Рождеството на Тази, Която се отдаде на Бога за всички нас

2735 0
rogdestvo-bogorodi4no

Автор: митр. Антоний Сурожки
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

Поздравявам всички с празника Рождество на Божията Майка, поздравявам ви и от свое име, и от името на вашите – нашите – братя, намиращи се в Западна Европа, откъдето пристигнах вчера за всенощното бдение.

Искам да ви кажа няколко думи за величието на този празник. Когато човек се оглежда около себе си в този свят, в който живеем, в този свят, който е безгранично просторен, и както изглежда, безпределен, – понякога се чувства безкрайно малък и незначителен. И ако към това се добави човешката закоравялост и студенина, понякога на човек му се струва, че е безкрайно уязвим, безсилен, безпомощен, беззащитен и пред лицето на хората, и пред просторността, пред плашещата просторност на нашия свят.

И в същото време, ако човек се вгледа в самия себе си вече не по отношение на заобикалящия свят, а влезе вътре в себе си, той ще открие там такъв простор, такива дълбини, че целият сътворен свят ще се окаже твърде малък, за да го изпълни до дъно. Човекът вижда красотата на този свят – и не може да се насити на тази гледка; той научава много за това как и какво е сътворил Бог – и тези знания не го изпълват докрай; нито радостта, нито дори скръбта на човека не могат да го изпълнят докрай, да завършат човека, защото в него има дълбочина, която превъзхожда всичко тварно, защото Бог е създал човека така просторен, така дълбок, така безпределен в неговата духовна същност, че освен Самия Бог, нищо на света не може да го изпълни, да му даде пълно удовлетворение.

И ние виждаме това с особена красота, особено дивно днес, на празника на Божията Майка. Тя така повярвала в Бога, така Му се доверила, така Му се отдала – с чист разум, с чисто сърце, със Своята непоколебима воля и с чистотата на Своето девство и Своя живот. Така Му се отдала, че на Нея било дадено да произнесе Божието име така съвършено, с такова благоговение, с такава любов, че Словото станало плът и в Нея Бог станал Човек.

Това ни показва, че не само нашата душа, не само нашият дух и нашето вътрешно естество е създадено от Бога така, че да може да вмести в себе си тайната на срещата с Живия Бог, но дори и нашето тяло е създадено така, че да може – по непостижим начин! – да се съедини с Живия Бог. Да, по думите на апостол Павел ние сме призвани да станем участници в Божествената природа, по думите на апостол Павел нашето призвание е да бъдем храм на Светия Дух. Целият Нов Завет ни учи на това, че чрез кръщението и чрез причастяването със Светите Тайни ние сме тяло – живо, трепетно тяло Христово. Колко дивно е това и как трябва да се отнасяме не само към нашата вечна душа, но и към това наше тяло, което е призвано да възкръсне, да влезе в Царството Божие и да бъде прославено, подобно на Христовото Тяло!

В единадесети век свети Симеон Нови Богослов, един от най-великите подвижници, след като се причастил със Светите Тайни, се прибрал в своята бедна килия, седял на дъсчения си одър и написал мислите, които му дошли тогава. Той казал: „Аз гледам това тленно тяло, тази немощна плът и треперя, защото чрез причастяването със Светите Тайни тя цялата е проникната от Божеството, цялата е приобщена към Христос, цялата е преизпълнена с Дух Свети… Тези безсилни ръце – пише той – са станали Божии ръце, това тяло е станало тяло, над което властва Бог”…

Помислете си за това какво ни е дадено – не само чрез нашата вяра, но и чрез Тайнствата на Църквата, когато се освещава водата, в която се потапяме при Кръщението, и ни прави частици, живи членове на Христовото Тяло; когато се помазваме със свето миро и получаваме не само видимия печат на Светия Дух, но и ставаме храмове, в които Той обитава; когато се освещават хлябът и виното, принасяни от нашата вяра и нашата любов към Бога, и непостижимо, тайнствено стават Тяло и Кръв Христови, и това веществено творение се приобщава към Христос и дава на нас, неспособните да се издигнем духом към Бога, дава ни Христовото Божество, Което ни спасява и преобразява и по душа, и по тяло.

И ето, празникът Рождество на Божията Майка, това време, когато се е родила Тази, Която е съумяла за всички нас, за целия човешки род, така да повярва, така да се довери, така да се отдаде на Бога, че Бог чрез Нея да може да стане Човек и да ни даде тези неизброими, непостижими за нас дарове. Слава на Нейното смирение, слава на Нейната вяра, слава на Нейната любов, слава на Бога, въплътил Се в Девата Богородица, слава на достойния Съсъд на Въплъщението на Сина Божи, слава на Христос, нашия Бог! Амин!