Родени, за да се родим.

1306 0
rogdestvo-bogorodi4no-1

Автор: Христо Димитров

Слово за Рождение на пресвета Богородица

„И откъде ми е това — да дойде при мене майката на моя Господ?” (Лук.1:43)

Братя и сестри,

За всички ни днес е голям празник – в тъмнината на света се е родила Тази, Която да донесе Светлината със себе си – за всички. Пресвета Богородица е пример – във всяко едно отношение, във всеки един смисъл. Най-вече в онзи, тайнствен смисъл недостъпен за обикновените, човешките сетива, но видим само чрез молитвата. Тази молитва, която отправили Иоаким и Анна към Господ Бог – молитва най-сърдечна, молитва изпълнена с любов. Каквато е молитвата на Пресвета Богородица за всички нас!

Господ Бог Иисус Христос ни казва как да се молим. Глава шест от Евангелието на Св. Ев. Матей е пропита с това. А Светата Божия Майка – тя е пример за това. Сякаш самата тя е молитвата.

Ако се вгледаме в нейния живот ще видим, че Тя е много повече, отколкото се вижда с несъвършеното човешко око. Тя е не само молитвен застъпник за нас, но дори повече от пример. Дивен и непознат за нас е този момент от живота ù, когато тя – само на три години – изкачва всичките петнадесет високи стъпала на храма.

Да опитаме да си го представим.

Но само да опитаме. Тъй щото няма да успеем. И нека се запитаме защо няма да успеем?

Ако погледнем собственият си живот… в него с толкова дребни, ежедневни случки не се справяме. Даваме напразни обещания /към хора, които смятаме за близки/! Изговаряме гръмки, но лишени от съдържание и смисъл думи! И най-лошото е, че даваме и напразни надежди /може би на същите тези нам близки хора/! На самите нас! А това е така, понеже… ами понеже това са светски думи. Светски… надежди. За което Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” (Мат.6:33). Тъй щото ако с Господа в сърцето си подхождаме към всичко, то ще ни се даде много повече! Понеже в нас на първо място стои Господ Иисус Христос, и едва после – света. И ето тук, както по обещание още преди раждането на Дева Мария Иоаким и Анна се зарекли, че ще дадат дъщеря си на Господа, тъй и ние трябва да сторим това със собствения си живот – първо да възлюбим Господа, после ближния си. Едва след това да си позволим всичко останало.

Тригодишната Мария, стояща в началото на стъпалата, водещи към храма е пример за това, че с лекота човек може да преодолее всяка една пречка, всяко едно препятствие, всяко едно изпитание в живота си. Стига първо да търси Господа! Малката Мария е изкачила с лекота всяко едно от тези стъпала, за да ни покаже, че с вяра в Господа и Спасителя наш Иисус Христос ще можем да успеем във всичко. Без никакво значение какво седи срещу нас и колко време ще ни отнеме. Особено ако в края на начинанието, което сме захванали, поднесем самите себе си като жертва Господу – най-малко с благодарност, че Той ни е помогнал да успеем. Защото крачейки напред много се надяваме, че там, някъде в края… ще Го срещнем. Ще Му се поклоним и ще Му благодарим – че ни е дал сили да се справим. Дал ни е надежда и увереност. Без да се страхуваме. Отново по пример на Божията Майка. Тя не се е уплашила от изпитанието, което /в най-буквален смисъл/ лежало пред нея. А това пък иде да ни покаже, че ако се оставим в Неговите ръце, без притеснения, че няма да успеем; без страхове, че ще се провалим… Той ще ни помогне.

Братя и сестри,

И ние сме родени в света, както в същия този свят е родена Дева Мария. Но ако тя дойде, за да ни покаже смирението си, толкова повече ние е редно да ù подражаваме. Ако тя е сред нас, за да ни покаже Светлината, толкова повече ние трябва да се стремим да не навлезем в тъмнината. И най-много можем да подражаваме на Божията Майка, Пресвета Богородица като първом възлюбим Бога и после ближния като себе си. Така ще сме родени, за да се родим.

Амин.