ПЪТЯТ КЪМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЧАСТ ПЪРВА

2145 0
Door opening
WAY-TO-GOD

Снимка: Efi Psilaki

Автор: Св. Инокентий Алеутски

Превод: Павел Стефанов

Източник: http://orthodoxinfo.com

Ние сме създадени да живеем на земята (но не както животните, които умират и изчезват с времето) с високата цел да живеем с Бога и при това не за сто или повече години, а вечно! Цяла вечност!

Всеки човек инстинктивно се стреми към щастие. Това желание е заложено в природата ни от Самия Творец и поради това не е греховно. Но е важно да се разбере, че в този временен живот е невъзможно да се намери пълно щастие, защото то идва от Бога и не може да бъде постигнато без Него. Само Господ Бог, който е крайното Благо и източник на всичко добро, може да утоли в пълнота жаждата ни за щастие.

Материалните неща никога не могат напълно да ни удовлетворят! Наистина ние знаем от опит, че всичко материално, което сме желали ни е задоволявало само за кратко време. След това ни става скучно и ние започваме да желаем нещо друго. Този процес на удовлетворение и скука се повтаря много и много пъти.

Безброй други мъдри хора, които са били успешни в живота стигат до същото заключение. Изглежда, че в дълбините на нашето подсъзнание нещо ни напомня, че ние сме просто странници на тази земя и че нашето истинското щастие не е тук, но там, в другия и по-добър свят, известен като Рай или Царство Небесно. Дори човек да притежава целия свят и всичко, което е в него, но всичко това ще го удовлетворява за не повече от един кратък период от време, докато безсмъртната душа, жадуваща за лично общение с Бога, ще остане неудовлетворена.

Иисус Христос, Синът Божий, дойде на земята, за да ни върне изгубената способност да прекарваме вечността в блаженото присъствие на Бога. Той откри на хората, че цялото тяхно зло е в греховете и че никой чрез собствените си усилия не може да преодолее злото в себе си и да добие общение с Бога. Грехът, вкоренен в нашето естество от момента на падението, стои между нас и Бога като висока стена. Ако Синът Божий не беше слязъл до нас чрез Неговата милост за нас, не беше възприел нашата човешка природа, и не беше победил греха чрез своята смърт, цялото човечество щеше да погине навеки! Сега, благодарение на Него, тези, които желаят да се очистят от злото и греха могат да го направят и да се върнат към Бога и да получат вечно блаженство в Царството небесно.

Но ние всички трябва да благодарим на нашия Небесен Отец за това, че се смили над нас. Той ни обича много повече, отколкото ние сме способни да обичаме себе си. И поради безкрайната Си любов, Той е изпратил Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, за да ни изкупи от нашите грехове и от примката на дявола и да ни въведе във вечното Царство Небесно.

Чрез Своя начин на живот Христос ни показа как да живеем, за да се спасим. И Той ни помага постоянно във всичко добро. С най-скъпоценната Му кръв Господ Иисус Христос е умил греховете ни и ни е направил чеда Божии, които сме били роби на страстите и дявола. Тези мъки ние, като престъпници на волята Божия, на които трябваше да сме подложени, тези мъки Той понесе за нас. Чрез смъртта си, Христос смачка силата на дявола, разруши силата на ада и ни избави от смъртта. Чрез Своето възкресение Той ни дарува живот и отвори вратите на Царството Божие за всички. Следователно, смъртта вече не е необратима трагедия, но преминаване от този временен свят на суета и скърби в света на блажения и радостен живот. Чрез Неговото възнесение на небето Христос прослави нашата природа, давайки ни възможност да споделяме вечното блаженство с ангелите и с всички небесни сили и светци.

Не е възможно напълно да се разберат и да се опишат всички плодове, които Господ е приготвил за нас. Нека просто кажем, че всички, които избират да вярват в Него и да живеят християнски живот, ще станат синове на Бога, ще достигнат Царството Божие, където ангелите пребивават, и ще видят Бога лице в лице. Те ще се радват с чиста и вечна радост – там, където няма нито умора, нито тъга, нито скърби, нито проблеми.

Нека помислим за момент какво би се случило, ако Господ Иисус Христос се яви видимо пред нас сега и ни попита: „Деца мои! Обичате ли Ме за всичко, което съм направил за вас и оценявате ли тези благодеяния, които Аз ви подарявам?“ Кой от нас не би Му отговорил: „Да, Господи, аз те обичам и съм ти благодарен за всичко!“

Ако тогава, ние наистина обичаме Иисус Христос с нашите сърца, а не само с думи, и ако ние сме Му благодарни, не сме ли длъжни да изпълняваме това, което Той иска от нас да направим? Когато човек наистина обича своя благодетел той изразява благодарността си като прави това, което е угодно на благодетеля му.

В основата на живота е любовта: „и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила”. Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: “възлюби ближния си като себе си”. Друга заповед, по-голяма от тия, няма” (Марк 12:30-31). Защото поради нашата греховност, никой от нас не е в състояние да обича Бога и нашите ближни в такъв пълен и съвършен начин. Само Иисус Христос наистина обича всички, дори и враговете му.

От ранна младост до самата Неговата смърт, Иисус Христос постоянно е правил добро на всички хора, дори когато вместо да бъдат благодарни на Него, те му причинявали страдание и болка. Той бил особено мразен от еврейските старейшини, първосвещениците и книжниците. Те са работили с цялата си мощ, за да държат хората далеч от вярата в Иисус като изпратен от Бог Месия, изкривяват смисъла на пророчествата, предсказващи Неговото идване. Те противоречали на всичко, което Той казвал или правил. Иисус Христос не скърбял толкова поради това, че еврейските книжници се борили срещу Него, колкото от факта, че те толкова сляпо бързали към гибел и осъждане, при това водейки и обикновените хора заедно с тях. Господ Иисус Христос, като Всемогъщ Бог, можел да ги погуби всички, само с една дума. Вместо това, Той ги съжалявал като духовно слепи и се молил за тяхното благополучие и за тяхното спасение.

Никой не може в пълнота да осъзнае страданията и мъките, които е Христос доброволно е претърпял заради нас и заради нашето спасение. Той е знаел, че ще бъде предаден от един от дванайсетте, един от най-близките Му ученици; след това се е молил с мъка в Гетсиманската градина, виждайки всички човешки грехове, които поема върху Себе Си; бил е заловен от войниците по най-позорен начин; отнасяли са се с Него като с последен престъпник; били са Го с камшик, удряли са Го, ругаели са Го, хулили са Го, водили са Го от едно съдилище на друго, наложили са Му трънен венец, подигравателно са го облекли в багреница и са Го заплювали, забили са Му пирони в ръцете и краката, пирони, които са разкъсвали плътта Му и са предизвиквали неописуема болка, когато бил разпнат на Кръста между двама разбойници; минувачите са Му се подигравали докато Той страдал на Кръста, подигравателно са Му казвали да извърши чудо и да слезе от Кръста; дали са Му да пие оцет с жлъчка, когато бил жаден. И всичко това Господ Иисус Христос понесъл доброволно, без да отвърне на никой. Той, този, който веднъж вдъхна живот в първия човек, починал от най-жестоката от всички видове смърт. Този, пред Когото се покланят безброй ангели приел да бъде похулен, мъчен и убит от човеците! Кой може да проумее тайната на Божията любов?

Оттук се определя и нашия път към Царството Небесно. Пътят ни е начертан от Господ Иисус Христос и Той е първият, който е минал по този път. Свещеното Писание ни учи, че само този, който следва Христос може да достигне до Неговото Царство. Но тук възниква въпроса: „Но как можем да Го следваме?”. Самият Господ отговаря: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк. 8:34). Христос не насилва никого да тръгне след Него. Той желае всеки човек доброволно да Го следва. Следователно само тези, които доброволно избират пътя на Спасителя ще достигнат до Небесното Царство.

следва продължение