Разсъдителност

547 0
razmisli

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Догматизираме по много въпроси от живота. Дори и аз понякога се улавям, че съм абсолютно категоричен по определени казуси, докато не би трябвало да е така. Мислим си, че по този начин постигаме нещо, че демонстрираме увереност, решителност и стабилност, докато може в крайна сметка да демонстрираме теснота на ума и сърцето ни и една скованост, която се предизвиква от нашето его.

Със сигурност по някои въпроси, особено тези, които имат пряка или непряка връзка с духовната ни идентичност, е нужно да не правим компромиси. Но нека помислим дали въпросът, който произлиза от всекидневието ни, в крайна сметка е нещо, което поставя в опасност нашата духовна идентичност, или използваме „съхраняването“ на нашата духовна идентичност, за да затвърдим своенравието, капризността и тесногръдието си?

Неизменност е нужна по отношение на любовта ни към Христос и ближния. Наистина, трябва да бъдем непримирими по отношение на смирението и простотата, които трябва да имаме, по отношение на послушанието към Църквата и към духовния ни отец.

Наистина, нашата вяра и доверие към Бога не могат да бъдат поставяни под съмнение. Всичко останало можем да го обсъдим, да чуем мнения, да се замислим. Естествено, ще уважим различните мнения по поставените житейски проблеми, но що се касае до вярата ни, тя не е нещо, за което може да се преговаря. Някой може да има по-различно мнение за Христос от това, което Църквата учи, и това е негово право, макар че ние не можем да го приемем.

Според св. Николай Велимирович „ако казвам, че уважавам едно мнение, например такова, което хули Христос, сякаш приемам това мнение“. Следователно не е възможно да казваме, че приемаме всички мнения по всички въпроси. Едно е правото на всеки да казва мнението си по даден въпрос и друго – да приемам всяко мнение, което противоречи на моето верую. Право на всеки е да има свое мнение, но това не означава, че той е длъжен да приема чуждото. Има разлика между двете. По някои въпроси е нужно да сме категорични – няма място за половинчатости, за компромиси и отстъпки.

Сам Господ с всички хора бил кротък и сговорчив, но се наложило да каже и „Горко!“ на фарисеите, за да изясни Своята позиция. Той не казал: „уважавам вашето мнение и нищо не казвам“, а осъдил с твърд тон тяхното лицемерие, болен религизъм, безумен схоластицизъм.

Христос в земния Си живот имал простота и затова бил и толкова достъпен. Не бил далечен, зъл, своенравен, капризен. Всички слушал, но не се съгласявал с всички. На едни отговарял, пред други замълчавал, с едни бил категоричен, с други – проявявал компромис, на едни говорил директно, на други – с притчи.

Накратко, нужно е да имаме разсъдителност. Ако нямаме разсъдителност, ще догматизираме върху цвета на косата ни и ще правим отстъпки по решения на Вселенските събори; от една страна, ще спорим за това в колко часа точно трябва да свършва Св. литургия или колко дълги трябва да са брадите и косите на свещениците, а от друга страна, ще правим компромиси с един живот в плътски наслади, амнистирайки нашите страсти, понеже „времената се промениха“ и нито дума за спазването на каноните и епитимиите, които отците са наложили за различни грехове – тогава всички говорим за търпимост и снизхождение. И страшното е, че липсва покаянието! Духовникът ще прояви търпимост спрямо някого, когато той се покайва, но когато няма покаяние, тази търпимост ще му навреди. Факт е, че има хора, които не осъзнават греха си. Единственото, което се изисква, е съгласуването на Църквата с новите дадености, т.е. промяната на Христос, Който вече е овехтял и не е съвременен, не е модерен!

Някои оспорват цвета на одеждите, които свещениците трябва да облекат на някой празник (и не дават дума да им кажеш), или това дали трябва да се пеят аниксандариите на празничните вечерни богослужения. Същевременно същите тези хора обсъждат доколко на Светата литургия хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови!

И всичко това понеже нямаме разсъдителност, а имаме само откъслечни познания, без да имаме опит от Христос.

Разсъдителността не може да дойде без себепознанието, себепознанието не може да дойде без смирение и смирението не може да дойде без Божията благодат, която ни осветлява и освещава чрез послушанието ни към Църквата на нашия Спасител Иисус Христос и ръководството на духовния ни отец. По този начин заявяваме, че сме недостатъчни да знаем всичко, т.е. признаваме, че не сме авторитети, а напротив, много пъти сме глашатаи на своите страсти и лицемерие.