ПЪТЯТ КЪМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЧАСТ ВТОРА

1620 0
sanctification-rite

dqdo_dobri_2Автор: Св. Инокентий Алеутски

Превод: Павел Стефанов

Източник: http://orthodoxinfo.com

Продължение от първа част

Християнино! Твоето спасение или гибел е в твоите собствени ръце! Господ не насилва никого против волята му. Господ ни посочва пътя, по който да вървим и едновременно с това Сам Той ни помага в този път на всяка крачка. Ние не сме сами. Иисус Христос хлопа на вратата на твоето сърце и чака да Му отворим, чака за твоето решение дали искаш да се спасиш. Но горко ти ако Той, чакайки пред вратата, обърне лицето Си от тебе като безнадежден син или дъщеря на гибелта. Тогава никой, нито един, нито най–силиния и най-влиятелния човек, нито даже ангелите на небето могат да ни помогнат!

Затова е изключително важно да поддържаме в себе си жажда и решение да следваме пътя на спасението. За да поддържаме тази жажда и за да подсилим решението си ние трябва да научим къде ни води този път, посочен ни от Христос, и как да го следваме. Тези въпроси са от много важно значение за нас и се свеждат до следното:

  1. Преди всичко християнинът трябва задълбочено да научи основите на Православната вяра. За тази цел трябва да четеш и да изучаваш Св. Писание регулярно, особено Новия завет. Трябва да четеш Св. Писание със сърдечна простота, без излишно любопитство, без да имаш за цел да откриеш някоя скрита тайна, а да да го изучаваш с цел да вървиш към заповяданото ни Бога съвършенство. Наистина това, което е необходимо да знаем за нашето спасение е написано на твърде достъпен език и лесно можем да го разберем.
  2. Когато се убедиш, че нашата Православна вяра е основана на Свещеното Писание и не е измислена от хора, и това, че Св. Писание съдържа истинните слова на Бога, открити от Светия Дух чрез пророците и апостолите – приеми я с пълно доверие в сърцето си. Вярвай в Св. Писание без съмнение, стой настрана от еретическите тълкувания.
  3. Накрая, опитай се да поддържаш усърдие в себе си да спазваш това, което е написано в Св. Писание. Но ако нямаш такова усърдие преклони се пред Спасителя и с искрена молитва проси от Него да ти изпрати ревност и стремеж да живееш според заповедите Му.

Сега нека видим по-отблизо пътя, посочен ни от Господа. Той казва: Който иска да върви след мене трябва:

  • Да се отрече от себе си
  • Да вземе кръста си
  • Да ме последва

И така, трябва да започнем с отричането от себе си. Това означава да оставим лошите си навици, да очистим сърцата си от греховните връзки (стремеж за събиране на пари, лукс, слава, власт над другите и др.), да унищожим нечистите мисли, да избягваме ситуациите, водещи към грях, и да не вършим нищо поради инат и самолюбие, но всичко да правим поради любов към Бога. С други думи да се отречем от себе си означава да бъдем мъртви за греха и света, но живи за Бога (Рим. 6:11)

Второто ни задължение е да вземем кръста си. Нашият Кръст – това са страданията, скърбите, неприятностите. Кръстовете могат да бъдат външни и вътрешни. Да вземеш кръста си означава да понасяш всичко без да се оплакваш и роптаеш, независимо колко неприятно може да ти се струва. Например ако някой те е обидил или ти се е присмял, или те е провокирал с нещо, или си му направил добро, а той вместо да ти благодари те оскърбява и т.н., внимавай при тези случаи да не се възбуди в тебе гняв, осъждане или негодувание. Приеми всичко с търпение в името на Иисус Христос. Не считай, че си обиден несправедливо, но приеми всичко като твой кръст.

Да носим кръста си означава не само да приемаме всички трудности с търпение, но също така да се стремим към духовно съвършенство. Например ние трябва да правим добро на другите. С други думи ние трябва да правим неща, водещи до спасението и на ближните ни – чрез действия, съвети, думи и молитва.

Когато носиш кръста си според словото Господне и у теб се породи гордата мисъл, че ти не си такъв човек, каквито са другите хора, но си твърд, благочестив и въобще най-добър измежду твоите събратя и близки, тогава изкоренявай колкото е възможно такива мисли, защото те могат да унищожат всички твои добродетели.

Следвайки Господ Иисус Христос не е достатъчно да носим само външен кръст. Наистина, външните кръстове са носени не само от християните, но и от другите хора. Няма човек, свободен от малко или много скърби. Този, който иска да стане истински последовател на Христос трябва също така да носи и вътрешен кръст.

Вътрешният кръст се намира по-лесно отколкото външния. В състояние на покаяние трябва само да насочим мислите си навътре да опознаем нашата душата и веднага ще се появят множество кръстове. Така например помисли: как си дошъл на този свят, каква е целта на живота, живееш ли според Христовите заповеди, правил си си добро, растеш ли духовно? Като размислиш за това ще разбереш, че грешиш в много неща. Размисли какво те чака отвъд гроба – от коя страна ще застанеш – от лявата или от дясната? И ако размисляш по този начин неволно ще се смутиш и ще почнеш да се безпокоиш. Това е началото на вътрешните кръстове. Желанието за покаяние ще стане твоя вътрешем кръст. Постешенно ще намираш все повече вътрешни кръстове. Например ада, за който дотогава не си мислил, ще застане пред теб в целия си ужас. Раят, който Господ е приготвил за нас, живо ще застане пред очите ти. И ако въпреки всички скърби и вътрешни страдания, които ще чувстваш при такива размишления твърдо решиш да ги понасяш и ако не търсиш утешение в нищо светско, в никакви светски удоволствия, но започнеш да се молиш на Господа за спасението си и твърдо се преддеш на Неговата воля – тогава Господ ще започне да ти открива състоянието на душата ти.

Във време на скърби не търси утеха от хората. Повечето хора нямат нужния духовен опит и са лоши съветници. Само към Господа прибягвай, Той е твоя Помощник и Утешител.Блажен е, стократно е блажен този човек, комуто Господ дарува да носи вътрешни кръстове. Защото те са истинско душевно лекарство и надеждно средство да се уподобим на Иисуса Христа.

И така, дотук говорихме за отричането от себе си и за кръстовете. Сега, третото задължение на Господния ученик е да върви след Иисуса Хриса. Да върви след Него означава във всичко свои дела и постъпки да подражава на делата и постъпките на Христа. Както е живял и е постъпвал Господ на земята, така сме длъжни да живеем и постъпваме.

Иисус Христос се е покорявал на Своята Пречиста Майка, на Йосиф, на законната власт. Така и ние сме длъжни да почитаме и да слушаме нашите родители и възпитатели. Длъжни сме да уважаваме всяка власт (стига да не ни налагат да правим нещо противно на Божиите заповеди)

Иисус Христос обичал всеки човек и на всички правел добро. Така и ние сме длъжни да постъпваме.

Господ Иисус Христос доброволно предал Себе Си на страдания и смърт заради нас. Така и ние не трябва да роптаем, когато ни сполетят някакви страдания, но със смирение и преданост към Бога да ги понасяме.

Господ прощавал на враговете Си всичко, което Му причинявали и освен това им правел добро. Така трябва и ние да постъпваме.

Господ Иисус Христос, Царят на небето и земята, живял в бедност и със Собствен труд придобивал необходимото за живота Си. Така и ние трябва да бъдем трудолюбиви, да бъдем доволни от своето състояние и да не желаем богатство.

Иисус Христос, бидейки кротък и смирен по сърце, никога не търсил похвали от другите. Каквото и добро да правим не трябва да се хвалим нито пред хората, нито пред себе си, защото всичко, което имаме у себе си добро и похвално не е наше, а дар от Бога.

И така – ето какво означава да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да вървим след Христос. Това са истинските качества на Христовия ученик. Това е истинският и правилния път към Царството Небесно. Това е пътят, по който е минал Сам Иисус Христос през земния Си живот и по който трябва да вървят християните! Не е имало, няма и не ще има друг път освен този. Разбира се, този път е неравен, тесен и трънлив, но пък води право и сигурно в Царството Небесно, във вечното блаженство, води към Бога – източника на всяко блаженство. Страданията по този път са временни, а наградата за тях е вечна! И така, не се бойте от този път. Защото гладният и равен път води в ада, а трънливият и неравният – в Царството Небесно. Но тук трябва да се каже, че който върви по този път, надявайки се само на своите сили, той няма да направи дори и крачка по него. Ако Господ Иисус Христос, великият наш Благодетел, не ни даваше Своята помощ, тогава никой човек не би могъл да мине по този път. Но каква е тази помощ, която ни дава Христос – това е помощта на Светия Дух, Когото Христос ни дарява и Който е винаги при нас и винаги ни обгражда и ни привлича към Себе Си.И който само поиска, може да Го получава и да се изпълва с Него и така да върви по пътя към Царството Небесно.