Прошката в християнското семейство

5861 0
proshka

Автор: свещеник Михаел Хенинг
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Основата на една християнска общност, независимо дали това е енория или семейство, е способността и готовността на всеки един от членовете да иска прошка от другите. Ако ние не сме способни да простим на другите, как можем да очакваме Бог да ни прости? В молитвата „Отче наш, …“, с която Христос ни учи да се молим, ние молим за Божията прошка при следните условия: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си…“ (Мат. 6:12). Най-ефективното лекарство срещу гнева и раздразнителността, въпреки че е най-горчивото, е да поискаме прошка, след като сме се скарали с някого. Това е горчиво за човешката гордост, но ако това е така, то бързай още повече, за да се възползваш от него, защото то е горчиво само за гордите, и ако ти изглежда толкова нетърпимо за теб, тогава знай, че все още имаш в себе си една сериозна болест – гордостта. Седни и помисли върху собствената си душа, и моли Господ да ти помогне да преодолееш себе си и да поискаш прошка и помирение от човека, който си обидил, дори ако той е по-виновен, отколкото си ти.

Християнското семейство е най-първостепенното от всички човешки взаимоотношения, защото от неговата стабилност зависи стабилността на цялата Църква. Дисхармонията в християнските семейства прониква в по-голямата християнска общност, създавайки също така дисхармония и в енорията. Членовете на семейството трябва да бъдат бързи в искането на прошка един от друг, когато те са казали или направили нещо погрешно спрямо другите. Молбата за прошка не допуска враждебността, гнева и омразата да се вкоренят в членовете на семейството, които в крайна сметка може да доведат до разпадане на семейството и домашната църква. Тази катастрофа е не само физически вредна, но и духовно пагубна. Искането на прошка за обидни или груби думи или гняв никога не трябва да се отлага за утре. В крайна сметка това ще се превърне в навик да не искаме прошка, а вместо това да се позволи на тези страсти да се натрупат до нивото, на което човек вече е станал твърде горд, за да моли за прошка.

Игумените на манастирите искат прошка всеки ден от братството и цялата общност в молитвите на вечернята и полунощната служби; това показва важността да се иска прошка от тези, с които живеем.

Искането на прошка от членовете на домашната църквата може да следва примера на вечерната служба в Църквата на неделя Сиропустна (неделя на прошката преди Великия пост), когато всички енориаши търсят прошка един от друг. На вечерната служба всеки човек казва на другия: „Прости на мене, грешния,“ и след това прави земен поклон (докосва си главата до земята) пред другия човек, след което те обменят апостолската целувката на мира чрез целувание помежду си по бузите три пъти (или чрез целуване на дясната ръка).

В домашната църквата човекът, който е бил ядосан или е говорил не – християнски думи по адрес на друг, независимо дали това е оправдано в неговите представи или не, следва да поиска прошка за своите постъпки, думи или действия и да направи земен поклон, преди да си легне вечерта да спи.

Съпругът и съпругата, вечерта, преди да пристъпят към Св. Причастие, като част от тяхната подготовка, трябва да поискат прошка един от друг, както и от децата и от всички останали, които пребивават в дома. Традиция, съществуваща в някои благочестиви православни домове, е децата вечерта преди Причастие да целунат дясната ръка на своите родителите, когато искат прошка.

Преди приемането на Св. Причастие, православният християнин трябва да поиска прошка както от вярващите в енорията така и от приятели, към които е чувствал гняв или е обменят нехристиянски думи. Той им обяснява намерението си да се причасти и иска тяхната прошка, той не споменава конкретно прегрешение, освен ако има специална причина за това; отговорът е станал формула: „Нека Господ да прости!“. Този обичай се основава на две убеждения. Когато хората се обиждат един друг, те всъщност обиждат Бога; и пред Бога хората изповядат греховете си. Но изповед трябва да бъде правена в присъствието на свещеник, и може да бъде направена искрено само от онзи, който може да счита, че е примирен с всички хора.