РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СТРАШНИЯ СЪД

1971 0
stra6ensud

Автор: Блажени Теофилакт, архиепископ Български
Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. (Мат. 25:41-46).

Той изпраща тези, от лявата страна, в огъня, който е бил приготвен за дявола. Защото както демоните са без състрадание и жестоко и злобно са настроени срещу нас, така и тези, които се уподобяват на тях и са проклети от своите собствени дела, ще заслужат същото наказание. Забележете, че Бог не е приготвил огъня за човеците, нито пък ада е приготвил за нас, но за демоните; но аз правя себе си достоен за ада. Внимавай, о човече, и разбери от това, че тези хора не са наказани като блудници, или грабители, или крадци, или като извършители на някаква друга неправда, но за това, че не са правили добро. И наистина, ако обмислите нещата добре, крадец е онзи, който има много и не дава милостиня, дори и да не вреди наяве. Защото каквото и да има в излишък спрямо нуждите му, той го е откраднал от тези, които са в нужда и които не са получили нищо от него. Защото ако той беше споделил излишъка си с тях, те нямаше да са в нужда. Но сега, понеже той е заключил тези неща и ги е задържал за себе си, поради тази единствена причина бедните и гладните са в нужда. Следователно, който не дава милостиня е крадец, грабител, постъпвайки несправедливо към всички, на които е можел да помогне, но не е помогнал. И поради тази причина той и тези като него ще отидат във вечните мъки, мъки, които никога не свършват; но праведниците ще влязат във вечния живот. Защото както светиите имат непрестанна радост, така също неправедните имат непрестанни мъки, независимо от безсмислиците на Ориген, който казва, че мъките в ада имат край и че грешниците няма да бъдат наказани завинаги, но щяло да дойде време, когато те ще влязат при праведниците, защото щели да се пречистят чрез страданията в ада. Ориген е ясно опроверган тук, както когато Господ говори за вечни мъки, така и когато Той оприличава праведните на овцете и грешните на козите. Защото както козата никога не може да стане овца, така и грешникът никога не може да бъде очистен и да стане праведен след Страшния съд.

„Външната тъмнина” (спомената в предишната притча за таланите – Мат. 25:30) е тази, която е най – отдалечена от Божията светлина и поради тази причина прави мъките още по-тежки. Има и друга причина, която може да се спомене, и тя е, че грешникът се намира в тъмнина даже и в този живот, тъй като е отпаднал от Слънцето на Правдата, но понеже все още има надежда за обръщане, това не е още „външната” тъмнина. Но когато е умрял и е направено изпитване на неговите дела, тогава външната тъмнина го погълва. Защото тям няма повече никаква надежда за обръщане, но той претърпява пълно лишаване от Божиите дарове. Докато е тук, в този живот, той се радва до известна степен на Божиите дарове и благодеяния, имам предвид материалните неща на творението, и той вярва, че е по някакъв начин раб на Бога, живеейки в Божия дом, който е това творение, бидейки хранен от Него и снабден с необходимото за живота. Но тогава той ще бъде напълно откъснат от Бога, нямайки никакъв дял в Божиите дарове. Това е тази тъмнина, която е наречена „външна” в сравнение с тъмнината тук, която не е „външна”, защото грешникът не е все още напълно откъснат от Бога. Тогава ти, читателю, бягай от тази липса на състрадание и практикувай даването на милостиня – и материална, и духовна. Ето как:

Храни Христос, Който е гладен за нашето спасение.

Ако ти даваш храна и питие на този, който е гладен и жаден за учение, ти си дал храна и питие на Христос. Защото сред християните е Христос и вярата е подхранена и увеличена чрез учение.

Ако видиш някой, който се е превърнал в странник и не познава своето небесно отечество, вземи го със себе си. Докато ти влизаш на небето, води го и него също така.

Ако някой хвърли одеждата на нетлението, която е получил при Кръщението си, и сега той е гол, облечи го.

Ако някой е немощен във вярата, както казва Св. ап. Павел (Рим. 14:1), помогни му.

Посещавай този, който е затворен в тъмния затвор на това тяло и му дай съвет, който е като светлина за него.

Изпълнявай всички тези шест типа любов и милосърдие, и телесно, и духовно, защото ние се състоим от душа и тяло, и затова тези дела на любовта следва да бъдат отнесени и към двете.