Рождество Господа нашего Иисуса Христа

1650 0

Автор: Христо Димитров

„Като Го намерите, обадете ми,

за да ида и аз да Му се поклоня.“

(Мат.2:8)

 

Братя и сестри,

Христос вече се роди във Витлеем Иудейски и цар Ирод иска да разбере де е мястото, дето се случило това. Затова изпраща и мъдреци, та да разпитат грижливо. А неговите думи, макар и продиктувани от не добри чувства, могат да послужат за пример. За един ориентир, от какъвто всеки, който иска да намери Спасителя, има нужда.

Мъдреците заминали.

„И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.“ (Мат.2:9). Тази звезда свети и до днес. Но само за тези, които пожелаят да разберат де е родилият се Младенец. А ние искаме ли да разберем къде се е родил? И ще посмеем ли да последваме звездата?

В живота ни сме изправени пред различни изпитания, пред множество изкушения. А всяко едно от тях ни забавя, разколебава ни. Не така е било с мъдреците, обаче. Те били изпратени със заповед и след като изслушаха царя заминаха. А ние имаме свободната /си/ воля да изберем да тръгнем или не. Но както мъдреците били заставени да потеглят, тъй и ние трябва да заставяме себе си в постоянството. В постоянството на какво, обаче? Ами на това всеки ден… да се молим. Тъй щото чрез молитвата си към Господа ще успеем да Го намерим. Вярата ни в Спасителя е като звездата, която мъдреците бяха видели на изток. С голямо значение, но… сама по себе си не е достатъчна. По-важното е да намерим сили да тръгнем след нея. Тъй както сториха мъдреците. Те я последваха и тя „вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.“ (Мат.2:9). Ето защо не само вярата е нужна на човек. Неговите дела свидетелстват за вярата му. В посланието на Св. Ап. Иаков можем да прочетем следния откъс: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ (Иак.2:18). Ето защо делата ни трябва да съпътстват вярата ни. Както това се случва в неделните, празнични дни, когато ние идваме в Божия храм. Ето го реалния пример, който можем да видим в себе си и в нашите братя и сестри; пример за това, че само вярата не е достатъчна. И както мъдреците видяха звездата на изток и я последваха тъй и ние не оставаме у дома си, а излизаме и тръгваме към храма. Защото в храма Господен… там ще оставим света зад себе си /или поне така би трябвало да сторим/… и ще се помолим Господу. Тъй щото храмът Господен за нас е тъй, както е къщата за мъдреците, в която те намериха Младенеца и там паднаха, та Му се поклониха (Мат.2:11). И след като Му поднесоха дарове „получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.“ (Мат.2:12). Ние – който вярваме в Христа Спасителя и изповядваме на думи и дело Неговото име – също получаваме. Но какво получаваме? Това е отговор, който всеки трябва да намери за себе си.

Братя и сестри,

Нека всички наши мисли, чувства и действия да произтичат от вярата ни в родилия се Младенец. Тогава и ние ще получим откровение за нашите молитви. И наистина ще можем чрез делата си да свидетелстваме за вярата. За нашата собствена вяра. И това ще се случи… когато всеки ден се молим и изпълняваме закона Господен. Тъй щото чрез молитвата си към Господа ще успеем да Го намерим. И тогава и ние ще можем да кажем – подобно на мъдреците от изток: „Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ (Мат.2:2). И тогава и ние – подобно на тях – ще успеем да Го намерим.

Амин.