Решение за промяна

1595 0
promiana

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Повечето хора не искат да чуят Божието слово. Други го слушат с удоволствие, но не изпълняват това, което им казват. Съществуват и такива, които слушат Божието слово и според силите си полагат любочестиво усилие.

Първите са за съжаление. На вторите (докато имат желание) им липсва издръжливост и решителност, която е необходима, за да живеят истинно, и така те не постигат нищо. Третите са блажени, защото са съумели да затворят ушите си за сирените от този свят и са отдали сърцето си на Христос без компромиси и оправдания.

Не е достатъчна вярата ни в Христос, ако тя не е съпроводена с дела. Да си припомним: „Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Иак. 2:17). Първо трябва да познаваме Божието слово, за да вярваме истинно, и след това да минем към изпълнение на чутото и наученото. Въпросът не е да имаме само знания за поста, а да постим; не просто да знаем за черкуването, а да се черкуваме; не само да знаем за любовта и прошката, а да обичаме и прощаваме. Знанието, че блудството, чревоугодието, злопаметството, лъжата, кражбата са грехове, не ми е от полза, ако аз съм им подвластен и не прилагам Божието слово в живота си.

Много пъти ни харесва да се крием зад оправдания от типа: „Не го исках, но го направих, защото…“. Добри ми човече, признай си – ти го искаше и затова го направи, в противен случай не би го сторил. Искаше го и съгреши. Искаше и наруши Божието слово и сега живееш в страстите си. Лесно признаваме паденията си и намираме своите оправдания за тях. Както искаше и съгреши, така с Божията благодат сега се вразуми и поискай реално да се покаеш.

Първото дело на вярата в Христос е покаянието, поемането на отговорността, без да забъркаме другите (те самите носят своята отговорност). Божието слово е записано в Св. писание и е изтълкувано от богоносещите отци. Мисля, че всички ние (едни по-малко, други повече) знаем това, което Бог иска, кое е правилно и кое грешно (нашата съвест също ни го подсказва). Призвани сме да се подвизаваме, за да живеем така, както Бог иска. Това обаче няма да стане, ако се чувстваме злочести и пораженци. Много християни, още преди да положат усилия, казват: „няма да успея“. Но, човече, не ти ще направиш всичко; ще положиш обаче усилие с вяра – с доверие – в Бога, Който ще благослови това усилие, за да напреднеш духовно. Целта е не да се класираме на първо място в духовната борба (защото и това ни минава през ума), а да участваме активно в тази борба, ако ще да бъдем последни.

Това да отидем да изповядаме паденията си без оправдания, е блажено, но изповедта трябва да е в началото на борбата срещу егоизма и страстите, защото, ако лесно падаме в грехове, това показва, че не сме решени да живеем истинно, не сме решени да живеем, както Бог иска. Липсва покаяние, а това означава, че вярата ни е несъвършена и проблемна.

Казвам това, не за да се разочароваме, а да се замислим, за да можем най-накрая да вземем смели решения в живота си; да се отречем от нашето его, да понесем кръста си и да последваме Христос не само по пътя към Голгота (защото Голгота не е нашата крайна точка), а към нашето възкресение.

Основната предпоставка, за да почувстваш тези свети дни, е не просто да отидеш да се изповядаш, а да вземеш решение за промяна. Ако не вземеш решение да следваш Божието слово, изповедта ще те кара просто да се чувстваш емоционално добре, защото ти няма да изповядаш греховете си, а по-скоро ще споделиш някои свои проблеми. Това ще стане, тъй като ще липсва дълбоко покаяние от твоя страна. И затова не осъзнаваме греховете си, но виждаме размера на духовната щета, която те ни причиняват.

Целта не е просто да отидем при духовника и да се изповядаме (формално, поради естеството на дните), когато самият ни живот е отрицание на Божието слово и не сме готови да се вслушаме в истината на Църквата, винаги изтъквайки оправдания за нашето непослушание и системно потъпквайки Божиите заповеди.