорим на всеки и на всички, особено ако имаме познати лекари, защото много от тях в безумието си не разбират, че работят като палачи. Трябва да се молим да намерим необходимите думи, с които да обясним на човека и, ако е възможно, да го спрем. Защото ето, идва петнадесетгодишно момиче на консултация и лекарят веднага, без да й каже нито дума, й дава направление за убийство на детето. А ако тя възрази: „Не, не искам”, започват да спорят с нея. При нас в енорията, слава Богу, има много жени с няколко деца и на всяка от тях й се налага да води истинска битка с тези лекари, когато те буквално я умоляват, заставят, заплашват, настояват майката да убие своето дете само защото вече имат две или три.

Многодетните биват мразени! Ако жената, на която е дадено такова право, влиза в магазина, без да се реди на опашка, то цяла тълпа убийци започва да вика: „Не, не й давайте! Народила е куп деца!” Ти също е трябвало да убиваш, като и ние! Отношението на народа към тези, които не грешат с това престъпление, е враждебно. Колко далече може да се стигне!

Откъде идва такова помрачение? Върху всеки човек влияе обществената атмосфера, възпитава го – а у нас всичко е просмукано и заразено с греха на детеубийството. Затова трябва да бягаме от света в Църквата. Само тя може да ни спаси, само в нея има този живот, на който Господ и апостолите са учели хората. Само тук можем да противостоим на това зло, първо в сърцето си, а после и в семейството. Наистина, ние имаме много малко сили. Изобщо, вярващите в нашата страна, истинските вярващи, далеч не са много. Смята се, че те са милиони, но изобщо не е така. Повече са хората, които „в душата си” вярват, а на дело убиват деца и изобщо, правят, каквото искат. Затова ни е много трудно, ние сме сами срещу целия този свят, живеещ по законите на греха. Но нас може да ни укрепява Божията благодат. И ние трябва ден и нощ да молим Бога да ни дари вяра, да ни изтръгне от този ад, да ни покаже пътя и да ни даде да Му послужим – поне с едно, две, три деца, наши братя по кръв и, може би, за в бъдеще, и по дух, да ги спасим от сигурна гибел. В това да ни помогне Премъдрият Господ по молитвите на Своята Пречиста Майка и на невинните четиринадесет хиляди младенци, убити от Ирод във Витлеем. Амин.